Определение № 4964 от 16.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3092/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България и насрещна касационна жалба на Н. К. Д. срещу решение № 248 от 26.02.2026 год., постановено по в. гр. д. № 2822 по описа за 2025 г. на Софийския апелативен съд, 16-ти граждански състав. С въззивното решение е потвърдено решение рег. № 5008 от 31.07.2025 г. по гр. д. № 2077 по описа за 2025 г. на Софийския градски съд, ГО, I-12 състав, в частите, с които Прокуратурата на Република България на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е осъдена да заплати на Н. К. Д. 33 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство по ДП № 185/2019 г по описа на СО-СП по пр.пр. № 2112/2019 г., 6 000 лв. обезщетение за имуществени вреди-заплатени адвокатски хонорари, 6 763 лв. обезщетение за пропуснати ползи в периода от 27.12.2019 г. до 26.04.2021 г. от неизползването на сумата от 50 000 лв. парична гаранция като мярка за неотклонение и искът за заплащане на неимуществени вреди над 50 000 лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв. е отхвърлен, отменено е първоинстанционното решение в частта, с която искът за заплащане на неимуществени вреди над 33 000 лв. до 50 000 лв. е отхвърлен и е постановено друго решение за присъждане на тази разлика.

Страните обжалват решението на Софийския апелативен съд в неизгодните за тях части, с твърдението, че е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Прокуратурата на Република България сочи като основание за допускане на касационното обжалване т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. По приложението на чл.52 от ЗЗД във връзка с чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно: как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“ изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД?

2. Следва ли решаващият съд при определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, да прецени фактическата и правна сложност на наказателното дело, както и положил ли е пострадалият дължимата грижа при осъществяването на защитата си?

3. Има ли задължение въззивният съд да се произнесе по доводите и възраженията на ответника, свързани с предмета на спора и да направи анализ на всички доказателства по делото при обосноваване основателността и размера на исковата претенция?

Н. К. Д. желае касационното обжалване да бъде допуснато заради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Относно задължението на въззивния съд да прецени всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливостта.

2. Относно съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Касационната жалба на Прокуратурата на Република България е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Н. К. Д. е заявил в исковата молба, че е бивш общински съветник и кмет на Община Несебър и по време на кметските избори през 2019 г. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, предложение последно от НК за това, че в периода август 2019 г. – 19.10.2019 г. е участвал в организирана престъпна група с цел да се вършат престъпления по чл. 167, ал. 3 от НК и чл.167, ал. 2 от НК. Първоначално наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ е била изменена в парична гаранция от 50 000 лв. Посочил е, че задържането на сумата от 50 000 лв. е довело до пропусната полза от невъзможността да ползва сумата и да реализира доход за срока на задържането й. С постановление от 31.05.2023 г. на СГП наказателното производство е било прекратено, а с влязло в сила на 03.12.2024 г. определение на СГС основанието за прекратяване на производство е изменено от чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК на чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК. Наказателното производство е продължило повече от 5 години. Ищецът е бил подложен на стрес, а случаят бил широко отразен в медиите. Злепоставен е бил в обществото, животът му се е променил. Бил е притеснен как наказателното преследване се отразявало на близките му, а освен това се е влошило и здравословното му състояние. По наказателното производство се е наложило да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. Ето защо е поискал Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да му заплати 300 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, 6 763 лв. за пропуснатите ползи от задържането на паричната гаранция в периода от 27.12.2019 г. до 26.04.2021 г. и 6 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство.

В отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България е оспорила предявените искове по основание и размер.

Софийският градски съд е приел, че са налице предвидените в чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение трето от ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България за обезщетяване на причинените на ищеца вреди: повдигнато е обвинение за извършено престъпление от общ характер, като с постановление на прокурор /изменено с определение на съда/ наказателното производството е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал.1, т. 1, пр. 1 от НК – деянието не е извършено. За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 33 000 лв., първоинстанционният съд е съобразил, че наказателното производство е продължило общо 5 години 1 месец и 10 дни, че е наложена е мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от 3 месеца и 5 дни, след което мярка за неотклонение „парична гаранция“ за периода 27.12.2019 г. до 26.04.2021 г., както и мярка за процесуална принуда забрана за напускане пределите на Република България за период от 1 години и 5 месеца. Посочил е също, че периодът на задържане под стража се е отразил тежко на ищеца, че е било повдигнато обвинение за тежко престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години, възрастта на ищеца към датата на повдигане на обвинението е 54 г., а към дата на влизане в сила на постановлението за прекратяване е 59 г. Ищецът е бивш общински съветник, а след това и дългогодишен кмет на Община Несебър, включително към момента на повдигане на обвинението е бил кмет и е участвал в изборите през 2019 г. След като е спечелил кметските избори през 2019 г. е бил конвоиран за полагане на клетва пред общинските съветници, което е изживял тежко. Освен това обвинението срещу ищеца е било публично обявено в медиите, в който случай вредоносните последици за незаконно обвинения са по-интензивни, тъй като неговото добро име, авторитет и достойнство е злепоставено пред неограничен кръг граждани. Притесненията на ищеца и реакцията на обществото са се отразили негативно и на семейния живот. Ищецът е изпитвал безпокойство за причинените неудобства на семейството си. Все пак ищецът не е бил отстранен от длъжност и е продължил да изпълнява функциите си и към настоящия момент е кмет на Община Несебър, поради което не може да приеме, че обвинението е засегнало значително бъдещата му кариера, но несъмнено е претърпял и продължава да търпи репутационни вреди. За да отхвърли иска за обезщетение за неимуществени вреди над 33 000 лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв., първоинстанционният съд е счел за недоказано настъпването на трайни, тежки и необратими увреждания на психиката на ищеца и на увреждане на физическото здраве. Първоинстанционният съд е присъдил извършените от ищеца разходи за заплатени адвокатски възнаграждения за сумата от 6 000 лв., тъй като е приел, че тези възнаграждения са реално заплатени според приетия по делото приходен касов ордер. В съответствие с указанията на ТР № 1 от 11.12.2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГК е счел, че този размер на възнагражденията съответства на вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. Искът за заплащане на сумата от 6763 лв., представляваща законната лихва върху внесената парична гаранция в периода от 27.12.2019 г. до 26.04.2021 г. също е бил изцяло уважен със съображението, че неправомерното задържане на паричната сума винаги води до имуществена загуба, изразяваща се в пропуснатата законна лихва.

Софийският апелативен съд също е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от неоснователното му обвиняване в извършване на престъпление да се явява доказан по основание. Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възивният съд е взел предвид освен другите обстоятелства, специфичните за казуса факти: възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението/ 54 години/, общественото му положение - бил е общински съветник, а впоследствие и кмет на Община Несебър, а към момента на повдигане на обвинението освен действащ кмет е бил участник и в изборите за през 2019 година. Отчел е, че ищецът не е осъждан, като преди повече от десет години преди повдигане на процесното обвинение срещу него е водено НАХД № 65/2006 г. на РС- Несебър, по което е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба по реда на чл.78а НК. Съобразил е и обстоятелството, че в началния период на воденото наказателно производство първоначално е бил задържан за 72 часа по реда на чл.64, ал.2 НПК, след което спрямо него е била вземана мярка за неотклонение „задържане под стража“, продължило за период от малко над три месеца /3 месеца и 5 дни/, през който период е било ограничено не само правото му на свободно придвижване, но и на нормално участие в изборите за кмет на Община Несебър, включително нормалното упражняване на правото му да положи клетва като избран в тези избори - на полагането на клетвата той е бил с белезници и под полицейски конвой - обстоятелства, оказали изключително негативно влияние върху психическото и емоционалното състояние на Н. Д.. Въз основа на всички тези факти въззивният съд е счел, че сумата от 50 000 лв. представлява справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, поради което е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която прокуратурата е осъдена да заплати 33 000 лв., отменил го е в частта, с която искът над тази сума до размера от 50 000 лв. е бил отхвърлен и е присъдил разликата. В частта, с която прокуратурата е осъдена да заплати изразходваната от ищеца сума за адвокатско възнаграждение, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение със съображението, че тази сума не е прекомерна, съобразена е с размерите, посочени в Наредба № 1/2004 г. към релевантния момент и множеството извършени процесуални действия

При анализа на тези мотиви на въззивния съд настоящата инстанция не констатира противоречие с практиката на ВКС по повдигнатите от Прокуратурата на Република България въпроси. Въззивният съд е изпълнил задълженията си да се произнесе по доводите и възраженията на ответника, свързани с предмета на спора и да направи анализ на всички доказателства по делото/трети въпрос/. Обсъдил е всички обективно съществуващи по делото факти и обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определянето на размера на обезщетението за претърпени вреди/първи въпрос/. В практиката на ВКС се приема, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, към момента на увреждането, като съдът е длъжен да обсъди всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението, както и да изложи мотиви за причинно- следствената връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди. Изпълнението на това задължение обуславя изхода на спора, но в случая въззивният съд не се е отклонил от съществуващата по този въпрос практика на ВКС, основана на т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. и т. 3 и т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС и съдържаща се в решения № 281 от 30.11.2018 г. по гр. д. № 582/2018 г. на ІV ГО на ВКС, № 233 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 1482/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 50077 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 937/2022 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 53 от 07.05.2019 г. по гр. д. № 3528/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС и много други, включително посочените от касатора. Прието е, че при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от значение са тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др. Следва да бъдат отчетени и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: съдебното минало; медийни публикации, направили обществено достояние обвинението; обществено-икономическата конюнктура в страната и др. Отбелязано е също, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. В мотивите към решението си съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които е взел предвид, както и значението им за определения от него размер на обезщетението за неимуществените вреди. Обжалваното въззивно решение не противоречи, а съответства на тази практика на ВКС. Въззивният съд е взел предвид всички факти и обстоятелства по делото, които са доказани и обуславят размера на обезщетението: продължителността на наказателното производство – повече от 5 години, тежестта на престъпленията - незаконното обвинение е за тежки престъпления, взетите мерки за процесуална принуда, негативните изживявания на ищеца, възрастта му, отражението на наказателното производство върху психологическото му състояние, както и върху неговата политическа кариера и доброто му име в обществото. В случая присъденият размер на обезщетението от 50 000 лв. за неимуществени вреди е обусловен най-вече от задържането му под стража в продължение на над три месеца и репутационните щети от наказателното производство, причинени на ищеца в качеството му на кмет на община Несебър.

Потвърждавайки размера от 6 000 лв. на присъденото обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, въззивният съд е съобразил указанията на ТР № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г. на ОСГК. С оглед продължителността, предмета на наказателното производство и възможността за налагане на предвиденото за тежко престъпление наказание, сумата от 6 000 лв. не може да се окачестви като прекомерна. Тази сума не надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение. Ето защо даденото от въззивния съд разрешение на третия въпрос съответства на практиката на ВКС и този въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд в обжалваните от Прокуратурата на Република България части не следва да се допуска. В този случай съгласно чл.287, ал.4 от ГПК насрещната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,