Определение № 1399 от 29.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 83/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Л. З. и Л. Б. С., представлявани от адв. И. Д., срещу решение № 3783 от 11.07.2023г. по в.гр.д. № 8403/2021г. на СГС, IV А въззивен състав, с което е потвърдено решение № 72464 от 14.04.2020г. по гр.д. № 66265/2018г. на СРС, 46 състав. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от Д. Л. З. и Л. Б. С. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателни установителни искове с правно основание по чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че поради изтекла погасителна давност ищците не дължат на ответника сумата от 9393,04 лв. по изпълнителен лист от 19.12.2012 г., издаден по ЧГД № 759 по описа за 2012 г. на Районен съд Своге, въз основа на който е било образувано ИД № 20138410407568, по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841 при КЧСИ, с район на действие СГС, както и предявените от Л. Б. С. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4262,63 лв., недължимо събрана на отпаднало основание (погасяване на вземането по давност) по ИД № 20138410407568, и осъдителен иск с правно основание по чл. 49 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 378,37 лв., представляваща обезщетение за претърпяна вреда от незаконно принудително изпълнение (събрана такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по ИД № 20138410407568). Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че настъпилата перемпция е без правно значение за давността по отношение на вземането на взискателя и че направено искане за прилагане на способ за принудително изпълнение по перемирано дело следва да бъде изпълнено, т.е. е противопоставимо на длъжника. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правят искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочат следния процесуалноправен въпрос: „Прекъсва ли започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност искане на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ до съдебния изпълнител, подадено по прекратено по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнително производство?“ Касаторите намират, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с решение № 42 от 26.02.2016г. по гр.д. № 1812/2015г. на ВКС, IV г.о., решение № 371 от 29.10.2015г. по гр.д. № 1385/2012г. на ВКС, IV г.о., решение № 285 от 06.10.2015г. по гр.д. № 1953/2015г. на ВКС, IV г.о. и решение № 451 от 29.03.2016г. по гр..д № 2306/2015г. на ВКС, IV г.о. Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, представляван от юрисконсулт Колипатков, оспорва касационната жалба, като прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол и излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, преди да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното: Поради създадена от отделни състави на ВКС противоречива съдебна практика по въпроса: "Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?", по този и други въпроси е образувано тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като посоченият въпрос, предмет на разрешаване по образуваното тълкувателно дело, е от значение за произнасяне по подадената касационна жалба, производството по делото следва да се спре на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение