Решение № 5 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4086/2008 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. А., С. И. А., „М” АД, гр. Х., З. Р. С., всички чрез пълномощниците си адвокати Б. К. и С. К., срещу въззивно решение от 19.06.2007г. по гр. дело № 177/2008 г. на Смолянския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По-конкретно Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 173/28.12.2007г. по гр.д. № 106/2006г. на Чепеларски районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на М. Т. А., С. И. А., „М” и З. Р. С., че Б. Й. М. е собственик над 1/6 ид.ч. до 1/3 ид.ч. от поземлен имот № 1* попадащ с площ от 1 712 кв.м. в УПИ *Хотелски комплекс, кв.14 по ПУП-ПЗР, одобрен със заповед на кмета на община Ч. и в частта, с която е осъден М. Т. А., С. И. А., „М” АД и З. Р. С. да предадат владението върху разликата над 1/6 до 1/3 ид.ч. от същия поземлен имот. Вместо това решение е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Б. Й. М. иск за признаване за установено по отношение на М. Т. А., С. И. А., „М” и З. Р. С., че тя е собственик над 1/6 до 1/3 ид.ч. от процесния поземлен имот, както „и в частта, с която М. Т. А., С. И. А., „М” и З. Р. С. са осъдени да предадат владението върху имота за разликата над 1/6ид.ч. до 1/3 ид.ч. като неоснователен и недоказан. Видно от горното, въззивният съд е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението. Това се отнася до частта, с която е отменено първоинстанционното решение по иска за признаване за установено правото на собственост и предаване владението на имота над размера от 1/6 ид.ч. до 1/3 ид.ч. Отхвърлен е иск за установяване правото на собственост над размера от 1/6 до 1/3 ид.ч., но не е налице отразяване в диспозитива неговото уважаване до размера от 1/6 ид.ч. В мотивите на въззивното решение съдът е изложил съображения за основателност на иска по чл.108 ЗС относно 1/6 ид.ч. от имота – признати на ищцата права от собствеността, но не е отразил това в диспозитива. При това положение е налице допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена от въззивния съд. Налице е и неяснота на диспозитива на въззивното решение в отхвърлителната му част,тъй като не е ясен смисълът на диспозитива и изразената от съда воля. С оглед изложеното делото следва да се изпрати на въззивния съд за процедурата по 247 ГП и чл.251 ГПК преди да се постави на разглеждане подадената касационна жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.