Определение № 2072 от 25.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3223/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 207 от 08.05.2024г. по гр.д. №192/2024 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 264 от 22.12.2023г. на Районен съд-Левски по гр.д. № 416/2023г. С последното е уважен иск по чл. 30 ЗН предявен от В. Й. Н. против Т. В. Н. като е намалено завещателното разпореждане на Й. Г. Н. от 08.06.2016г. в полза на Т. В. Н. с 1/4 ( една четвърт) и е възстановена запазената част на В. Й. Н. от наследството на баща му Й. Г. Н., починал 20.12.2020г., в размер на 1/4 ( една четвърт) от цялото имущество, включително имуществото, включено в търговското предприятие на ЕТ „Ескус Транс-Й. Н.", ЕИК 040134509, респективно преминало с универсално правоприемство в ЕТ „Ескус Транс-Й. Н. - Т. Н.", ЕИК206376513. Касационната жалба е подадена от ответницата по иска Т. В. Н. чрез адв. К. Д.. Претендира се допускане на касационно обжалване поради недопустимост на решението, обоснована с липсата на правен интерес от иска. На второ място се визира основанието чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по правните въпроси: 1/ когато едно лице е едновременно наследник по закон и по завещание и приеме наследството по закон, може ли след това да приеме наследството и по завещание или е ограничено до една от двете възможности; 2/ за предявяване на иска по чл. 30, ал.1 ЗН за накърняване на запазена част чрез универсално завещание, необходимо ли е наследникът по завещание да е придобил правата по него; 3/ налице ли е накърняване на запазена част, ако наследникът по завещание не може да приеме завещанието, защото вече е приел наследството по закон; 4/ когато наследник по закон е придобил наследството чрез приемане на наследствен дял, има ли правен интерес да иска възстановяване на запазена част, която е по-малка от размера на придобитото по закон. Сочи се и очевидна неправилност на решението поради прилагане на закона в противоречие с неговия смисъл. Ответникът по жалбата В. Й. Н., представляван от адв. В. К., изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Твърди, че поставените въпроси почиват на възражения на ответницата, които не са направени с отговора на исковата молба, а са въведени за първи път във въззивната жалба, поради което са недопустими. Пълномощникът претендира присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38, ал.2 ЗАдв, тъй като оказаната правна помощ на доверителя му е безплатна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Производството е по иск на В. Й. Н. срещу Т. В. Н. по чл.30 ал.1 ЗН с искане да се намали завещанието на Й. Г. Н. в полза на Т. В. Н. до размер на 1/4 ид.част, с който размер е накърнена запазената част на ищеца от наследството на баща му Й. Н.. Безспорно е установено, че Й. Г. Н. е починал на 20.12.2020г. и е оставил за наследници съпруга Т. В. Н. и двама сина: Г. Й. Н. и В. Й. Н.. Наследодателят Й. Г. Н. е оставил саморъчно завещание, изготвено на 08.06.2016г., с което е завещал на съпругата си Т. В. Н. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си: недвижими имоти, земеделски земи и гори, МПС, пари, влогове, ренти, дивиденти, движими вещи и всякакви права и вземания. По молба на Т. Н. саморъчното завещание е обявено от нотариус Х. К., рег.№021 на НК с протокол от 14.04.2021г. В представената при обявяване на завещанието нотариално заверена декларация Т. Н. е декларирала, че завещателят към момента на смъртта си е притежавал 1/2 ид.ч. от общо 337 недвижими имоти, подробно описани, както и идеални части от други недвижими имоти. Видно от представената справка от Служба по вписванията-гр.Левски въз основа на представения препис от обявеното саморъчно завещание е извършено вписване в имотния регистър, като е отразено, че недвижимите имоти, респ. идеални части от тях по завещание са придобити от Т. Н.. Не се спори, че наследодателят Й. Н. е осъществявал търговска дейност и същият е бил едноличен собственик на капитала и управител на „ЕСКУС ТРАНС“ЕООД. Бил е регистриран и като ЕТ „ЕСКУС ТРАНС-Й. Н.“. След смъртта на наследодателя Й. Н., на 13.01.2021г. тримата наследници по закон са подписали спогодба, с която са постигнали съгласие Т. В. Н. да поеме търговското предприятие на ЕТ“Ескус Транс-Й. Н.“ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения и да запази фирмата. Със същата спогодба Г. Н. и В. Н. са прехвърлили безвъзмездно наследствените си дялове от търговското предприятие на Едноличния търговец на Т. Н.. Въз основа на това Т. Н. е вписана в търговския регистър като наименованието на фирмата е променено на ЕТ“Ескус-Транс-Й. Н.-Т. Н.“. На същата дата 13.01.2021г. тримата законни наследници са сключили и договор за доброволна делба на дружествени дялове, с която са се споразумели Т. Н. да получи притежаваните от наследодателя 50 дружествени дяла, всеки по 100лв.от капитала на „Ескус Транс“ЕООД, съставляващи 100% от капитала на дружеството, като за уравнение на дяловете Т. Н. изплаща на всеки от останалите двама съделители по 1250лв., които суми Г. Н. и В. Н. са получили в брой. В същия ден е подписано и споразумение, съгласно което са постигнали съгласие да продължи дейността на „Ескус Транс“ЕООД като дружествените дялове от капитала на дружеството са разпределени чрез договор за доброволна делба и наследникът Т. Н. продължава дейността и приема всички дялове от капитала -50 броя с обща номинална стойност 5 000лв. В отговора на исковата молба ответницата Т. Н. е направила възражение за недопустимост на предявения иск по чл.30 ал.1 ЗН, като е изложила доводи, че съсобствеността между страните по делото върху предприятието на ЕТ “Ескус Транс-Й. Н.“ е прекратена с вписването в Търговския регистър на поемането на търговското предприятие от нея ответницата. Това възражение въззивният съд намерил за неоснователно. Посочил е, че с предявения иск се иска възстановяване на запазена част, накърнена с универсално завещание. Ищецът, като син на наследодателя, е наследник с право на запазена част и има правен интерес да иска намаляване на завещанието, накърняващо неговата запазена част от наследството на баща му, тъй като с действията си по обявяване на саморъчното завещание и вписването му относно недвижимите имоти, наследникът по завещание Т. Н. ясно и недвусмислено е изразила волята си да се ползва от това завещание и да остане единствен собственик на цялото движимо и недвижимо имущество на наследодателя, изключвайки останалите двама наследници по закон. Посочил е, че не е предявен иск за собственост, нито за делба, за да се преценява дали с поемането на търговското предприятие на ЕТ на наследодателя като съвкупност от права, задължения и фактически отношения Т. Н. е станала собственик на недвижимите имоти, част от търговското предприятие на този търговец. Тези въпроси нямат отношение към допустимостта на предявения иск по чл.30 ал.1 ЗН. Правният интерес от предявяване на иск по чл.30 ал.1 ЗН съществува винаги когато наследник с право на запазена част не може да получи пълния размер на тази част, поради завещания или дарения. При извършено универсално завещателно разпореждане такъв интерес несъмнено е налице. По-нататък съдът е констатирал, че във въззивната жалба ответницата по иска е изложила съвсем различни и нови основания за недопустимост на иска и оттам на решението, каквито не са заявени нито с отговора на исковата молба, нито до първото съдебно заседание пред районния съд. Това са твърдения, че липсва активна процесуална легитимация на ищеца за предявяване на иска поради това, че сключените на 13.01.2021г. договор за доброволна делба и спогодба между наследниците представляват мълчаливо приемане на наследството по чл.49 ал.2 ЗН и всеки наследник по закон е придобил по 1/3 ид.ч. от това наследство, поради което е недопустимо един наследник да е наследник и по закон, и по завещание. Сочи се, че действията на Т. Н. по обявяване на саморъчното завещание и вписването му са правно ирелевантни и от тях тя не черпи никакви права. Тези възражения въззивният съд е намерил също за неоснователни. Констатирал е, че активна процесуална легитимация за ищеца е налице, както е посочено по-горе. Също така е установил, че наследството е прието от тримата законни наследници, но това приемане не се отразява на допустимостта на иска по чл.30 ал.1 ЗН. Безспорно е, че три месеца след подписването на договора за доброволна делба, споразумението и спогодбата от 13.01.2021г. съпругата е предприела активни действия за обявяване на саморъчното завещание и за вписването му по отношение на всички известни на нея недвижими имоти. По този начин тя е действала изцяло като лице, ползващо се от универсалното завещание на Й. Г. Н.. Съдът не е възприел доводите, че от тези действия ответницата не черпи права и те не оказват никакво влияние върху придобитото вече наследство по закон, а обявяването на завещанието било чисто морален акт в знак на уважение към волята на починалия й съпруг. С обявяването на саморъчното завещание и вписването му по местонахождението на имотите тя се легитимира като универсален правоприемник и единствен собственик по завещание на цялото имущество, оставено в наследство от завещателя. И това обуславя правния интерес на ищеца да иска намаляване на завещанието, накърняващо неговата запазена част. На основание изложеното окръжният съд е приел предявеният иск по чл.30 ал.1 ЗН за допустим, а по същество за основателен. Завещанието е универсално. Съгласно чл.29, ал.3, изр.второ ЗН разполагаемата част е равна на 1/4 от наследството, толкова е и запазената част на ищеца. Със завещанието е извършено разпореждане с по-голяма от разполагаемата част и по този начин е накърнена запазената част. Правото по чл.30 ЗН се упражнява спрямо друг наследник по закон и не е необходимо приемане на наследството по опис - чл.30 ал.2 ЗН. В тази хипотеза не се формира наследствена маса и намаляването, съотв. възстановяването се извършва в дробна част, съответстваща на обема на определените права по чл.29 ЗН за запазената част от наследството, а именно 1/4 част. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК Върховният касационен съд в настоящия състав намира следното: Всички формулирани правни въпроси са относими към заявените за първи път във въззивната жалба възражения на ответницата срещу правния интерес от водене на иска. В решението на въззивния съд липсва отговор на посочените въпроси - дали може да бъде прието наследството и по закон, и по завещание, дали може да се претендира накърняване на запазена част чрез завещание, ако наследникът по завещание вече е приел наследството по закон и поради това не може да приеме наследството по завещание. Тези въпроси не са определящи за правния интерес от предявяване на иска по чл. 30, ал.1 ЗН. Въззивният съд ясно е посочил, че този интерес е обусловен единствено от наличието на универсално саморъчно завещание и от недвусмислените действия на назначения наследник, с които е упражнил правата си по завещанието. Съдът не е излагал съображения дали ответницата е придобила права от наследяването по закон и дали те изключват наследяването по завещание. Освен това, по делото липсват ясни и недвусмислени твърдения на ответницата, че не желае да се ползва от завещанието, а и те биха били в противоречие с извършените от нея преди завеждане на делото правни действия по обявяване и вписване на завещанието. В рамките на повдигнатия спор по чл. 30 ЗН съдът преценява дали е налице накърняване на запазената част и по какъв начин да се извърши възстановяването й, но не разрешава спорове между наследниците за собственост върху наследеното имущество и дяловете им. Ето защо повдигнатите въпроси нямат отношение към допустимостта на иска по чл. 30 ЗН и касационно обжалване по тях не може да бъде допуснато. Обжалваният акт не страда от очевидна неправилност. За обосноваване на това основание касаторът твърди, че съдът е приложил закона в противен смисъл като е приел, че запазената част от наследството може да бъде накърнена с универсално завещание, което наследникът по завещание не може да приеме. Както бе посочено по-горе такива мотиви (че наследникът по завещание не може да приеме наследството) съдът не е излагал. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК е квалифицирана неправилност; тя предполага видимо тежко нарушение на закона, явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика или нарушение на основни съдопроизводствени правила и принципи. Такива в обжалвания акт не се откриват. Поради това касационно обжалване и на това основание не може да се допусне. При този изход ответникът по жалбата има право на разноски. Претендира се от пълномощника му адвокат В. К. присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв, тъй като оказаната правна помощ на В. Н. е безплатна. Искането следва да се уважи като се присъди възнаграждение в размер на 1000лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.