Определение № 63 от 26.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с § 74 ЗИДГПК /ДВ,бр.86/17г./ Постъпила е касационна жалба от [фирма],представлявано от управителя В. А.,чрез адв.М. Д. от АК-С. срещу решение № 54 от 19.04.17г., постановено по в.гр.дело № 78/17г.на Варненския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 1297 от 28.10.16г. по гр.дело № 379/16г.на Варненския окръжен съд.С него са отхвърлени предявените от същата страна искове срещу ЧСИ С. Д. Я. с правно основание чл.45 ЗЗД във вр.с чл.74 ЗЧСИ за сумата от 168 000 лв,представляваща обезщетение за имуществени вреди,причинени от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител вследствие неконституирането на ищеца като присъединен взискател по изп.дело /№/ и невключването му в разпределението по чл.460 ГПК на събраните суми,извършено с протокол от 27.06.2014г. и незаконосъобразно разпределение на суми за такси,лихви и разноски на останалите взискатели по изпълнителното дело,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на иска – 19.02.16г.до окончателното изплащане,както и с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 27 822.20 лв,представляваща обезщетение за забава върху главницата от 168 000 лв за периода от 4.07.14г.до предявяване на иска. Решението е постановено при участието на [фирма] като трето лице- помагач на страната на ответницата. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните процесуалноправни и мотериалноправни въпроси: 1.Дължи ли въззивният съд произнасяне по предмета на материалноправния спор,очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба и допустимо ли е произнасянето по искане,което не е заявено или е различно от заявеното; 2.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните; 3.Допустимо ли е извършване на уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД от лице,различно от предишния кредитор/цедента/ или от упълномощено от него лице ,за да предизвика действието,предвидено в чл.99 ал.4 ЗЗД; 4. Допустимо ли е при проверката на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд служебно да разглежда въпроси,без те да са въведени като основания за обжалване или като възражения от страните,ако тези въпроси не са по приложение на императивна материалноправна норма,или по които съдът следва да следи служебно; 5. Приложимо ли е ограничението по чл.164 ал.1 т.3 ГПК,когато спорът не е за наличието на писмен акт по смисъла на чл.164 ал.1 тг.3 пр.1 ГПК,а за приложените към този документ доказателства при неговото подаване до съответния адресат и съответно може ли установяването на приложените към този писмен акт доказателства да се извършва с гласни доказателства.Приложена е съдебна практика. В писмен отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата С. Д. Я. чрез адв.Р. Д. счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че качеството си на взискател ищецът [фирма] основава на договор за цесия ,сключен на 31.05.14г.между него като цесионер и [фирма] като цедент на част от вземането на последния срещу длъжника [фирма],в размер на 168 000 лв.С молба вх.№ 1207/2506.14г.ищецът е поискал от ЧСИ С. Я. да го конституира като присъединен взискател по изп.дело /№/,с приложени към молбата договор за цесия от 31.05.14г.и б.б.за платена такса.Констатирайки,че към молбата липсва уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД,съдебният изпълнител в деня на постъпването й разпоредил такова да бъде изпратено на длъжника.Същото му е връчено на 30.06.14г.и с постановление от същата дата ищецът е конституиран като присъединен взискател,поради което не е включен в изготвеното на 27.06.14г.разпределение. При тези данни по делото въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките за възникване на отговорността на ЧСИ – противоправност и вреда.Прието е,че ответницата е действала съобразно служебните си задължения,като е проследила принадлежността на предявените за изпълнение притезания.Изложени са съображения,че щом като цесията не е била съобщена на длъжника към датата на изготвяне на разпределението,в съответствие със закона съдебният изпълнител е разпределил длъжимата сума,част от която е цедираното вземане,на стария кредитор,а отношенията между цедент и цесионер следва да се разрешат помежду им съобразно договора за цесия.Прието е още за недоказано твърдението на ищеца,че с молбата от 25.06.14г.било представено уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД и същото е умишлено укрито от съдебния изпълнител,като в тази връзка въззивният съд е счел за недопустимо установяването на този факт със свидетелски показания. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като извърши преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК намира,че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по релевантния за изхода на спора въпрос: Допустимо ли е извършване на уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД от лице,различно от предишния кредитор/цедента/ или от упълномощено от него лице ,за да предизвика действието,предвидено в чл.99 ал.4 ЗЗД,като счита,че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 137 от 2.06.15г.по гр.дело № 5759/14г.на ІІІ г.о.; решение № 156 от 30.11.15г.по т.д.№ 2639/14г.на ІІ т.о.;решение № 78 от 9.07.14г.по т.д.№ 2352/13г.на ІІ т.о.,постановени по чл.290 ГПК. Поставените от касатора процесуалноправни въпроси имат характер на оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и следва да бъдат разгледани при проверката по реда на чл.281 т.3 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.