Определение № 736 от 04.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1367/2023 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 69861/25.07.2023г., подадена по пощата на 24.07.2023г., на „Пи Маркет“ ЕООД срещу разпореждане № 14056 от 28.06.2023г. по в.гр.д. № 9386/2022г. на съдия при Софийски градски съд, съгласно което е върната, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК, касационна жалба с вх. № 55714/12.06.2023г. на жалбоподателя срещу решение № 3677 от 08.12.2022г. по в.гр.д. № 9386/2022г. поради това, че решението не подлежи на касационно обжалване – касае се за търговско дело с цена на иска до 20 000 лева. Оплакванията на жалбоподателя са, че обжалваното разпореждане е неправилно. То е постановено в противоречие с Тълкувателно решение 3/2019 от 23.02.2022г. по тълк. дело № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на търговски спор или търговско дело като селективен критерий следва да се извежда от вида на правоотношенията между страните, участващи в конкретното дело, и очертания помежду им предметен спор, съответно вида на защитаваното с иска субективно право. Спорният предмет на делото е квалифициран по правилата на неоснователното обогатяване, свързано с гражданското законодателство. Страната се позовава на изложеното в особеното мнение към определение № 178 от 13.03.2023г. по т.д. № 2394/2022г. по описа на ВКС, ТК, І т.о. и иска отмяна на оспорваното разпореждане, с продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на депозираната касационна жалба. Насрещната страна „Интейк“ ЕООД, оспорва жалбата, като основно се позовава на практика на Върховния касационен съд по сходни дела относно допустимостта на касационното обжалване. Третото лице подпомагаща страна „КНМ Груп“ ЕООД не е дало становище по жалбата. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. С решение № 3677 от 08.12.2022г. по в.гр.д. № 9386/2022г. на Софийски градски съд е било отменено решение № 20045113 от 29.06.2022г. по гр.д. № 33472/2020г. на Софийския районен съд и жалбоподателят – ответник е бил осъден да заплати на „Интейк“ ЕООД, ищец, сума от 5 002. 24 лева, получена като изпълнение от „Енерго Про Продажби“ АД на задължение за връщане на платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия за периода от 29.04.2010г. до 25.10.2010г. за обект с абонатен № [ЕГН] и клиентски №[ЕИК], с титуляр на партидата И. Н. Б., за което е била издадена фактура № [ЕГН]/12.05.2011г., при носител на вземането за връщане на сумата дружеството „Интейк“ ЕООД. Твърденията на „Интейк“ ЕООД са били за сключен между „Енерго Про Продажби“ АД и И. Н. Б. договор за продажба на електрическа енергия, за възникнало, във връзка с договора, вземане на физическо лице по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на сума, платена като коригирана стойност на потребена, но неотчетена електрическа енергия по фактура, за придобиване от „КНМ Груп“ ЕООД по договор за цесия на правата на физическото лице срещу „Енерго Про Продажби“ АД и прехвърлянето им на „Интейк“ ЕООД, също по договор за цесия, както и за последвало добросъвестно изпълнение на „Енерго Про Продажби“ АД на „Пи Маркет“ ЕООД (по изпълнително дело № 673/2019г. на ЧСИ С. К. – Д.), който въз основа на недвусмислени обстоятелства се е явил овластен да получи изпълнението, но при съществуващ иск по чл. 75, ал. 2 от ЗЗД на „Интейк“ ЕООД, истински кредитор, срещу „Пи Маркет“ ЕООД. При този предмет на делото касационната жалба на „Пи Маркет“ ЕООД е недопустима. Тя е подадена от надлежна страна, но срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол. Въззивното решение е постановено по търговско дело с цена на иска до 20 000 лева и по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, в редакцията на разпоредбата към датата на постановяване на решението, то е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Характерът на делото като търговско е с оглед на неговия предмет – право, отнасящо се до търговски сделки по чл. 286, ал. 1 от ТЗ, както и с оглед страните - търговци. Твърденията на „Интейк“ ЕООД по предявения срещу „Пи Маркет“ ЕООД иск са за договор за продажба на електрическа енергия, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражнявано от него занятие („Енерго Про Продажби“ АД), и придобиване от „КНМ Груп“ ЕООД по договор за цесия, също едностранна търговска сделка, на правата на физическото лице по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във връзка с договора за продажба, съответно последващо сключени още два договора за цесия като двустранни търговски сделки, с извършено изпълнение от страна на „Енерго Про Продажби“ АД, обосноваващо плащане на сумата от ответника на ищеца. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение 3/2019 от 23.02.2022г. по тълк. дело № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС, търговски са делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на спора с търговското качество на страните или с търговска сделка. Не е приложима разпоредбата на чл. 113 от ГПК (ДВ, бр. 100/2019г.) - делото да бъде разглеждано като гражданско по реда на общия исков процес. Това е, тъй като не се касае за иск на или срещу потребител по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, независимо дали физическото лице – страна по договора за продажба на електрическа енергия е имало такова качество. Ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касае всички оценяеми искове, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено друго. Прагът на обжалваемост не зависи от евентуален порок на обжалваното въззивно решение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение се преценяват само по отношение на касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, в срок, от страна с правен интерес от обжалването. При изложеното касационната жалбата на „Пи Маркет“ ЕООД като недопустима е подлежала на връщане по реда на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Изводите на въззивния съд в обжалваното разпореждане се споделят от настоящия съдебен състав. В сходен смисъл е разрешението в определение № 569 от 31.10.2022г. по ч.т.д. № 2393/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и потвърденото с него определение № 219 от 13.09.2022г. по т.д. № 1827/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 544 от 11.07.2023г. по ч.т.д. № 792/2023г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и потвърденото определение № 178 от 13.03.2023г. по т.д. № 2394/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., на които се позовава дружеството „Интейк“ ЕООД. Допълнително са и постановените определение № 126 от 20.02.2023г. по ч.т.д. № 208/2023г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение № 566 от 19.07.2023г. по ч.т.д. № 970/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Подадената по делото жалба следва да бъде оставена без уважение. От насрещната страна „Интейк“ ЕООД са поискани направените по настоящото дело разноски, но такива разноски не се установяват и съдът не се произнася по чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК с присъждането им. Воден от горното съдът