Определение № 161 от 10.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1261/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от касационна жалба с вх. № 1973/09.02.2018 година, подадена от Държавна опера Стара Загора, срещу решение № 20/15.01.2018 година на Окръжен съд Стара Загора, първи граждански състав, постановено по гр. д. № 1283/2017 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Стара Загора е потвърдил първоинстанционното решение № 389/02.05.2017 година на Районен съд Стара Загора, седми граждански състав, постановено по гр. д. № 130/2017 година, с което да уважени предявените от Б. Й. Т. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението му от длъжността „артист-солист” в Държавна опера Стара Загора, което е било извършено със заповед № 39/08.11.2016 година на Директора на Държавна опера Стара Загора, поради което Т. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а Държавна опера Стара Загора е осъдена да му заплати сумата от 4654.80 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 10.11.2016 година до 18.04.2017 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 09.01.2017 година до окончателното заплащане. В подадената от Държавна опера Стара Загора касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Б. Й. Т. срещу Държавна опера Стара Загора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Перник по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Б. Й. Т. е подал отговор на същата с вх. № 3738/19.03.2018 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 20/15.01.2018 година на Окръжен съд Стара Загора, първи граждански състав, постановено по гр. д. № 1283/2017 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. Държавна опера Стара Загора е била уведомена за обжалваното решение на 29.01.2018 година, като подадената от нея касационна жалба е с вх. № 1973/09.02.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Окръжен съд Стара Загора е приел, че съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, на което основание е бил прекратен трудовия договор на Б. Й. Т., работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Изискванията за образование и квалификация за изпълняваната работа можело ла произтича от разпоредбата на нормативен акт, от щатното разписание или от длъжностната характеристика. Работодателят имал право да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност с щатното разписание и с длъжностната характеристика, когато тези изисквания не са определени със закон, а когато са нормативно разписани, работодателят можел да постави нови, допълнителни изисквания, които обаче да не влизат в противоречие с нормативно установените. Преобладаващо съдебната практика приемала, че повишаването на изискванията следва да е настъпило след сключване на трудовия договор, но съществувало и становище, че не е необходима промяна на изискванията, а само липса на изискванията за заемане на длъжността. Когато още при сключването на трудовия договор работникът или служителят не е отговарял на изискванията за образование или професионална квалификация за заемане на длъжността, въведени с нормативен акт, трудовият договор бил недействителен. Такъв договор не можело да се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Съществувало и друго виждане, а именно, че в тази хипотеза, когато още при сключването на договора работникът или служителят не е отговарял на нормативно установените изисквания за образование и квалификация, работодателят можел да прекрати такъв трудов договор. Това обаче било неприложимо в случая, тъй като Т. не отговарял на въведени от работодателя с длъжностната характеристика изисквания за образование още при сключването на трудовия договор. Когато при сключването на трудовия договор работникът или служителят не отговарял на въведените от работодателя образователни или квалификационни изисквания за заемане на длъжността, той не можел да го уволни поради липса на необходимото образование или квалификация за извършваната работа. Това било така, защото, приемайки, че и без установените от него изисквания за образование и квалификация, работникът или служителят би се справил с възложената работа, работодателят на практика се отказвал от своеобразната гаранция, която му дават поставените от него, а не от законодателя изисквания и се е съгласявал, че притежаваното от работника или служителя образование и квалификация са достатъчни. Такъв договор не бил недействителен, тъй като изискванията не били нормативно установени. Но дори и да се приемел за недействителен, той не можел да бъде прекратен поради това, защото се прекратявали само валидно сключените трудови договори. В случая несъответствието по степен и вид между притежаваното от Б. Й. Т. образование и предвиденото в длъжностната характеристика било налице още при сключването на трудовия договор. Тогава работодателят бил приел, че Т. ще се справи с възложената му работа. Аргумент в подкрепа на този извод бил и твърдението на Държавна опера Стара Загора, че на Т. са били възлагани главни теноро-драматични роли и е получавал най-високата заплата от тенорите. В подкрепа на този извод били и данните от личното трудово досие на Т., че още преди назначаването му на длъжността „артист-солист”, в периода от 2005 година до 2013 година, когато е бил назначен на тази длъжност, са му били възлагани солови роли. Освен това въззивният съд е приел, че неоснователно Държавна опера Стара Загора твърдяла, че с чл.1, ал.3 от Процедура за атестиране на служителите, бил въведен от работодателя минимален образователен ценз за заемане на длъжността „артист-солист“. Преди сключването на трудовия договор на Б. Й. Т. е била връчена длъжностна характеристика, от която се установявало, че за заеманата длъжност е предвидено висше музикално-вокален факултет. С оглед на това не била налице промяна, въведена след сключването на процесния трудов договор. Неоснователно било и твърдението на ответника, че образователните изисквания за длъжността „артист-солист“" били въведени в нормативен акт-Наредба № 59/13.02.2012 година. Тази наредба била издадена на основание чл. 17, т. 3 ЗНП (отм.) и била предназначена да определи държавното образователно изискване за придобиване на квалификацията по професията „Музикант-вокалист“ и въз основа на нея се разработвали учебният план и учебните програми по специалностите „Класическо пеене“, „Народно пеене“ и „Поп и джаз пеене“. В текста на т. 2.3., на който Държавна опера Стара Загора се позовавала, били посочени възможностите за реализация. С други думи тази наредба регламентирала правоотношенията, които възниквали по повод на обучението на лицата за придобиване на квалификация по посочените професии. Тази наредба не била нормативен акт, който предвиждал изисквания за образование и квалификация за заемане на длъжност в направлението „Музикални и сценични изкуства". С оглед на тези съображения въззивният съд намирал, че изискването за висше музикално образование-вокален факултет за заемане на длъжността „артист-солист“ не било предвидено в нормативен акт, а в длъжностната характеристика за длъжността, въведено от самия работодател. Въззивният съд намирал, че той бил сключил трудов договор с Б. Й. Т., знаейки, че същият не притежава въпросното образование, но с увереност, че той би се справил с възложената му работа. За това имало и твърдения в отговора на Държавна опера Стара Загора относно т. нар. производствена необходимост, за главните роли, които били възлагани на ищеца и по-високото заплащане, което бил получавал. При това положение следвало да се приеме, че работодателят сам се бил отказал от своеобразната гаранция, която му давали поставените от него, а не от законодателя, изисквания и се бил съгласил, че притежаваните от служителя образование и квалификация са достатъчни. Затова впоследствие той не би могъл да черпи благоприятни за себе си последици от това свое поведение, съответно да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение, позовавайки се на чл.328, ал.1, т.6 от КТ. С оглед на това съставът на Окръжен съд Стара Загора е приел, че уволнението е незаконно само на това основание. В тази връзка в приложеното към касационната си жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Държавна опера Стара Загора е поставила материалноправния въпрос за това ако при сключването на трудовия договор работникът не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначи на работа, а впоследствие го уволнява на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, налице ли е основание за признаване на уволнението за незаконно. Тъй като поставеният от касатора правен въпрос е попадал в предмета на тълк. д. № 4/2017 година на ОСГК на ВКС, с определение № 244/11.07.2018 година производството по делото е било спряно на основание чл. 292 от ГПК до постановяване на ТР по посоченото тълк. д. Към настоящият момент е налице ТР № 4/01.02.2018 година, постановено по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГК на ВКС, поради което е отпаднало основанието за спиране на настоящето производство и същото трябва да бъде възобновено, като съдът се произнесе по въпроса за допускането или не на въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора до касационно обжалване. Посочения по-горе правен въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на Държавна опера Стара Загора, е включен в предмета на спора, като е бил предмет на разглеждане от въззивния съд и е обусловил правните му изводи при постановяване на обжалваното решение. Не са налице обаче предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане до касационно обжалване, тъй като в т. 1а от ТР № 4/01.02.2018 година, постановено по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГК на ВКС е прието, че не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, поради което извършеното на това основание уволнение в този случай ще е незаконосъобразно. Същото е прието и във въззивно решение на Окръжен съд Стара Загора поради което не са налице основания за допускането му до касационно обжалване. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 20/15.01.2018 година на Окръжен съд Стара Загора, първи граждански състав, постановено по гр. д. № 1283/2017 година, по подадената срещу него от Държавна опера Стара Загора, касационна жалба с вх. № 1973/09.02.2018 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото Държавна опера Стара Загора ще трябва да заплати на Б. Й. Т. сумата от 500.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение