Определение № 286 от 23.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3970/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. Г. и Н. М. Г. чрез адв. М. Г. срещу въззивно решение № 131 от 07.04.2021 г. по в.гр.д. № 1409/2020 г. на Окръжен съд Благоевград. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че по делото е безспорно установено, че ответникът е собственик на постройките, предмет на предявения осъдителен иск по чл. 109 ЗС. Сочат също, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционният съд не е дал указания на страните относно релевантните за спора факти и не е разпределил доказателствената тежест между тях, а това нарушение не е било преодоляно от въззивната инстанция чрез осигуряване на възможност на страните да ангажират съответни доказателства. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да събере служебно доказателства, когато това е необходимо за прилагане на императивна правна норма. Следва ли по иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на сгради /бараки и ограда/, за които е установено, че са незаконно изградени на границата на имотите на страните, въззивният съд да събере и обсъди доказателства за законността на тези бараки, съответно да извърши проверка дали са спазени нормативно установените строителни правила и норми, определящи пречките по смисъла на чл. 50 ЗС и чл. 31, ал.1,т.1 ЗУТ. 2. Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с доводите и възражения на страните, относими към правния спор, и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно. 3. Следва ли съдът да извърши конкретна преценка относно това дали строежът на сграда в имота на ищеца е незаконен, или е от значение единствено фактът дали строежът смущава или пречи на упражняване на правото му на собственост. Следва ли съдът да изложи доводи дали процесните незаконно изградени постройки в собствения на ищеца имот смущават правото му на собственост и пречат на упражняване на правото на собственост в пълен обем. 4. Какво е правното значение на неспазване на нормите за отстояние, предвидени в чл. 31, ал.1,т.1 ЗУТ и чл. 53 във вр. с чл. 50 ЗС, при предявен от собственика на съседен имот иск по чл. 109 ЗС. Поставят се и следните въпроси: 1. Въззивната инстанция следва ли служебно да провери и да следи за това дали първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения. 2. При констатирани пропуски, допуснати от първоинстанционния съд, въззивната инстанция следва ли да събере нови доказателства, за да попълни делото с нови факти и обстоятелства, чрез които напълно да изясни спора от фактическа страна. Твърдението е, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС-основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателите се позовават и на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касация А. М. Г. не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 7520 от 12.08.2019 г. по гр.д. № 2274/2018 г. на Районен съд-Благоевград, поправено с решение № 908492 от 30.10.2020 г., и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от А. К. Г. и Н. М. Г. против А. М. Г. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови незаконните си действия в имот с идентификатор ....., собственост на ищците, като премахне дървена барака с размери в плана 2.40/3.50 м., височина 2.00-2.50 м, от която барака 2.16 кв.м попадат в поземления имот на ищците, а също така и да премахне от имота им складираните употребявани греди и дъски, които заемат площ 0.99 кв.м. По делото е установено и не е било спорно от фактическа страна, че ищците А. К. Г. и Н. М. Г. са собственици на поземлен имот с идентификатор ...., ведно с приземния и първия жилищен етаж на изградената в него двуетажна жилищна сграда. Ответникът А. М. Г. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....., построена въз основа на отстъпено през 1976 г. право на строеж върху държавна земя. Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установила, че върху двата съседни поземлени имоти с идентификатор ....и ......е изградена дървена барака с размери 2.40/3.50 м. и височина 2.00-2.50 м., със застроена площ 8.40 кв.м, от която 2.16 кв.м попадат в имота на ищците. На границата между двата имота попада и складиран дървен употребяван дървен материал от разрушена дървена барака на ответника по делото. В поземлен имот с идентификатор ....е имало и изградена телена ограда на колове, която към момента на огледа е премахната от ответника. При така установените факти по делото въззивният съд е отхвърлил предявения негаторен иск по чл. 109 ЗС, тъй като е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява ответникът А. Г. да е изградил процесната барака на границата на двата поземлени имота, както и че той е складирал употребявания дървен материал. Намерил е, че приетата по делото съдебно-техническа експертиза не следва да се цени в частта, с която вещото лице е посочило, че собственик на бараката и на дървения материал е ответникът, тъй като вещото лице не е посочило на базата на какви конкретни факти е направил този извод. Според въззивния съд това обстоятелство не се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Показанията на свидетеля Л. Н., който е заявил, че бараката на ответника и складираните от него материали пречат на ищеца да постави ограда между двата имота, не са кредитирани от въззивния съд по съображения, че свидетелят не е конкретизирал чия собственост са бараките и дървеният материал и дали са използвани от ответника, както и че същият бил заинтересован от изхода на делото. От първата група въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК релевантен за изхода на спора е само въпросът относно задължението на съда да обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, и мотивирано да посочи защо кредитира само някои от тях, а други- не. Този въпрос обаче не осъществява хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, защото не се установява да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е посочил кои релевантни за спора факти приема за установени въз основа на тях и кои–за недоказани. Съдът не е кредитирал заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза в частта, с която вещото лице е посочило, че постройката на имотната граница между двата имота и складираният употребяван дървен материал, които навлизат частично в имота на ищеца, са собственост на ответника А. Г. по съображения, че такава задача не е поставяна на вещото лице и не може да му бъде поставена, и защото вещото лице не е отразило въз основа на кои установени от него факти по делото е направил този извод. По отношение на свидетелите, посочени от ищеца, съдът е приел, че в показанията им не се съдържат данни, че дървената барака се ползва от ответника, и че той е складирал дървения материал, поради което и предвид данните по делото, че в поземлен имот ....и .....живеят и други лица, не може да се направи обоснован извод, че ответникът е лицето, изградило и ползващо бараката и складирало дървения материал. По този начин въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди събраните доказателства във връзка с доводите на страните и да мотивира изводите си по спора. Останалите правни въпроси, повдигнати от жалбоподателя, касаят законността на изградената барака и задължението на съда да изследва дали тя отговаря на строителните правила и норми и дали създава пречки за ищеца да ползва собствения си имот. Тези въпроси не обуславящи изхода на делото, тъй като съдът не е приел, че бараката е законно изградена и ищецът е длъжен да търпи създаденото състояние. Незаконността на постройката не е поставена под съмнение от съда и от страните по делото. Предявеният негаторен иск е отхвърлен поради това, че не е доказана пасивната легитимация на ответника, т.е. че постройката е изградена от него или че той се ползва от нея. Константна е практиката на ВКС, според която пасивно легитимиран ответник по иск с правно основание чл. 109 ЗС е лицето, което е извършило неоснователните действия, или което се ползва от създаденото противоправно състояние. Ответникът А. М. Г. е суперфициарен собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....., представляващ жилище на първия етаж в двуетажна жилищна сграда, построена в държавно, сега общинско дворно място. По делото има данни, че суперфициарен собственик на жилището на втория етаж е трето, неучастващо по делото лице. При липса на конкретни доказателства, че дървената барака е изградена от ответника и/или се ползва от него, съдът е приел, че не са доказани всички предпоставки на чл. 109 ЗС за ангажиране на отговорността му за премахване на разположените върху имотната граница вещи, тъй като неоснователното действие може да е резултат от поведението на други лица. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по втората група въпроси. Тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКВ, на което се позовават жалбоподателите, е неприложимо в случая. То дава отговор на въпроса намират ли приложение ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр.2 ГПК, в производство по обжалване на определения и разпореждания на първоинстанционен съд. В случая предмет на въззивното производство не е определение/ разпореждане на първата инстанция, а решение по същество на спора. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са разяснени в т.1, 2 и 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Там е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция при докладване на делото, но в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В т.3 от цитираното тълкувателно решение е посочено, че необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възвиква, когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за това. В случая на ищците по делото са били дадени указания за подлежащите на доказване факти, за които той носи доказателствена тежест. Изрично в доклада е отразено, че ищците носят доказателствената тежест да установят чрез пълно и главно доказване, че са собственици на посочения в исковата молба имот; че ответникът осъществява неоснователни действия; че тези действия са противоправни и пречат на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем. В съответствие с тези указания ищците, освен приложените към исковата молба писмени доказателства, са поискали назначаване на съдебно-техническа експертиза и събиране на гласни доказателства, които са допуснати от съда. Пред въззивната инстанция никоя от страните не е поискала събиране на нови доказателства. Въззивният съд няма задължение служебно да указва на страните, че ангажираните от тях доказателства са недостатъчни за установяване на твърденията им. Основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК е заявено формално, без да се посочат въпросите, които са от значение за изхода на делото и съответно за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Касационната инстанция не може да извежда тези въпроси от съдържанието на касационната жалба и на изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. В обобщение на изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът