Определение № 251 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 363/2020 г.

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК. С решение № 213 от 21.02.2019 г. по въззивно гр. д. № 1593/2018 г. на Варненския окръжен съд, е потвърдено решение от 09.03.2018 г. по гр. д. № 17589/2012 г. на Варненския районен съд, поправено с решение от 25.05.2018 г. и решение от 31.05.2018 г., с което са отхвърлени предявения от Л. И. Т. срещу «Ян Билдинг» ЕООД – [населено място] отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 618 кв. м. по кадастралната карта на [населено място], к. к. «Чайка», при описани граници, идентичен с част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1 236 кв. м. /последният идентичен със стар имот № * по плана на м. «К.»/ и предявения от И. Л. Т. срещу «Ян Билдинг» ЕООД – [населено място] отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 618 кв. м. по кадастралната карта на [населено място], к. к. «Чайка», при описани граници, идентичен с част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1 236 кв. м. /последният идентичен със стар имот № * в м. «К.»/. Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника. В хода на въззивното производство е починал ищецът Л. И. Т. и на негово място са конституирани наследниците му по закон: И. Л. Т. и М. Л. Т.. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК от адвокат Д. Д. като пълномощник на ищеца И. Л. Т., в която са изложени съображения относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, изр.3 ГПК. Ответникът по касация «Ян Билдинг» ЕООД – [населено място] е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска. Третите лица – помагачи не изразяват становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното: В исковата молба ищците са изложили твърдения, че се легитимират като собственици на поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1 236 кв. м., разделен по време на процеса на два самостоятелни имота с идентификатори *** и ***. Описаният имот е идентичен с имот № * по плана на местността «К.». Ищецът Л. Т. е закупил овощна градина от 1 дка, от която е прехвърлил 1/2 ид. ч. на И. Т.. Същата е била обект на съдебна спогодба за делба, по силата на която всеки от съделителите е получил реален дял. Исковата молба е предявена на 11.02.2010 г. Ответникът в защитата си по същество е посочил, че е носител на правото на собственост по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 119/22.08.2006 г. Продавачите по този договор са се легитимирали като собственици на основание възстановяване на собствеността в качеството им на наследници на К. К. /съдебно решение по гр. д. № 1437 от 1996 г. на Варненския районен съд/. Като евентуално придобивно основание за придобиване на правото на собственост е въвел придобивна давност чрез упражнявано владение, считано от 22.08.2006 г., към което е присъединил и владението на праводателите си, считано от 30.07.1999 г. С нотариален акт № */1980 г. за продажба на недвижим имот по ЗСГ Л. Т. е закупил овощна градина в землището на [населено място], местността „К.“, с площ 1 000 кв. м., при граници: път, О. Г., Д. П. и пътека, попадаща в зона за здравни и курортни нужди. Продавачът по договора М. Д. се е легитимирала като собственик на основание договор за дарение, сключен с нотариален акт № */1962 г., с който Г. Г. й е прехвърлил правото на собственост върху 1 дка от собствената си нива, цялата с площ от 3,5 дка, в м. „Златни пясъци“, при граници на тази част: море, ТКЗС „Черно море“, шосе В.-Златни пясъци и Д. Г. Д.. В полза на дарителя Г. Г. е бил издаден констативен нотариален акт № */20.12.1962 г., въз основа на писмени доказателства, за собственост върху недвижим имот, придобит по замяна /протокол на ТПС комисия от 31.03.1962 г./. Ищецът Л. Т. е прехвърлил 1/2 ид. ч. от закупената от него овощна градина на сина си И. Т. с нотариален акт № * от 1984 г. По силата на съдебна спогодба по гр. д. № 2652/1988 г., постигната между съделителите Л. и И. Т., в дял на всеки от тях е поставена овощна градина от 600 кв. м., при описани граници, съгласно обособените два реални дяла. По делото е установено, че с нотариален акт № */22.08.2006 г. ответното дружество е закупило поземлен имот в землището на [населено място], район „Приморски“, к. к. „Чайка“ /бивша местност „Молла“/, съставляващ имот № * в кв.13 по плана на комплекса, с площ от 1 230 кв. м. Продавачите по договора са наследници на К. К., по отношение на които с решение от 28.04.1999 г. по гр. д. № 1437/1996 г. на Варненския РС по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, е отменен отказа на административния орган за възстановяване на собствеността върху земеделска земя с обща площ 11 700 кв. м. в м. „Молла М.“ /“Молла“/, землището на[жк]и е възстановена собствеността върху земеделски имоти, включително върху имот № * по кадастрален план от 1990 г., с площ 1 230 кв. м. Същите са въведени във владение на имота с протокол от 30.07.1999 г. Според основното заключение е налице идентичност между имот 3317 по кадастрален план на м. „К.