Определение № 4724 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2932/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4267/04.03.2025 година, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД [населено място], срещу решение № 67/04.02.2025 година на Окръжен съд Бургас, ІІІ-ти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1382/2024 година. С въззивното решение съставът на Окръжен съд Бургас е отменил първоинстанционното решение № 908/14.05.2024 година на Районен съд Бургас, LІІ състав, постановено по гр. д. № 834/2024 година в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И. Т. Т. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата над уважения размер от 24 193.72 лева до пълния предявен размер на претенцията от 31 658.28 лева, както и за периода от 01.05.2024 година до 14.06.2024 година, като е постановил ново, с което е осъдил „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД [населено място] да заплати на И. Т. Т., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата от още 7464.56 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение, за периода от 01.05.2024 година до 14.06.2024 година, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба–09.02.2024 г. до окончателното плащане. В подадената от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният срещу дружеството от И. Т. Т. иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъде отхвърлен. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Бургас по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответникът по подадената касационна жалба И. Т. Т. е подал отговор с вх. № 9516/16.05.2025 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 67/04.02.2025 година на Окръжен съд Бургас, ІІІ-ти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1382/2024 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено. „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 13.02.2025 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 4267/04.03.2025 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Бургас е приел, че предмет на въззивната проверка било решението на Районен съд Бургас в частта му, с която иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ е бил отхвърлен за разликата над присъденото обезщетение 24 193.72 лева. до претендирания размер от 31 658.28 лева. и за периода от 01.05.2024 година до 14.06.2024 година. В останалата част първоинстанционното решение не било обжалвано от страните и било влязло в законна сила. След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобразявала закона, въззивната инстанция намирала въззивната жалба за основателна. Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят имал право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което бил останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца. Следователно, предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на претендираното обезщетение били следните уволнението да било признато за незаконно, да била налице вреда, подлежаща на обезщетяване, която се съизмерявала с пропуснатото трудово възнаграждение на работника за времето, през което бил останал без работа, но за не повече от шест месеца, както и да била налице причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. В случая, както правилно бил приел и първоинстанционният съд, тези предпоставки били налице. Уволнението на И. Т. Т. било признато от съда за незаконно и било отменено, като постановеното първоинстанционно решение било влязло в сила в тази част, поради връщане на въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД [населено място]. Налице били и претърпени от Т. вреди, поради оставането му без работа, което се установявало от представеното както пред първоинстанционния съд, така и пред Окръжен съд Бургас заверено копие на регистрационна карта от Агенция по заетостта, видно от която след прекратяване на трудовото му правоотношение е бил регистриран като безработен в „Бюро по труда“, което състояние било продължило до 23.10.2024 година, т. е. Т. не бил зает по трудов договор при друг работодател. Съгласно чл. 225, ал. 1от КТ, работникът имал право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което бил останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението било полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който било възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не било предвидено. В случая, брутното трудово възнаграждение на Т., на базата на което следвало да се определи обезщетението за оставане без работа, било това за ноември 2023 година и възлизало в размер на 5276.38 лева, видно от представения фиш за заплати, като по този въпрос не било налице спор между страните. Следователно, за пълния шестмесечен период от 14.12.2023 година до 14.06.2024 година, дължимото обезщетение възлизало в размер общо от 31 658.28 лева. Съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът основавал решението си върху приетите за установени от него обстоятелства по делото и върху закона, като установяването на фактите по делото приключвало с даване ход на устните състезания, т. е. решението по делото се постановявало при установената към този момент фактическа обстановка. Ето защо, в случая районният съд правилно бил приел исковата претенция за основателна до датата на последното съдебно заседание–30.04.2024 година, в което бил даден ход на устните състезания, тъй като съдът не можел да приема за установени факти, настъпили след този момент, поради което Районен съд Бургас правилно бил уважил иска за периода от 14.12.2023 година до 30.04.2024 година. Във връзка с това, обаче, следвало да се има предвид нормата на чл. 235, ал. 3от ГПК, която задължавала въззивният съд да взема предвид фактите и обстоятелствата, настъпили след предявяване на иска, които били от значение за спорното право. Ето защо, изтичането на шестмесечния срок след постановяването на първоинстанционното решение следвало да бъде взето предвид като новонастъпило обстоятелство, което имало значение за спорното право и съобразно него да се преценявала основателността на иска. В случая, от представеното пред въззивната инстанция заверено копие от регистрационна карта от Агенция по заетостта [населено място] се установявало, че и в периода от 01.05.2024 година до края на шестмесечния период–14.06.2024 година Т. е бил регистриран като безработен и бил осъществявал срещи с трудов посредник, т. е. оставането му без работа поради незаконното уволнение било доказано за целия шестмесечен период по чл. 225, ал. 1 от КТ. Затова, предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ се явявал основателен в пълния претендирания размер на обезщетението от 31 658.28 лева, дължимо за периода от 14.12.2023 година до 14.06.2024 година. Затова, постановеното от Районен съд Бургас решение следвало да се отмени в обжалваната част, с която бил отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над присъденото обезщетение от 24 193.72 лева до претендирания размер от 31 658.28 лева и за периода от 01.05.2024 година до 14.06.2024 година или за сумата от 7464.56 лева, като вместо това тази сума следвало да бъде присъдена на Т. с въззивното решение. Било необходимо да се отбележи, че отмяната на първоинстанционното решение не била продиктувана от материална незаконосъобразност или процесуално нарушение на първоинстанционния съд, а се налагала поради последвало правнорелевантно изменение на фактите по делото (чл. 235, ал. 3 от ГПК). С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД [населено място] е поискало въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси, а именно: (1.) При заведен иск за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ преди изтичане на предвидения шест месечен период за обезщетение следва ли съдът да се произнася за бъдещ период, който все още не е настъпил към момента на постановяване на съдебното решение?; (2.) Допустимо ли е предявяване на иск по чл. 225, ал. 1 от КТ за бъдещи периоди?; (3.) Може ли въззивната инстанция да събира нови доказателства при предявен иск по чл. 225, ал. 1 от КТ в случаите, при които първоинстанционният съд е оставил иска частично без уважение? и (4.) В случай, че искът по чл. 344 от КТ е предявен преждевременно, може ли съдът да присъди обезщетение за уволнението за бъдещ период?. Междувременно с молби с вх. № 4827/10.03.2025 година и с вх. № 4940/11.03.2025 година „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД [населено място] е поискало производството по делото да бъде спряно до постановяване на ТР по тълк. д. № 2/2026 година на ОСГК на ВКС, на което искане Т. се е противопоставил с молба с вх. № 5221/16.03.2026 година. Самото тълк. д. № 2/2026 година на ОСГК на ВКС е образувано за постановяване на ТР по въпроса: „Наличието на бизнес програма с конкретна бизнес задача, поставена към управител на предприятието на работодателя, с който е сключен договор за управление на предприятието, елемент ли е от фактическия състав, при който възниква правото на работодателя да уволни служители от ръководството на предприятието на основание чл. 328, ал. 2 от КТ?“. Самият касатор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД [населено място] не е формулирал въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК във връзка с предмета на тълкувателното производство, но дори и да беше той щеше да бъде неотносим. Предмет на въззивното, съответно касационното производство, е само предявеният от И. Т. Т. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за който въпросът на тълкувателното производство е без значение. Същият би бил от значение за изхода на производството при разглеждането на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, производството по който е приключило с влязло в сила решение. Затова искането за спиране е неоснователно и като такова трябва да бъде оставено без уважение. В касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към нея касаторът „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД [населено място] не е обосновал приложното поле на допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 289, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, на които основава искането си. Това е достатъчно исканото касационно обжалване да не бъде допуснато. Въпреки това следва да се посочи, че съгласно установената съдебна практика предявяването на иск за парично вземане, чиято изискуемост не е настъпила към момента на предявяването на иска, не е недопустимо, но ищецът ще следва да понесе санкцията иска му да бъде отхвърлен. В случаите, когато изискуемостта настъпи в хода на производството съдът ще трябва да зачете този факт, съгласно изричната разпоредба на чл. 235, ал. 3 от ГПК, като новонастъпилите факти могат да бъдат включени в производството по реда на чл. 147 от ГПК. Това важи и за производството пред въззивната инстанция, като пред нея нови обстоятелства могат да бъдат въвеждани в производството при спазване на правилата на чл. 266, ал. 2 от ГПК. Затова ако изискуемостта на част от обезщетението за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение настъпи в хода на производството пред първоинстанционния съд, последният ще трябва да съобрази това обстоятелство,, като същото ще трябва да направи и въззивният съд, когато изискуемостта настъпи пред него, като в този случай това ще се отрази и на първоинстанционното решение-за да уважи иска въззивният същ ще трябва да отмени първоинстанционното решение в съответната част, с която искът е бил отхвърлен. Оспорваното въззивно решение на Окръжен съд Бургас е съобразено с това, поради което не са налице основания за допускане на касационното му обжалване по поставените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД [населено място] е поискало въззивното решение на Окръжен съд Бургас да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба и изложението към нея за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД [населено място] твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Бургас. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал.2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 67/04.02.2025 година на Окръжен съд Бургас, ІІІ-ти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1382/2024 година, по подадената срещу него от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД [населено място], касационна жалба с вх. № 4267/04.03.2025 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД [населено място] ще трябва да заплати на И. Т. Т. сумата от 613,55 €, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение