Определение № 222 от 28.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1215/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на НАДЯ 62 ЕООД, подадена чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 125/31.10.2019 г. по в.т.д.№ 259/2019 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 315/30.07.2019 г. по т.д.№ 159/2015 г. на Бургаския окръжен съд, в обжалваната му част. С нея, след постановено решение № 412 от 20.11.2018 г. по чл.632 ал.2 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност на ТОТЕМ-1 ООД, без да включи в него съдържанието по чл.711 т.т. 3, 4 и 5 ТЗ; и след като с решението от 30.07.2019 г. в необжалваната му част окръжният съд изрично е прекратил правомощията на органите на управление на длъжника и го е лишил от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, е постановил да започне осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността на ТОТЕМ-1 ООД /н/. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение в обжалваната част, с която е прието, че задължителните реквизити на чл.711 ТЗ следва да са част от съдържанието на решението по чл.632 ал.2 ТЗ, но неизписването им не представлява пречка за развитието на производството във фазата на осребряването, поради което и липсва интерес от постановяване на отделно решение за определяне началото на осребряването на имуществото на дружеството - длъжник. Касаторът поддържа, че без изрично съдебно решение това обстоятелство не може да се отрази в ТРРЮЛНЦ, респективно – да се оповести публично. Съдът наистина е следвало да включи пропуснатите реквизити в решението по чл.632 ал.2 ТЗ, но няма законова пречка това да стане с ново решение, въз основа на което да се извършат съответните вписвания в регистъра. Именно необходимостта от вписване на обстоятелството по започване на осребряването на имуществото на несъстоятелния длъжник обуславя и правния интерес на кредитора да иска постановяването на нарочен съдебен акт в този смисъл. Искането за достъп до касация се основава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставя въпросът: Налице ли е правен интерес съдът да се произнесе относно започване на осребряване на имуществото на дружеството - длъжник по реда на чл.711 т.5 ТЗ при положение, че в решението по чл.632 ал.2 ТЗ липсва произнасяне относно т.5 на чл.711 ТЗ? Твърди се, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и че по него няма практика на ВКС, евентуално - че същият е разрешен очевидно неправилно от въззивния съд, с оглед задължителните реквизити, които следва да съдържа решението за обявяване на търговско дружество в несъстоятелност. Против касационната жалба не е депозиран писмен отговор от страна на кредитора, обжалвал първоинстанционното решение – ИНВЕСТБАНК АД. За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в указания от съда срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което същата е допустима. За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: С постановяване на решението по чл.632 ал.1 от ТЗ е обявена несъстоятелността на дружеството, което по своя смисъл представлява преминаване на производството по несъстоятелност към фазата на осребряване на имуществото - при такова решение фаза на оздравяване на предприятието не съществува, тъй като липсват условия за това. Развитието на производството обаче е спряно поради липса на средства за заплащане разноските по него. При възобновяване на производството с решението по чл.632 ал.2 ТЗ, тази пречка е отстранена и производството по обявената несъстоятелност следва да се развива, като последица от това постановяване е преминаване към втората фаза - осребряване на имуществото. Реквизитите на решението по чл.711 ТЗ, които не се съдържат в решението по чл.632 ал.1 от ТЗ, следва да бъдат включени като реквизити на решението по чл.632 ал.2 от ТЗ. Дори и да не е изписан в това решение текстът по чл.711 ТЗ, не е налице пречка за развитието на производството във фаза на осребряването, тъй като тези реквизити само сочат последиците от постановения съдебен акт, след като са осигурени суми за покриване разноските по развитие на производството. Липсата на изричното им изписване не води до липса на формирана воля за това, а до липса на надлежното й отразяване в диспозитива на решението. Тази липса не променя последиците на решението за обявяване на търговеца в несъстоятелност, нито представлява пречка за осребряване на имуществото – при обявяване на длъжника в несъстоятелност /с решението по чл.632 ал.1 ТЗ/ и отстраняване пречката за неговото развитие /с решението по чл.632 ал.2 ТЗ/ производството преминава към втората фаза - удовлетворяване на кредиторите чрез осребряване на имуществото на длъжника. Поради това изрично постановяване на решение с реквизитите на чл.711 ТЗ след постановеното и влязло в сила решение по чл.632 ал.2 ТЗ не е необходимо. От момента на влизане в сила на решението по чл.632 ал.2 ТЗ производството по обявената несъстоятелност навлиза във фазата на осребряване на имуществото и отлагането на този момент с последващо решение по чл.711 т.5 ТЗ е недопустимо. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното: Не са налице поддържаните основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. На първо място, формулираният въпрос е такъв по съществото на правния спор, респективно по правилността на обжалвания акт, съобразно защитната теза на касатора, поради което не удовлетворява общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация. Видно от мотивите на въззивния съдебен състав, той всъщност е приел, че пропускът да се опишат последиците от обявяването на длъжника в несъстоятелност, изброени в чл.711 ТЗ, в постановеното решение по чл.632 ал.2 ТЗ, представлява очевидна фактическа грешка и доколкото обжалваното решение не е по чл.247 ГПК, с него недопустимо се променя моментът, от който в действителност започва осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността. На следващо място от въззивното решение се установява, че съдът не е обосновал крайния си извод с липса на правен интерес, в какъвто смисъл е поставен въпросът в изложението по чл.284 ал.3 ГПК, поради което и същият не се явява обуславящ за постановения резултат по делото. Обжалваното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на пр.3 на чл.280 ал.2 ГПК. От съдържанието му не се установява превратно тълкуване и прилагане на закона /в неговия обратен смисъл/, нито грубо нарушаване на правилата на формалната логика. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение