Определение № 2210 от 21.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1402/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. С. С., действаща като ЕТ „ИВИ – И. С.“, чрез адв. Н. А., срещу разпореждане № 2117 / 20.05.2026г., постановено по в.гр.д. № 3316/2025г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е върната като недопустима подадената от жалбоподателката касационна жалба с вх. № 16413/30.04.2026 г. срещу решение № 426/31.03.2026г. по в. гр. д. № 3316/2025г. на ОС– Пловдив, с което е потвърдено решение № 4392 от 14.10.2025г. по гр.д. № 20683/2024г. по описа на РС – Пловдив. С него са отхвърлени исковете на жалбоподателката срещу „Лено“ АД с правно основание чл. 403 ал. 1 ГПК, вр. чл. 45 и чл. 51 ЗЗД за присъждане на сумата от 3 733,50 лв. - имуществени вреди, представляващи законната лихва за периода 04.07.2023г. – 09.01.2025г. върху сумата 16 321,90 лв. – запорирано вземане по изп.д. № 2711/2021 г. на ЧСИ К. П., на основание обезпечителна заповед № 558/06.07.2023г., издадена въз основа на определение от 04.07.2023 г. по ч. гр.д. № 36 947/2023 г. на СРС и отменено с определение от 17.10.2024 г., и за сумата 4 900 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие горепосочения запор. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че е погрешна преценката на съда относно допустимостта на обжалването, тъй като неправилно окръжният съд е приел, че тя следва да бъде извършена на база цената на всеки един от исковете поотделно, а не с оглед общата търсена сума. Твърди, че искът за имуществени и неимуществени вреди по чл. 403, ал. 1 ГПК е един общ иск, като целта е пълно обезщетяване на настъпилите вреди и не се касае за обективно съединени искове. Предвид горното следвало да се отчете общо търсената сума в размер над 5000 лв., а не отделните пера. С оглед изложеното претендира отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на ОС – Пловдив за администриране на касационната й жалба. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба, с която е сезиран, е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу преграждащ акт, подадена е в срок, от активно легитимирана страна и следва да бъде разгледана по същество. Настоящият състав на ВКС, Първо търговско отделение намира, че обжалваният съдебен акт е правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС при обективно съединяване на искове е меродавна цената на всеки иск поотделно, а не материалният интерес като сбор от отделните искови претенции. Това разрешение намира приложение и при сега действащия процесуален закон. В случая съдът е бил сезиран с обективно съединени искове, всеки от които е с цена до 5 000 лв. Видно и от петитума на исковата молба ищцата е претендирала присъждане на сумата от 3 733,50 лв. по първата й исковата претенция за имуществени вреди, представляващи законната лихва за периода 04.07.2023г. – 09.01.2025г. върху сумата 16 321,90 лв., съставляваща нейно вземане по изп.д. № 2711/2021 г. на ЧСИ К. П., запорирано на основание обезпечителна заповед № 558/06.07.2023г. по ч. гр.д. № 36 947/2023 г. на СРС, отменена с определение от 17.10.2024 г., и сумата 4 900 лв. – по втората искова претенция за обезщетение за неимуществени вреди, като не е посочена търсена сума общо. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение №1905/14.04.2026г. по ч.гр.д. №1382/2026г. на 3 г.о., определение №4389/30.09.2025г. по ч.гр.д. №2402/2025г. на 1 г.о., определение № 94/09.05.2011г. по т.д. №333/2011г., 1 т.о. и мн. др. Обжалваното разпореждане се явява в съответствие с практиката на ВКС относно необжалваемостта на актовете, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед гореизложените мотиви, частната жалба е неоснователна. Воден от горното, Върховният касационен съд, Първо търговско отделение