Определение № 109 от 29.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 117/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от В. Н. Н. срещу решение № 384/30.09.2015 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 435/2015 година, касационна жалба с вх. № 10 106/29.10.2015 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Хасково след отмяна на решение № 157/29.04.2015 година на Районен съд Димитровград, постановено по гр. д. № 34/2015 година е отхвърлил предявените от В. Н. Н. срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, с които е поискал да бъде признато за незаконно уволнението му от длъжността „Председател на ТЕЛК”, извършено със заповед № 687/02.09.2014 година на управителя на лечебното заведение, на основание чл. 328, ал. 2 от КТ като същото бъде отменено и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. В подадената от В. Н. Н. касационна жалба са изложени твърдения, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а също така и че е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените от В. Н. Н. срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ искове да бъдат уважени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК В. Н. Н. е посочил, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не е подал отговор на същата, с който да изрази становище по допустимостта и основателността на същата. В. Н. Н. е бил уведомен за обжалваното решение на 05.10.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 10 106/29.10.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Хасково е приел, че между страните в настоящето производство е спорен само въпросът дали заеманата от В. Н. Н. длъжност „Председател на ТЕЛК” е ръководна такава по смисъла на § 1, т. 3 от ДРКТ. Не е споделено становището на първата инстанция, че длъжността няма такъв характер. Изложени са съображения за това, че касаторът е бил ръководител на ТЕЛК и като такъв съгласно длъжностната си характеристика е осъществявал ръководството на цялостната дейност на комисията и я е представлявал пред ръководните органи на лечебното заведение. На него са били подчинени, както всички висши медицински специалисти, така и извършващите обслужващите дейности в самата ТЕЛК, а той от своя страна е бил пряко подчинен на управителя на лечебното заведение. Посочено е, че подробно и цялостно в раздел VІІ и ІХ от длъжностната характеристика са посочени основните дейности и длъжностни задължения, както и отговорностите, които носи председателят на ТЕЛК. Всички те, прочетени внимателно налагали единствено правилния, според въззивния съд, извод, че се касае за длъжност от ръководството на предприятието. За илюстрация съдът е посочил, че на председателя на ТЕЛК са били възложени административни функции, включващи в себе си както вземането на решения относно работата на комисията, така също и контрол за изпълнението на тези решения и съответно отчитането пред управителя на болницата, както и пред кмета на общината. Поради тези съображения съставът на Окръжен съд Хасково е приел, че заеманата от касатора длъжност е такава по § 1, т. 3 от ДРКТ, поради което трудовото му правоотношение законосъобразно е прекратено по реда на чл. 328, ал. 2 от КТ. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът поставя правния въпрос за това дали лицето заемащо длъжността „Председател на ТЕЛК” е част от ръководството на съответното лечебно заведение, към което е структурирана комисията, по смисъла на § 1, т. 3 от ДРКТ и приложима ли е по отношение на него възможността за прекратяване на трудовото му правоотношение по реда на чл. 328, ал. 2 от КТ. Видно от посочените мотиви на обжалваното решение именно този въпрос е бил предмет на разглеждане от въззивният съд и е обусловил изводите му за законосъобразност на извършеното уволнение. Поради това същият отговаря на изискванията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС и въз основа на него трябва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Хасково. Тъй като не е установена съдебна практика по чл. 290 от ГПК, даваща разрешение на този въпрос, касационно обжалване трябва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Представените от касатора четири съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, не сочат на друг извод, тъй като не са постановени по случаи сходни с този по сегашното производство. Тъй като производството е по трудов спор и по силата на чл. 5, б. „в” от ЗДТ В. Н. Н. е освободен от задължението за внасяне на държавна такса делото трябва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение