Определение № 824 от 31.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 571/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. А. Б.-С. против решение № 399/1.10.13 г. по в.гр.д. № 730/13 г. на Великотърновски ОС, с което по същество се отхвърля иска по чл.422 ГПК предявен от касатора против М. В. за съществуване на регресно вземане по чл.213,ал.1 КЗ в размер на 13 178.24 лв. представляващи заплатени за сметка на длъжника дължими лизингови вноски по договор за лизинг, ведно със законната лихва и разноски. Ответникът по касация М.В. е подал отговор да не се допуска касационно обжалване и че жалбата е неоснователна. Въззивният съд отхвърля иска, тъй като не е изяснено съдържанието на ОУ и невъзможност да се направи извод дали застрахованият е изпълнил задълженията си по застрахователния договор, от чието изпълнение зависи възникването на правото му да получи застрахователно обезщетение, и от там дали се е породило правото на застрахователя да встъпи в правата на лизингодателя по договора за лизинг. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът: Дали застрахователното обезщетение включва всички неплатени лизингови вноски или само тези с настъпил падеж до датата на прекратяване на договора за лизинг/връщането на лизинговото имущество?, бил решаван противоречиво от съдилищата и от значение за развитие на правото. Въпросът е неотносим, тъй като искът е отхвърлен изцяло по основание и няма мотиви по размера на обезщетението. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.