Определение № 52 от 31.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2496/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. Р. ,чрез пълномощник адв. П. П. срещу решение №10038 от 13.01.2021 по в. гр.дело №5690/2021г. на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено решение№6450 от 18.10.2018г, определение №7530 от 26.03.2019г и допълнително решение от 25.06.2019г, всички посатновено по гр.д № 7031/2015г на Софийски градски съд. С последните два акта е произнесено искане за допълване и поправяне на решението ,с което са отхвърлени исковете на настоящия касатор Д. С. Р., наследник по закон на Ц. А. Р.,починала на 14.12.2014г,за унищожаемост на сключени от нея на 25.06.2013г три сделки за дарение на притежавани от починалата три недвижими имота в [населено място] – апартамент и два гаража ,в полза на нейната внучка М. П. И. ,дъщеря на сестрата на ищеца ,за които сделки са съставени нотариални актове №115, 116 и 117 с една и съща дата в кантората на нотариус А.Н.. Към момента на сключване на сделките, до смъртта си, дееспособността на прехвърлителката не е ограничавана по предвидения в закона ред, като искът е основан на твърдение ,че поради прогресиращо заболяване същата не е могла да разбира и ръководи действията си,от което състояние на неадекватност и неспособност ответицата се е възползвала. Пръвоинстанционният съд е изслушал и приел комплексна съдебно-медицинска експертиза и психиатрична експертиза ,която въз основа на представена медицинска документация включително ЕР на ТЕЛК от 28.01.2013г с отразена водеща диагноза съдова деменция ,е констатирала ,че умерено изразен дементен синдром при покойната датира от 2011г ,резултат е от органични мозъчни увреди, касае се за същинско психично заболяване, в тесен смисъл представляващо продължително разстройство на съзнанието,изразяващо се в лесна внушаемост и податливост.Поради това изводът на медицинските експерти е ,че към датата на сделките нарушените базови психични годности и когнитивния упадък са в достатъчна степен за да се приеме, че посмъртно освидетелстваната не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Изслушани са показаният на свидетели, доведени от страните, включително личния лекар на Ц. Р. ,изслушани са показанията на нотариус Н.. В хода на производството ,Софийски градски съд е отказал да допълни доклада с формулировка на поддържаната от ищеца квалификация - чл. 31, ал.1,вр чл. 27, 29 ЗЗД, както и да приеме за разглеждане нов петитум, за евентуално намаляване на дарствени разпореждания .На събраните доказателства за състоянието на дарителката Сфийски градски съд не е отдал решаващо значение, тъй като в решението е посочил обстоятелствата по чл. 31, ал.2 ЗЗД като определящи по основанието на иска, квалифициран в решението по чл. 31,ал.1 ЗЗД.Доколкото се иска унищожение на договор, сключен от дееспособно лице след смъртта му ,доказателство за недееспособността следва от съдържанието на самия договор, какъвто извод в случая не може да се направи.

Въззивният апелативен съд служебно е проверил валидността и допустимостта на обжалваното от касатора решение и след като е обсъдил събраните доказателства, е приел крайния резултат за правилен .Изтъкнато е, че всички разпитани свидетели сочат еднопосочно състояние на годност при Р. да разбира свойството и значението на извършеното ,както и че нито едно от твърденията на ищеца за конкретни житейски обстоятелства не е установено като вярно. Посочено е ,че за основанието по чл.31 ,ал.1 ЗЗД определящо е състоянието на лицето ,такова че да позволи на сключилия сделката да действа съзнателно и разумно да може да формира и изрази волята си без външна намеса и тази преценка е предоставена на съда Въззивният съд е преценил, следвайки установено в практиката на ВКС (част от която цитирана в мотивите на решението)свое задължение да съобрази всички съотносими доказателства и да отчете значението на всички доказателства(писмени доказателства ,свидетелски показания, обяснения, експертизи ) без да е длъжен да дава превес на заключенията на медицинските експертизи. Тяхната тежест съгласно чл.195 и сл ГПК е колкото тази на всяко едно от съотносимите доказателства,които имат значение за решаване на спора .В случая въззивният съд е намерил ,че хипотезата на чл.31, ал.1 ЗЗД - различна от тази по втората алинея, не е налице.Р. е била напълно адекватна при решението си да надари своята внучка ,била е ориентирана по време и пространство и е знаела какво върши.Показанията на нотариус Н. свидетелстват за обстоятелствата, при които от починалата собственоръчно е съставен заверен от нотариуса писмен документ за намеренията й - част от проверката на същия нотариус по дееспособността .(документът е приет като доказателство от първоинстанционния съд и е обсъден). Р. е била способна да обсъжда с нотариуса формата на разпоредителния акт, волеизявила го е ,като е била наясно с правните му последици. Изводът, който се допълва от показанията на всички свидетели, е че прехвърлителката е била дееспособна към момента на сключване на договорите, макар да е била в общо увредено здраве и с немалко заболявания предвид възрастта й.

Касационна жалба изтъква нарушение на материалния закон и съдопроизводствени правила, тъй като не са обсъдени в цялост доказателствата при неправилна интерпретация на фактите ,изводите са в противоречие с действителното положение. Следвало е да се кредитира медицинсктата експериза, а не заинтересовани свидетелски показания, който й противорачат Установена е деменция, при болестта на Алцхаймер. Не е важдо дали починалата е била физичиски съхранена.

В приложеното към жалбата изложение, допускане на касационно обжалване се поддържа за да се провери допустимостта на решението (чл. 280, ал.2 ГПК) с оглед петитума и квалификацията, както и на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по две групи въпроси:

• Задължен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира ;длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди направените във въззивната жалба оплаквания за недопустимост и неправилност (т.1, т.2 от изложението )

• Каква е правната квалификация на иск по който увреденият, макар и да не е поставен под запрещение е бил в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи постъпките си ,тъй като страда от умерен дементен синдром ,смесен тип профил на нарушението и диагноза Болест на Алцхаймер, Мозъчно- съдова болест; какво е приложението на чл. 26, ал.2 предл 2 и чл. 31, ал.1 ЗЗД – нищожен поради липса на съгласие ,или унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е в състояние на трайна неспособност (т.3, т.4 от изложението )

По втората група въпроси се изтъква противоречива практика на ВКС, констатирана с определение №94/ 2020 на 4-то Г.о по реда на чл. 292 ГПК и тази практика се изтъква като основание по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.

Отговор по жалата е депозирала ответницата М. П. И. ,чрез пълномощник адв. Б. Изтъкваните касационни основания са несъществуващи. Приетото от въззивния съд е в съответствие с утвърдената практика на ВКС.Претендира разноски за адвокатска защита.

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Не е налице основание въззивото решение за се допуска до касационна проверка по допустимостта на съдебния акт.Искът е разгледан предвид обстоятелствата,на които е основан,решанието е произнесено по направеното искане.

Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по първите два процесуалноправни въпроса,които не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС.

Касаторът настоява ,че експертите изводи по медицински критерии е трябвало да вземат превес при оценката на доказателствата ,след катко им противостоят предимно свидетелски показания.Подобно правило не е изводимо от закона и установената съдебна практика на ВКС (реш. № 698/2011г по гр.д №14/2010г на ІІІ г.о,реш. по гр. д№5100/2017г на ІІІ г.о) Решаващият извод на въззивната инстанция по основанието на иска в хипотезата на чл. 31,ал.1 ЗЗД не се основава само на медицинските определения.Прието по делото експертно медицинско заключение не е единственото доказателство, което следва да води до установеност пред съда, че лицето е, или не е разбирало свойството и значението на извършеното и е ръководило постъпките си при осъществено разпореждане с недвижим имот. Критерият за това е както медицински, така и юридически и житейски. На кои доказателства съдът ще даде превес е въпрос на спазване на процесуални правила и на оценка по вътрешно убеждение. Понякога медицината е убедителна, в други случаи не е. Продължителността на установено болестно състояние при дегенеративно заболяване с регистриран траен и необратим характер няма пряко значение в хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, от значение е степента на психичните нарушения, интензитетът и механизма на проявата им в момента на сделката.Не е изключено лицето да е в невъзможност за съзнанателна оценка и разумно действие поради болестно състояние с голяма давност. При някои, но не при всички дегенеративни заболявания обаче съдът може да направи достатъчно обоснован извод,че щом по медицински критерии лицето не е било в състояние да разбира и ръководи постъпките си, тази невъзможност се и проявила и в конкретния изследван по делото момент.От значение е дали проявленията, засягащи критично съзнанието или волята са установени като постоянни и без ремисии. Когато отсъства категоричност, или обоснованост в заключенията на вещите лица по този показател,особено ако спорът, както и изводите на експертизата е съсредоточен върху състояние на внушаемост, за преценка на състоянието на лицето към момента на сделката от решаващо значение са и доказателства за условията и начина на живот,семейна среда, обкръжение, доверителни отношения, поведение и ориентация на лицето.

Ако медицинският критерии бе самодостатъчен, законът би придал обвързващо значение на медицинските заключения в спора за недействителност(подобно на значението ,което имат експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК по въпроса за трайната загуба на работоспособност в случаите на трудова злополука, или професионално заболяване ,при обезщетяване на вредите от работодателя). При уредбата на недействителността законодателно не е въприет този подход, изключен още и поради това ,че за ограничаване на дееспособността е предвиден исков съдебен ред,при задължително участие на лицето, като критериите за решението в този случаи са не само медицински ,но и юридически, пряко свързани с оценка на личността. Когато трябва послесмъртно,в рамките на спор да се реши действително ли е конкретно волеизявление за извършено разпореждане,критериите за оценка на дееспособността остават същите, преценката на съда се основава на общите правила.Съдът тябва да мотивира защо отдава предпочитание на едни доказателства по делото, а не на други. Това въззивният съд е направил .Несъгласието на страната с изводите на съда по фактите поначало не е основание за допускане до касационно обжалване.

Отговор на въпрос дали при трайна невъзможност формално дееспособно лице да разбира свойството и значението и да ръкъводи постъпите си, се касае за унищожаемост или за нищожност поради липса на съгласие, не би преодолял изводите на съда ,че липсва установеност на заявеното с иска състояние, поради което въпросът не е обуславящ за изхода на делото. В тази връзка не е релевантно поставен и въпроса за квалификацията на иска в т.3 от изложението, като свързан с конкретен вид дегенеративно заболяване.

По въпроса,формулиран в т.4 от изложението е констатирана противоречива практика и е образувано тълкувателно дело № 5/2020г на ОСГТК,още неприключило с приемане на Тълкувателно решение.За да обоснове достъпа до касация обаче,страната трябва да посочи въпрос, обусловил изводите на съда в решаваща за изхода на делото насока, а не да сочи въпрос по който са налице противоречиви разрешения в практиката на ВКС,без отговорът им да е от значение за изхода на делото. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос ,разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

Предмет на тълкувателното дело е определяне вида недействителност на договора,сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си.Причината за неспособността е трайна, когато е резултат от слабоумие или душевна болест.Ако въззивният съд се бе задоволил да приеме ,че единствено и само явното съдържание на договора,пряко изводимо от нормата на чл.31 ал.2 ЗЗД, може да свидетелства за търсената с иска унищожаемост по чл.31 ,ал.1 ЗЗД ,свързано поставените въпроси по т.3 и т.4 от изложението биха имали обуславящо значение по критерия на чл. 280, ал.1 ГПК, също и ако в настоящия процес въпросът за кратката давност при иска за унищожаемост бе решаващо произнесен.Съдът не е разглеждал възражение за давност и не е въприел ограничително тълкуване, че след смъртта на дееспособния ,слабоумие може да се доказва само при със съдържанието на самия договор /чл.31 ал.2 ЗЗД/, а е изследвал по същество доказателствата дали действително състоянието на договорящата е било съответно на дееспособността, юридически неограничавана до нейната смърт,като е основал решението си на всички събрани доказателства - както би следвало, без ограничения, да се изяснят фактите и ако обстоятелствата се подведат под хипотеза в чл. 26, ал.2 ЗЗД ,при липса на съгласие. Без значение в случая са рамките на юридическото основание при които доводът за недействителност е отхвърлен, щом съдът решаващо приема ,че прехвърлителката не и била в състояние да не разбира свойството и значението на извършеното,или да ръководи постъпките си.Тълкувателният резултат ,като отговор на въпроса за приложението на чл. 26, ал. 2 пр. 2 и чл. 31, ал. 1 от ЗЗД - нищожен поради липса на съгласие или унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си ,в случая не променя кръга наведени и изследвани релевантни факти по делото ,тежестта за доказването им и допустимите доказателствени средства ,поради което и няма обуславящо значение за изводите съда в обжалваното решение.

Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, както е в настоящия случай, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да се обсъждат допълнителните основания за това. Съдържателно аргументиране на основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК също липсва в изложението.

Следва да се присъдят разноски на ответницата по жалбата, установени в размер на 500 лв за адвокатска защита

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.