Определение № 27 от 25.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 224/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Г. против решение № 285/09.10.2015 г., постановено по гр.д.№ 508/2015 г. от състав на Окръжен съд – Добрич. Ответниците оспорват касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок, но не е процесуално допустима по следните съображения: Предявени са обективно и субективно съединени искове признаване по отношение на ответника, че сключения договор за дарение на недвижими имоти са унищожаеми до размер на ½ ид.ч. от недвижимите имоти, поради това, че към момента на сключването на сделката, дарителя не е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Цената на така предявените искове се определя съобразно правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК – от данъчната оценка на недвижимите имоти, предмет на сделката, чието унищожаване се претендира. Видно от представените данъчни оценки на недвижимите имоти, находящи се на л.33-36 от първоинстанционното дело, данъчната оценка на имотите възлиза общо за четирите имоти в размер на 6 644,40 лева, като претендираната унищожаемост за всеки един от ищците е до размер на по ¼ ид.ч. от имотите, т.е. всеки един от субективно съединените искове е с цена в размер на 1 661,10 лева. Предвид така определената цена на исковете и разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, касационното обжалване е недопустимо и касационната жалба следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на спора, в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски, в размер на 500 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състава на ВКС