Определение № 1223 от 05.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1616/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ЖОРИ – КОНСУЛТ ООД с ЕИК[ЕИК], [населено място], представлявано от управителя О. К. П., чрез процесуален първомощник, срещу определение № 1801 от 14.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1855/2023 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12-ти състав, с което е потвърдено определение № 260006 от 30.03.2023 г. по гр. д. № 178/2021 г. на Кюстендилския окръжен съд. С първоинстанционното определение е било прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения от ЖОРИ – КОНСУЛТ ООД иск срещу управителя С. К. П. за осъждането му да заплати сумата от 59 792.40 лв., представляваща общ размер на получени без основание в периода 2018 – 2020 г. суми, чрез изтеглянето им от банковата сметка на дружеството, на претендираното правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В жалбата се твърди, че въззивното определение е необосновано и незаконосъобразно, поради което се моли за отмяната му. Изложени са съображения за неправилно определена правна квалификация на предявения иск (по чл. 145 ТЗ вместо по чл. 55, ал. 1 ЗЗД) и оттам – за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. Представлява ли решението на общото събрание на съдружниците по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу управителя на дружество с ограничена отговорност; 2. Следва ли съдът да извърши правната квалификация на предявената искова претенция като изхожда от фактическите твърдения на ищеца и може ли да приеме такава правна квалификация на спорното право, каквато ищецът изрично заявява, че не поддържа; 3. Неоснователното обогатяване представлява ли вреда в двете й гражданскоправни форми – пропусната полза и увреждане, или представлява самостоятелно основание да се предяви осъдителен иск към управителя на търговско дружество да възстанови изтеглените от него самия парични средства, принадлежащи на търговското дружество. Твърди се, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практика на ВКС – определение № 76/12.02.2019 г. по ч. т. д. № 2125/2018 г. на І т. о., вторият – в противоречие с решение № 125/15.07.2013 г. по гр. д. № 14/2013 г. на ІІ г. о., а третият – в противоречие с решение № 232/07.03.2002 г. по гр. д. № 579/2001 г. на ІV г. о. Излагат се съображения и за наличието на основанията за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната касационна жалба С. К. П., чрез процесуален пълномощник, изразява подробно становище за липса на предпоставките за допускане на исканото касационно обжалване, евентуално – за неоснователност на жалбата. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, съобрази следното: Частната касационна жалба е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе в атакувания смисъл, след подробно обсъждане на обстоятелствата, въведени като основание на иска в исковата молба и в допълнителното становище на ищеца, съставът на Апелативен съд – София е приел, че крайният извод на окръжния съд за недопустимост на исковото производство с оглед разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е правилен. Въззивният съд изрично е определил квалификацията на спорното право като такава по чл. 145 ТЗ, доколкото се касае за действия, ощетяващи дружеството (чрез тегленето на суми от банковата сметка на ЖОРИ – КОНСУЛТ ООД без съгласие и одобрение от принципала), извършени от ответника в качеството му на управител и докато е изпълнявал тази длъжност, при формулирано искане за отстраняването на горните вредни последици. Съдът е посочил, че поддържаната от ищеца правна квалификация на иска по чл. 55 ЗЗД цели заобикаляне на специалния ред по чл. 145 ТЗ за търсене на имуществена отговорност от управителя, за което липсва решение на ОСС по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ (съгласно ТРРЮЛНЦ двамата управители са единствени съдружници с равно участие в капитала на ЖОРИ – КОНСУЛТ ООД), като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационна проверка. Същото не е вероятно недопустимо, нито очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Изложените в тази насока доводи от частния жалбоподател касаят изцяло правилността на въззивния съдебен акт в хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК. Първият формулиран правен въпрос не удовлетворява общото изискване за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК – да има значение за постановения по делото краен резултат. В обжалваното определение не е прието, че е предявен иск с посочената от ищеца правна квалификация – чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради което с него не е дадено разрешение на поставения от частния жалбоподател въпрос. По втория въпрос липсва противоречие с цитираната в изложенето по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебна практика, а и със служебно известната на състава на съда. В случая въззивният съд се е произнесъл относно основанието на исковата претенция именно с оглед наведените от ищеца фактически обстоятелства, а дадената от страната правна квалификация не го обвързва по никакъв начин. Третият въпрос изобщо не е обсъждан от въззивния съд и съответно не е обусловил решаващата му воля за изхода от процесуалноправния спор, поради което спрямо него отново не се установява наличието на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това същият е неясно формулиран, няма характера на правен въпрос по смисъла на закона и цели даване на отговор в подкрепа на тезата на жалбоподателя, че е предявил иск за неоснователно обогатяване, спрямо който изискването на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ не важи, т. е. касае изцяло правилността на обжалваното определение, която не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение