Определение № 2223 от 09.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 499/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д. срещу решение № 276 от 10.10.2023 г., постановено по в.т.д. № 700/2022 г. на Варненски апелативен съд, ІІ с-в, в следните му части: 1.) с която е обезсилено решение № 260053/23.06.2022 г. по т.д. №1593/2019 г. на Варненски окръжен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от Д. Д. искове за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на длъжника „Агробулс“ ООД (н) на договор за покупко-продажба от 15.12.2017 г., по силата на който „Начало 2019“ ЕООД (предходно наименование „Полигрейн“ ЕООД), е продало на „Полигрейн БГ“ ЕООД трактор „J. Deere“, модел 9630Т за сумата 4 000 лв., предявени на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, а в условията на евентуалност по чл. 647, ал.1, т. 3 ТЗ и по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и е прекратено производството в тази му част; 2.) с която се потвърждава решение № 260053/23.06.2022 г. по т.д. № 1593/2019 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска за връщане в масата на несъстоятелността на придобитата по силата на недействителната сделка, движима вещ - трактор „J. Deere“, предявен на основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваните му части въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че предявените главен и евентуални искове за обявяване недействителността на договора от 15.12.2017 г. са недопустими. Позовавайки се на сходството между исковете по чл. 135 ЗЗД и чл. 647 ТЗ (след измененията в ТЗ от 2013 г.), както и на задължителната практика на ВКС, формирана с т. 3 на ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк.д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът подчертава, че по отношение на кредиторите недействителни са не само първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и последващите разпоредителни сделки, които ги увреждат, като пътя на защита е с допустимите искове съответно по чл. 135 ЗЗД, респ. по чл. 647 ТЗ. В жалбата се излагат доводи, че както първата сделка, обективирана в допълнителното споразумение към договора за лизинг от 12.05.2015 г., така и последващата прехвърлителна сделка на процесния трактор от 15.12.2017 г., увреждат кредиторите на масата на несъстоятелността на „Агробулс“ ООД (н). Според касатора, макар правото по договора за финансов лизинг е да бъде придобита собствеността върху вещта, а по вторият договор да се прехвърля собствеността, в случая меродавно за основателността на иска по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ е обстоятелството, че предметът на правата по двата иска (правото да бъде придобита собствеността срещу изплатените вноски, както и самото право на придобиване на собственост) и по двете сделки е един и същ. Твърди се, че от доказателствата по делото не се установява плащане на цената от 4 000 лв. от страна на купувача „Полигрейн БГ“ ЕООД, което обуславя безвъзмездност на договора по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ.

В касационната жалба се излагат също съображения за основателност на предявения при условията на евентуалност иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Сочи се, че дори да се приеме, че сделката е възмездна, от заключенията по извършените съдебно-оценителни експертизи се установява, че даденото по договора от 15.12.2017 г. значително надхвърля по стойност полученото, тъй като стойността на трактора към датата на продажбата е повече от два пъти над сумата, която „Полигрейн БГ“ ЕООД е заплатило от името на „Полигрейн“ ЕООД по договора за лизинг. Отделно се поддържа основателност на евентуалния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ като се акцентира, че е налице увреждане на кредиторите на несъстоятелността, както и че страните по оспорваните сделки са свързани лица по смисъла на nap. 1 от ДР на ТЗ, което презюмира знание за увреждане на кредиторите по смисъла на чл. 135, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. По отношение на обективно съединения иск с правно основание чл. 55,, ал. 1, т. 3 ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на придобитата по силата на недействителната сделка, движима вещ - трактор „J. Deere“, касаторът твърди, че същият следва да бъде уважен доколкото е основателен обуславящия иск за обявяване недействителността на договора за покупко-продажба на земеделска и горска техника от 15.12.2017 г. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваните му части и уважаване на предявените искове с присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му части. Формулирани са следните два процесуалноправни въпроса:

1. „ Допустими ли са искове по чл. 647 ТЗ по отношение на последващи разпоредителни сделки, извършени от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си?“. Твърди се, че въпросът е решен от въззивната инстанция в противоречие с постановките в ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк.д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС и в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 50080/05.10.2023 г. по т.д. № 984/2022 г., I т. о., решение № 56/01.08.2018 г. по т.д. № 1538/2017 г. на I т.о., решение № 11/27.02.2020 г. по т.д. № 2529/2018 г. на I т.о., решение № 72/13.04.2016 г. по гр.д. № 3582/2015 г. на III г.о.; решение № 40/04.02.2015 г. по гр.д. № 4297/2014 г. на IV г.о. и др.

2. „Налице ли е правен интерес за кредитора на несъстоятелността, с цел попълване масата на несъстоятелността, да атакува с иск по чл.647 ТЗ във вр. чл. 135 ЗЗД всяка от поредицата увреждащи сделки или действия с имуществото на несъстоятелния длъжник?. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк.д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 50080/05.10.2023 г. по т.д. № 984/2022 г., I т.о., решение № 56/01.08.2018 г. по т.д. № 1538/2017 г. на I т.о. и решение № 11/27.02.2020 г. по т.д. № 2529/2018 г. на I т.о.,

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са депозирани писмени отговори на касационната жалба от „Агробулс“ ООД (н), „ОТП Лизинг“ ЕООД и „Полигрейн БГ“ ЕООД. В отговора на „Агробулс“ ООД (н), подаден чрез особения представител на дружеството адв. М. П., се поддържа, че не са налице релевираните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Сочи се, че въззивното решение не противоречи на постановките в т. 3 от ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк.д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС като се акцентира върху факта, че „Агробулс“ ООД (н) не е придобивало и не е притежавало в патримониума си процесния трактор, а единствено го е ползвало по договора за лизинг.

В отговора на „ОТП Лизинг“ ЕООД се сочи, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените от касатора въпроси не са решени в противоречие с разясненията, дадени в ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк.д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Ответното дружество не оспорва правния интерес за кредитора на несъстоятелността да атакува по реда на чл. 647 ТЗ последващите сделки, но само в случай, че те имат за предмет същото имущество или имуществено право, с което длъжникът се е разпоредил при първата сделка. Подчертава се, че в случая липсва идентитет, тъй като предмет на втората атакувана сделка е правото на собственост върху лизинговата вещ, която вещ никога не е попадала в патримониума на длъжника и с която той не се е разпореждал. Излагат се съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора и се претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

В отговора на „Полигрейн БГ“ ЕООД се твърди, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Излагат се аргументи за неотносимост за настоящия правен спор на указанията в т. 3 на ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк.д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Прави се подробна правна характеристика на договора за финансов лизинг, с която се обосновава становището, че в процесния случай не е налице хипотезата на разпореждане с имущество, принадлежало на длъжника, респективно, излязло от неговия патримониум. Сочи се, че въпросите не са решени в противоречие с цитираните в изложението решения на ВКС.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1, и т. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е обезсилил решение № 260053/23.06.2022 г. по т.д. №1593/2019 г. на Варненски окръжен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от Д. Д. искове за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на длъжника „Агробулс“ ООД (н) на договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника, per. № 13876/15.12.2017 г., по силата на който „Начало 2019“ ЕООД (с предходно наименование „Полигрейн“ ЕООД) е продало на „Полигрейн“ БГ ЕООД трактор „J. Deere“, модел 9630Т за сумата 4 000 лв., предявени на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ и в условията на евентуалност на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и е прекратено производството в тази част. С въззивното решение е потвърдено решение № 260053/23.06.2022 г. по т.д. № 1593/2019 год. на Варненски ОС в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, т. 3, вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността на придобитата по силата на недействителната сделка, движима вещ - Трактор „J. Deere“, модел 9630Т, рама № RW9630T902436, per. № В 06736.

Въззивното решение не е обжалвано от страните по делото и е влязло в сила в частта му, с която (след частична отмяна на решение № 260053/23.06.2022 г. по т.д. №1593/2019 г. на Варненски ОС), са отхвърлени предявените искове на Д. Д. по чл. 647, ал. 1, т. 2 и чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване на относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Агробулс“ ООД (н.) на сделката, сключена между „Агробулс“ ООД (н.), „Начало 2019“ ЕООД (с предходно наименование „Полигрейн“ ЕООД) и „ОТП Лизинг“ ЕООД (с предходно наименование „Сожелиз България“ ЕООД), обективирана в допълнително споразумение № 1/15.09.2016 г. към индивидуален договор за финансов лизинг № 15787513356/12.05.2016 г за прехвърляне на правата върху Трактор „J. Deere", модел 9630Т, и вместо това е уважен иска за обявяване недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Агробулс“ ООД (н.) на посоченото по-горе допълнително споразумение на осн. чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.

Въззивният състав е приел да установени по делото следните релевантни за спора обстоятелства:

• с индивидуален договор за финансов лизинг №15787513356/12.05.2016 г., „Сожелиз България" ЕООД (понастоящем „ОТП Лизинг“ ЕООД), в качеството на лизингодател е сключило с „Агробулс“ ООД, в качеството на лизингополучател, договор за финансов лизинг, по силата на който лизингодателят е следвало да придобие собствеността върху посочената в нареждане за покупка (прилож. В) лизингова вещ - употребяван трактор „J. Deere“, модел 9630Т, рама № RW9630T902436, per. № В 06736, за сумата 164 065.04 евро без ДДС. Срокът на договора е уговорен на 30 месеца. Уговорената сума за финансиране е в размер на 120 065.05 евро, без ДДС, при остатъчна вноска в размер на 8 203.25 евро без ДДС и авансова вноска от 44 000 евро без ДДС. Към договора е изготвен и подписан погасителен план с последната погасителна вноска с падеж 05.11.2017 г.;

• на 15.09.2016 г. е подписано допълнително споразумение № 1 към сключения Договор за лизинг между „Агробулс“ ООД, „Полигрейн“ ЕООД (понастоящем „Начало 2019“ ЕООД и „ОТП Лизинг“ ЕООД, по силата на което новият лизингополучател „Полигрейн“ ЕООД, е поел със съгласието на лизингодателя, правата и задълженията на заместения лизингополучател „Агробулс“ ООД, по сключения договор за лизинг № 15787513356/12.05.2016 г. В Допълнителното споразумение страните са посочили, че към момента на сключването му заместеният лизингополучател „Агробулс“ ООД е заплатил 15 бр. падежирани лизингови вноски по договора;

• на същата дата - 15.09.2016 г., е подписан приемо-предавателен протокол, по силата на който лизинговата вещ - употребяван Трактор „J. Deere“, модел 9630Т, рама № RW9630T902436, per. № В 06736 е предаден на новия лизингополучател - „Полигрейн“ ЕООД;

• на 15.12.2017 г. „Начало 2019“ ЕООД (с предходно наименование „Полигрейн“ ЕООД) е продало на „Полигрейн“ БГ ЕООД процесния трактор „J. Deere“, модел 9630Т, рама № RW9630T902436, per. № В 06736, за сумата 4 000 лв., обективирана в нотариален договор за покупко-продажба на земеделска и горска техника, per. № 13876/15.12.2017 г.;

• въз основа на молба по чл. 625 ТЗ, подадена на 20.12.2017 г., е открито производството по несъстоятелност на „Агробулс“ ООД по т.д. № 1742/2017 г., на Бургаски ОС. Определена е начална дата на несъстоятелността-31.12.2016 г.;

• от представеното удостоверение № ДУО 124691IP/04.02.2021 г. се установява, че З. Д. Ж. е майка на Д. А. Д. и П. А. Д.. Към датата на оспорваното договоряне З. Ж. е имала качеството на съдружник и управител па „Агробулс“ ООД, а П. Д. - на управител и едноличен собственик на капитала на „Полигрейн“ ЕООД (понастоящем „Начало 2019“ ЕООД).

Пред въззивната инстанция не са били спорни обстоятелствата, установено със заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза и от заключението по тройната експертиза, а именно, че:

• по погасителния план към договора за лизинг „Агробулс“ ООД е погасило вноски до № 15, включително, като сумите внесени от сметката на ответника „Агробулс“ ООД възлизат общо на 181 171.79 лв. В тази сума не са включени вноски в размер на 18 400 лв., които, макар да не са внесени от „Агробулс“ ООД, са осчетоводени в дружеството;

• по същия договор след 15.09.2016 г. от името на „Полигрейн“ ЕООД („Начало 2019“ ЕООД) са извършени плащания в размер на 149 043.54 лв., а от името на „Полигрейн БГ“ ЕООД, но за сметка на „Полигрейн“ ЕООД са извършени плащания общо в размер на 56 082.56 лв.;

• към 15.12.2017 г. действителната пазарна стойност на процесния трактор възлиза на 73 500 евро, без ДДС като тази стойност е относима за техническо годно за експлоатация МПС. Доколкото от страна на ответника „Полигрейн БГ“ ЕООД са били направени разходи за привеждането на вещта в експлоатация предвид лошото й техническо състояние, то действителната пазарна цена на вещта към 15.12.2017 г. е 63 000 евро, без ДДС.

За да отхвърли предявените на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 и чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ искове за обявяване на относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Агробулс“ ООД (н.) на сделката, сключена между „Агробулс“ ООД (н.), „Начало 2019“ ЕООД (с предходно наименование „Полигрейн“ ЕООД) и „ОТП Лизинг“ ЕООД (с предходно наименование „Сожелиз България“ ЕООД), обективирана в допълнително споразумение № 1/15.09.2016 г. към индивидуален договор за финансов лизинг № 15787513356/12.05.2016 г за прехвърляне на правата върху Трактор „J. Deere", модел 9630Т,, както и за да уважи евентуалния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, въззивният състав е направил правен анализ за договора за финансов лизинг и съответно на атакуваното по реда на чл. 647 ТЗ тристранното споразумение от 15.09.2016 г., по силата на което е заместен лизингодателят в хода на изпълнението на лизинговия договор.

Въззивният състав е посочил, че с договора за финансов лизинг лизингополучателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение - чл. 342, ал. 2 ТЗ. Съществена уговорка в договора за финансов лизинг е уговорката за придобиване на собствеността върху лизинговия актив по време на договора или след изтичане на срока му - чл. 342, ал. 3 ТЗ. Съдът е подчертал следните характеристики на договора за финансов лизинг, имащи отношение към предмета на делото: - лизингополучателят получава държането и изгодите от ползването на вещта, но и всички разходи и рискове, свързани с експлоатацията на актива; - посоченото право на лизингополучателя кореспондира с насрещното му задължение да заплаща уговорените лизингови вноски; - срокът на предоставяне за ползване е съобразен с икономически полезния живот на вещта до края на амортизационния й срок; - след изтичане на уговорения срок в полза на лизингополучателя възниква потестативното право да изкупи вещта по т. нар. остатъчна стойност; - паралелно с развитието на същинското лизингово правоотношение съществува в латентно състояние правоотношение като по „квази“ предварителен договор за покупко-продажба на лизинговия актив; - договорът е срочен като не е предвидено право на едностранен отказ; - при разваляне на договора за финансов лизинг платените месечни лизингови вноски за ползване на лизинговата вещ за периода, през който е ползвана, не подлежат на връщане, защото лизингополучателят е получил насрещната престация; - при разваляне на даговора подлежи на връщане единствено заплатената авансова вноска, тъй като тя е част от покупната цена на лизинговия актив, който лизингополучателят не е могъл да придобие.

С оглед посочената по-горе правна характеристика на договора за финансов лизинг, въззивният състав е дал правна характеристика и на сключеното тристранно допълнително споразумение от 15.09.2016 г. към договора за финансов лизинг. Посочил е, че допълнителното споразумение съдържа елементите на договор за цесия по смисъла на чл. 99 и сл. ЗЗД, тъй като лизингополучателят „Агробулс“ ООД е прехвърлил на „Полигрейн“ ЕООД всички права, произтичащи от лизинговото правоотношение. Според съда в обхвата на цедираните права се включва облигационното право да ползва и експлоатира лизинговата вещ, вкл. и съществуващото потестативно и евентуално право да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Същевременно сключеното споразумение произвежда правно действие на заместване в дълг по см. на чл. 102 ЗЗД по отношение на бъдещите лизингови вноски и разноски във връзка с експлоатацията на актива.

Посочвайки, че тристранното споразумение не е безвъзмездна сделка по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, както и че сделката е извършена преди датата на неплатежоспособността по см. на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, въззивният съд е уважил предявеният евентуален иск на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, приемайки, че сделката има увреждащ характер и че налице, свързаност между физическите лица по смисъла на §1, ал. 1, т. 1 ТЗ, обуславяща свързаност и между юридическите лица, които същите представляват или притежават.

Въззивният състав е посочил, че уважаването на иск по чл. 647, ал. 1 ГПК, респ. по чл. 135 ЗЗД, е способ за попълване на масата на несъстоятелността, тъй като се обявява относителната недействителност и се постига правната промяна за възстановяване на правното положение преди сключване на сделката или правното действие, като се открива възможността чрез осъдителен иск да се претендира връщане на даденото. Правно оправдана цел е връщане на притежаваното право в патримониума на длъжника с цел последващо осребряване. Според съда, доколкото обаче по силата на допълнителното споразумение на първо място е прехвърлено правото на държане и експлоатация на лизинговия актив, което не би могло да бъде предмет на осребряване е цел последващо удовлетворяване на кредиторите, евентуалната относителна недействителност на споразумението би довело до възстановяване на потестативното право за закупуване на вещта в патримониума на заместения лизингополучател. Тъй като посоченото право вече е упражнено от цесионера - заместващ лизингополучателя и същото не съществува, масата на несъстоятелността би могла да се попълни единствено чрез парично обезщетение, определено по правилата за неоснователно обогатяване.

Стъпвайки на горното становище, апелативният състав е обосновал извода, че предявените от Д. Д. при условията на обективно и евентуално съединяване искове за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на длъжника „Агробулс“ ООД (н) на договор за покупко-продажба от 15.12.2017 г., по силата на който „Начало 2019“ ЕООД (предходно наименование „Полигрейн“ ЕООД), е продало на „Полигрейн БГ“ ЕООД трактор „J. Deere“, модел 9630Т за сумата 4 000 лв., са недопустими. От една страна за недопустимостта на исковете съдът е приел за относим факта, че се атакува сделка, за която се твърди, че относително недействителното действие изхожда от трето лице — твърдян приобретател на лизинговата вещ. Отделно недопустимостта на исковете е обоснована с липсата на правен интерес от тях за кредитора, тъй като доколкото правото на първоначалния лизингополучател да придобие собствеността върху лизинговата вещ вече е упражнено от цесионера - заместващия лизингополучател, и същото не съществува, масата на несъстоятелността би могла да се попълни единствено чрез парично обезщетение, определено по правилата за неоснователно обогатяване. Съдът е подчертал, че пасивно материалноправно легитимиран по претенцията за попълване на масата на несъстоятелността е заместващия лизингополучател „Начало - 2019“ ООД, като в случая за реализиране на сочените права са ирелевантни последващите разпоредителни сделки с лизинговия актив.

Приемайки, че исковете за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на длъжника „Агробулс“ ООД (н) на договора за покупко-продажба от 15.12.2017 г. са недопустими и прекратявайки производството в тази му част, въззивният съд е посочил, че искът по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ за попълване масата на несъстоятелността чрез връщане в нея на придобитата по силата на недействителната сделка, движима вещ - трактор „J. Deere“ е неоснователен, независимо от уважаването на главния иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Съдът отново е подчертал, че към датата на сключване на допълнителното споразумение, длъжникът не е бил титуляр на вещни права върху лизинговата вещ и същата не е била част от патримониума му, поради което масата на несъстоятелността не би могла да бъде попълнена чрез връщане на актива, а само чрез заместваща парична облага, определена по правилата на неоснователното обогатяване.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му части.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк.решение №1/19.02.2010 г. по тълк..д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1, ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпросът на касатора под № 1 в изложението: „ Допустими ли са искове по чл. 647 ТЗ по отношение на последващи разпоредителни сделки, извършени от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си?“. Въпросът е зададен принципно като общотеоретичен, без в него да са отчетени конкретните сделки, връзката между тях и съществуващите между страните правоотношения, обусловили извода на въззивния съд за недопустимост на исковете за обявяване относителната недействителност на договора от 15.12.2017 г., по силата на който заместващия несъстоятелния длъжник лизингодател е продал процесната лизингова вещ на трето лице. С въззивното решение не е отречена допустимостта на искове по чл. 647, ал. 1 ТЗ, с които може да се иска обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на последващи разпоредителни сделки, извършени от лице, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си. В случая, въззивният съд е приел предявените искове, с които се атакува последващата сделка от 15.12.2017 г. са недопустими, имайки предвид: характера на сключения договор за финансов лизинг между длъжника и лизингодателя, с който не се прехвърля предварително собствеността върху лизинговата вещ; характера на тристранното споразумение към договора за финансов лизинг, с който длъжникът е цедирал на заместващия лизингополучател правото да ползва и експлоатира лизинговата вещ като наемател; обстоятелството, че цедираното потестативно право да се придобие собствеността върху лизинговата вещ е било реализирано от заместващия лизингодател и това право не може да се върне в патримониума на длъжника. Отделно, посочените по-горе обстоятелства са обусловили самостоятелния решаващ извод на въззивния съд за липсата в конкретния случай на правен интерес за кредитора от атакуването на последващата сделка от 15.12.2017 г. на основание чл. 647, ал. 1 ГПК, който извод е предмет на втория въпрос на касатора.

Не може да обоснове допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК формулираният в изложението на касатора въпрос № 2: „Налице ли е правен интерес за кредитора на несъстоятелността, с цел попълване масата на несъстоятелността, да атакува с иск по чл. 647 ТЗ във вр. чл. 135 ЗЗД всяка от поредицата увреждащи сделки или действия с имуществото на несъстоятелния длъжник?. Макар и значим за спора, въпросът не е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана с т. 3 на ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк.д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

В мотивите към т. 3 от ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк.д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в случаите, в които кредиторът е поискал обявяване за недействителни на цялата поредица от увреждащи го действия или сделки, следва да бъдат отчетени съществуващите връзки между отделните сделки като цялата поредица от сделки следва да бъде обявена за относително недействителна по отношение на кредитора, ако са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател. Въззивният състав е посочил, че правно оправданата цел от поредицата искове по чл. 647 ТЗ е връщане на притежаваното право в патримониума на длъжника с цел последващо осребряване. Съдът е подчертал, че доколкото по силата на допълнителното споразумение е прехвърлено правото на държане и експлоатация на лизинговия актив и потестативното право на последващо закупуване на вещта, които права не биха могли да бъдат предмет на осребряване с цел последващо удовлетворяване на кредиторите, относителна недействителност на споразумението по лизинговия договор, би довело евентуално до възстановяване на потестативното право за закупуване на вещта. Отчитайки, че самото право на закупуване е упражнено от заместващия лизингополучател след допълнителното споразумение и вече не съществува, съдът е обосновал извода, че в случая масата на несъстоятелността би могла да се попълни единствено чрез парично обезщетение, определено по правилата за неоснователно обогатяване с иск по чл. 647, ал. 2 ТЗ, насочен срещу „Начало -2019“ ООД. От изложеното следва, че за да приеме липса на правен интерес за ищеца – кредитор, от предявяване на исковете по чл. 647, ал. 1 ГПК за обявяване относителната недействителност на последващата атакувана сделка от 15.12.2017 г., по силата на която „Начало- 2019“ ООД е продала процесния трактор на „Полигрейн БГ“ ЕООД, въззивният състав е отчел съществуващите връзки между отделните сделки и невъзможността да се иска връщане на лизинговата вещ от последния приобретател „Полигрейн БГ“ ЕООД. В тази връзка поставеният от касатора въпрос № 2 не е решен в противоречие с постановките в т. 3 от ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк.д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Въпрос № 2 не е решен в противоречие и с практиката на ВКС, посочена от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В решение № 50080 от 05.10.2023 г. по т.д. № 984/2022 г. на ВКС, I т.о. е прието, че е налице правен интерес за кредитора с цел попълване масата на несъстоятелността да атакува с иск по чл. 135 ЗЗД всяко от поредицата увреждащи сделки или действия с имуществото на несъстоятелния длъжник, ако атакуваните сделки или действия са последвани от публична продан. Анализът на въззивното решение сочи, че въззивното решение не е постановено в противоречие с посоченото по-горе решение на ВКС. Независимо, че процесният трактор не е бил собственост на „Агробулс“ ООД (н.), въззивният съд е приел за допустим и е уважил иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Агробулс“ ООД (н.) на сделката, сключена между „Агробулс“ ООД (н.), „Полигрейн“ ЕООД и „Сожелиз България“ ЕООД, обективирана в допълнително споразумение № 1/15.09.2016 г. към индивидуален договор за финансов лизинг от 12.05.2016 г. Съдът е отчел наличието на правен интерес за кредитора от този иск с оглед възможността при уважаването му, да бъде попълнена масата на несъстоятелността на чрез парично обезщетение, определено по правилата за неоснователно обогатяване с иск по чл. 647, ал. 2 ТЗ, насочен срещу „Начало-2019“ ООД (предходно наименование „Полигрейн“ ЕООД) и в тази връзка решението съотвества ва практиката на ВКС. Що се отнася обаче до атакуваната чрез искове по чл. 647, ал. 1 ТЗ последваща сделка от 15.12.2017 г., по силата на която „Начало-2019“ ООД е продала процесния трактор на „Полигрейн БГ“ ЕООД, не са налице хипотезите, визирани в решение № 50080/05.10.2023 г. по т.д. № 984/2022 г. на ВКС, I т.о., доколкото предмет на сделката от 15.12.2017 г. е лизингов актив, който е придобит от „Начало-2019“ ООД в резултат на допълнителна сделка между заместващия лизингополучател и лизингодателя по реда на чл. 344, ал. 2 ТЗ (която сделка в случая не е атакувана) и като се има предвид, че в посочената хипотеза процесният трактор не може да бъде върнат в патримониума на несъстоятелния длъжник с цел попълвана масата на несъстоятелността, тъй като цедираното право на заместващия лизингополучател да придобие собствеността вече е реализирано и не може да бъде върнато. Въззивното решение е съобразено и с постановките в решение № 56/01.08.2018 г. по т.д. № 1538/2017 г. на ВКС, I т.о. и решение № 11/27.02.2020 г. по т.д. № 2529/2018 г. на ВКС, I т.о., в които е акцентирано върху сходството между исковете по чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД (след изменението на чл. 646, ал. 1 ТЗ (ДВ. бр. 20/2013 г.) и в частност върху сходството при определянето на сделките по см. чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД като увреждащи. Въззивният състав е приел при сходните предпоставки между исковете по чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД за относителната недействителност на сделките или на правните действия, че допълнителното споразумение от 15.09.2016 г. уврежда кредиторите на несъстоятелността на „Агробулс“ ООД (н.) и е обявил тази сделка за относително недействителна по отношение на тях. Двете решения на ВКС нямат отношение към въпроса на касатора, поставен в контекста за наличие на правен интерес от атакуване на последваща сделка от 15.12.2017 г.

В изложението липсват доводи, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно изискването, посочено в мотивите към т. 4 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк..д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

На основание чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на „ОТП Лизинг“ ЕООД юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лв. На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ касаторът дължи заплащането на държавна такса по сметката на ВКС в размер на 30 лв. за касационната жалба.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,