Определение № 2074 от 25.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4610/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. Н. и И. Г. Н. против решение № 1040 от 27.07.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 3320 по описа за 2022 г. на Апелативен съд – София, ГО, 4 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 53 от 26.06.2022 г. по гр. д. № 183 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Враца, за отхвърляне на исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ на всеки от касаторите срещу „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД за сумите над 80 000 лв. до размера от 120 000 лв. /предявени като частични искове с пълен размер от по 250 000 лв./, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Б. С. П., причинена вследствие на пътнотранспортно произшествие, станало на 08.03.2021 г.

Касаторите считат, че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочат т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразяват и как се оценяват и съобразяват при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищците и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите? Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост”, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г.? Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички съществени конкретни обстоятелства за правилното приложение на чл.52 ЗЗД и пълното им игнориране следва ли да обоснове предпоставки за проверка от касационната инстанция за правилно приложение на принципа за справедливост? Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и да се позове на събраните по делото доказателства, задължителната им преценка в тяхната съвкупност и значимост, което очевидно от своя страна е довело до явно отклонение от обичайните обезщетения, присъждани за аналогични случаи? За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/1968 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите?

2. Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери справедлив еквивалент на същите?

3. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно §27 ПЗР на КЗ и обществено -икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2018 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани за събития години преди това и след това? Общественото разбиране за справедливост през последните 3-4 г. и конкретно през 2021 г., предпоставя ли присъждане на значително по-ниски обезщетения от присъжданите преди? Нарушен ли е принципът за справедливост при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимит 10 пъти по-нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия – освен ако към средата на 2021 г. няма някакви специфични изисквания и има ли такива? Критериите на чл. 52 ЗЗД и икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП обосновават ли определяне на обезщетения, значително по-ниски от обичайно присъждани за напълно аналогични случаи?

Ответникът по касационната жалба „Застрахователна компания Лев Инс” АД застъпва становището, че няма основания за допускане на касационното обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт, тоест тя е процесуално допустима. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

На 08.03.2021 г. на [улица]в [населено място] при управление на лек автомобил "Мерцедес С 220" с рег. [рег.номер на МПС] водачът И. Н. П. е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е съобразил поведението си с наличието на пешеходци по пътното платно, и е блъснал пешеходеца Б. С. П.. Вследствие от удара и прегазването пешеходецът е починал на място. Поради това И. Г. Н. и И. Г. Н. са предявили срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач „Застрахователна компания Лев Инс” АД искове за заплащане на обезщетения за причинените неимуществени вреди от смъртта на Б. П., който ги отгледал от тяхното раждане като свои деца, в размер от по 180 000 лв. / предявени като частични искове с пълен размер от по 250 000 лв./.

Окръжен съд - Враца е осъдил застрахователното дружество да заплати обезщетения на ищците в размер от по 80 000 лв. и е отхвърлил исковете над тази сума. При определяне на размера на обезщетението е съобразил отношенията между ищците и починалия Б. П. като между деца и родител, момента на настъпване на инцидента /2021 г./, възрастта на починалия към този момент /53 г./ - все още в работоспособна възраст, на ищцата И. Н. /26 г./ и на ищеца И. Н. /28г./ - вече пълнолетни и работоспособни, материалната помощ и съдействие, която пострадалият е оказвал на ищците, промяната в емоционалното състояние на ищците и причинените им душевни болки, мъка и страдание от внезапната загуба на близък човек, както и обществено-икономическите отношения и застрахователните лимити към момента на настъпилата смърт. Отчел е и обстоятелството, че ищците не живеят в едно домакинство с починалия от повече от 10 години, като всеки от тях живее в друг град, има свое семейство и не е зависим от починалия Б. П..

Спорът относно справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди е бил отнесен до Софийския апелативен съд, който е потвърдил първоинстанционното решение. За да се съгласи с присъдения размер на обезщетенията, този съд е взел предвид действителното фактическо съдържание на отношенията между починалия и ищците, стреса от настъпилата при трагични обстоятелства смърт на техния близък, преживените от тях негативни емоции, включително и обстоятелството, че те продължават и ще продължат да изпитват и в бъдеще страдание от загубата на отгледалия ги като баща, от чиято опора са били лишени.

При анализа на тези мотиви на въззивния съд настоящата инстанция не констатира противоречие с практиката на ВКС по повдигнатите въпроси. Не е пропуснато нито едно обективно съществуващо и доказано по делото обстоятелство, което обуславя размера на обезщетенията за неимуществени вреди, поради което няма противоречие с цитираното от касаторите решение № 104 от 25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на I ТО. Общите и специфични релевантни за спора факти са отчетени в пълнота, както изискват указанията в решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на II ТО и решение № 28 от 09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на II ТО. Така въз основа на спецификите на конкретния случай въззивният съд е определил точния паричен еквивалент на понесените от увредените лица неимуществени вреди. Ето защо не е налице противоречие и с решение № 124 от 11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 г. на II ТО, решение № 88 от 17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013 г. на II ТО, решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г. на II ТО и решение № 1 от 05.02.2019 г. по т. д. № 1002/2017 г. на I ТО. В мотивировката на третата група въпроси касаторите са посочили, че за аналогични случаи, разгледани в цитираните решения на ВКС, са присъждани с 40-50 % по-високи по размер обезщетения. В цитираното от тях решение № 128 от 22.10.2015 г. по т. д. № 1948/2014 г. на II ТО е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майката на жалбоподателката в размер също на 80 000 лв. В решение № 179 от 29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на I ТО е разгледан различен от фактическа страна случай, като са присъдените обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на майката на жалбоподателите, с която същите са живели в едно домакинство и са съобразени останалите установени по делото конкретни обстоятелства. Решение № 104 от 25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на I ТО също е постановено съобразно доказаните релевантни за определяне на обезщетението факти, като съдът е взел предвид, че едно от децата е претърпяло вследствие на смъртта на баща си тежък психически срив, довел до среднощни кошмари и страхова невроза, както и че двете деца са лишени от ранна детска възраст от моралната подкрепа и обич на своя баща; освен това е отчетена и емоционалната тежест, понасяна от съпругата във връзка с финансовата несигурност на семейството след смъртта на мъжа й, което е принудено да се издържа от дарения. В настоящия случай с оглед времето на увреждането /2021 г./ не може да се приеме, че присъдените суми са занижени и не са съобразени с икономическата конюнктура, чиито проявни форми са нивото на инфлация, официалната статистика за средна работна заплата и др. През 2021 г. по данни на НСИ средната месечна работна заплата в страната е била 1583 лв., или обезщетенията се равняват на близо по 51 средни месечни заплати. С оглед изложеното съдът не се е отклонил от приетото в решения № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г. на II ТО, № 151 от 12.11.20139 г. по т. д. № 486/2012 г. на II ТО на ВКС и др.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора жалбоподателите следва да заплатят на „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,