Определение № 112 от 29.01.2015 г. на ВКС по д. № 6186/2014 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. Б. срещу въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №1516/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният по реда на чл.415 ГПК от касатора срещу Г. С. иск за установяване на ищцово вземане в размер на 8 300 лв., представляващо обезщетение по чл.59 ЗЗД за ползването без основание от страна на ответницата на поставения на осн. чл.292 ГПК, отм. в дял на ищеца първи етаж от жилищна сграда за посочения период, след влизане в сила на делбеното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Налице е и соченото касатора основание за допускане на обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. За да отхвърли иска, въззивният съд е приложил императивната норма на чл. 349, ал.6 ГПК / чл.288, ал.7 ГПК, отм./ и въз основа на нея е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на възложения му с делбата етаж за процесния период. По въпросите за приложимостта на разпоредбата на чл.349, ал.6 ГПК / чл.288, ал.7 ГПК, отм./ при извършена делба и постановено уравнение на дяловете по реда на чл.353 / чл.292 ГПК, отм./ и от кой момент настъпва вещно - прехвърлителното действие на съдебното решение за извършване на делба по чл. 353 ГПК/чл.292 ГПК/, въззивното решение противоречи на цитираната в изложението задължителна и трайна практика на ВКС и съдилищата – ППВС №4/64 г., т.11 и вл. в сила първоинстанционни и въззивни решения. Затова ВКС на РБ, трето гр. отд.