“ с имота, описан в нотариалните актове от 1980 г. и 1984 г. Поземлен имот * е идентичен на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта, както и на имота по нотариален акт № */2006 г. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което исковете са били отхвърлени, въззивният съд е разгледал възраженията на ищците, основани на нормата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, която би била пречка за реституция /с оглед извършените разпоредителни сделки със земята, евентуално обект на замяна/. Посочил е, че е правилен изводът на първоинстанционния съд за това, че ищците не са доказали по безспорен начин наличието на идентичност между имота, описан в нотариален акт № */1962 г. и процесния имот. Според допълнителната техническа експертиза не може да се индивидуализира имотът по този нотариален акт и частта от него, обект на дарение и на покупко-продажба. Дори да се приеме обаче, че е следвало да намери приложение разпоредбата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ и да се зачете действието на замяната, е основателно възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност чрез упражнявано давностно владение в периода 22.08.2006 г. – 11.02.2010 г. и присъединено владение на праводателите му за времето от 30.07.1999 г. – 22.08.2006 г., като е прието, че е изтекъл изискуемия се срок. Дружеството – купувач е упражнявало спокойно и необезпокоявано владение върху спорния имот. Обсъдени са показанията на свидетелите А., М. и Х., които са кредитирани като достоверни. Същите не се опровергават от показанията на свидетелите Ф. и Н.. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към жалбата касаторът е поставил следния процесуалноправен въпрос, формулиран от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: „допустимо ли е съдия, който е участвал при разглеждане на делото в първата инстанция, като е изготвил и доклад по чл.146 ГПК, да участва при решаване на делото във въззивния съд“. Сочи се противоречие с ТР № 13/1976 г. на ОСГК на ВС, решение № 27/30.06.2015 г. по гр. д. № 4508/2014 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 200/19.01.2018 г. по т. д. № 592/2016 г. на ВКС, второ т. о. По този въпрос се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се сочи, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанието очевидна неправилност е обосновано с явната необоснованост на направения от въззивния съд извод за осъществяване на давностно владение от ответника в изискуемия се срок. Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В цитираната съдебна практика като съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на постановения съдебен акт, се сочи участието на съдията при решаване на делото по същество в двете инстанции, а не участието му при разглеждане на делото. В тълкувателното решение се разглежда нарушението, свързано с участието на съдия при решаване на върнато за ново разглеждане дело от втората инстанция, обуславящо неправилност на постановеното решение. В случая съдията- докладчик по въззивното дело не е постановил съдебното решение в първоинстанционното производство. В решение № 200/19.01.2018 г. по т. д. № 592/2016 г. на ВКС, второ т. о., е посочено, че съдия, който е взел участие при решаване на делото по същество в друга инстанция, следва да се отведе на основание чл.22, ал.1, т.5 ГПК, тъй като в противен случай ще е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не е налице горната хипотеза. В решение № 27/30.06.2015 г. по гр. д. № 4508/2014 г. на ВКС, първо г. о., също е възприето, че законът не допуска във втората фаза на производството по съдебна делба, да участва съдията, постановил обезсиленото първоинстанционно решение в същата фаза на делбата. Поставеният въпрос не може да обуслови и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по същия е формирана трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Решаващите изводи на въззивния съд са свързани с осъществяването на въведеното от ответника евентуално придобивно основание – давност. От съдържанието на изложените мотиви не се установява пряко основанието очевидна неправилност. Направеният извод се базира на анализ на свидетелските показания, обсъдени в съвкупност с писмените доказателства. От тях се установява по безспорен начин както осъществяването на фактическа власт от дружеството-купувач от момента на сключване на договора за покупко-продажба през 2006 г., така и упражняваното владение от продавачите, считано от 30.07.1999 г. /когато са били въведени във владение на имота въз основа на съдебното решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ/. Ответникът по жалба не е представил доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не трябва да се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.