Определение № 344 от 28.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 451/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Народно читалище „Славянска беседа 1880” [населено място] срещу решение № 260279/20г. на СГС ІV-в състав, с което е признато за установено на основание чл. 439 ГПК, че „БКС Средец” АД не дължи на читалището сумата от 8604,08лв. по изп.д. 243/15г. на ЧСИ О. М., поради извършено прихващане. Основният спор между страните е дали вземането на читалището срещу „БКС Средец” АД за извършени подобрения в недвижим имот, установено с влязло в сила решение, може да се компенсира с вземане на „БКС Средец” АД срещу читалището, също установено с влязло в сила решение. В срока за отговор читалището е възразило, че вземането му е несеквестируемо и не подлежи на принудително изпълнение съгласно чл. 25 ЗНЧ, тъй като цялото имущество на чигалището е несеквестируемо, а погасяването на такова вземане с прихващане е недопустимо на основание чл. 105 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че вземането на читалището за извършени подобрения е секвестируемо на основание чл. 21,т.6 ЗНЧ (други вземания извън посочените в чл. 520 ГПК, чл. 95 ЗДБРБ и чл. 25 ЗНЧ), поради което няма пречки ищецът „БКС Средец” АД да погаси вземането на читалището по изпълнителното дело чрез прихващане със свое вземане към читалището, също установено с влязло в сила решение. В касацонната жалба касаторът изразява становище, че чл. 21 ЗНЧ не се прилага, а разпоредбата на чл. 25 ЗНЧ включва в несеквестируемото имущество на читалището освен движимите и недвижими вещи, но и вземанията на читалището, цялото му имущество. В изложението към жалбата се твърди очевидна неправилност на въззивното решение, както и се подържа искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следния конкретизиран въпрос: „Подлежи ли на принудително изпълнение вземане на читалище за извършени подобрения в чужд недвижим имот?”. Настоящият състав на ВКС счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, защото в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК липсва допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване, а именно, нормата на чл. 25 ЗНЧ да е неясна, противоречива или непълна (съгласно т.р. 1/2010г. на ОСГТК). Несеквистируемостта е уредена като изключение съобразно чл. 444, т.8 ГПК (само в изрично предвидените в закон случаи), защото длъжникът отговаря за своите задължения с цялото си имущество на основание чл. 133 от ЗЗД. Нормата на чл. 25 ЗНЧ е категорично ясна, а именно, че несеквестируемостта обхваща само изрично изброените в нормата вещи и вземания на читалищата- всички недвижими и движими вещи и доходите от тях. Несеквестируеми са и бюджетните субсидии към читалищата на основание чл. 520 ГПК. Във всички останали случаи, включително и при вземане на читалище за неоснователно обогатяване (извършени подобрения в чужд недвижим имот), вземанията на читалището подлежат на принудително изпълнение. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, доколкото не се установява неправилност, само въз основа на мотивите на решението, които включват обсъждане на доказателствата и установените въз основа на тях факти, както и извършване на квалификацията на фактите и прилагането на закона. Между страните не съществува и спор по фактите и приложимата правна норма, а само по тълкуването на закона във връзка с въпроса за несеквестируемостта, а по този проблем въззивното решение не е очевидно неправилно съгласно изложеното по- горе. С оглед изхода на делото, в полза на „БКС Средец” АД следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, в размер на 500лв., представляващи платен адвокатски хонорар. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО