Определение № 898 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2135/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. П. К., [населено място], чрез адвокат София Н., и касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД, [населено място], чрез адвокат В. П., срещу въззивно решение № 37 от 09.01.2023 г. по в.гр.д. № 2803/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 261502 от 04.05.2022 г. по гр.д. № 11660/2020 на Софийския градски съд на ищцата Д. П. К. са присъдени 112 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на баща ѝ П. К. К., настъпила при ПТП на 18.06.2020 г., а искът за сумата над присъдената е отхвърлен.

Касационната жалба на Д. П. К. е срещу частта на решението, с която искът ѝ е отхвърлен над сумата от 112 000 лв. до пълния предявен размер 200 000 лв., а касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД е срещу осъдителната му част, с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата обезщетение в размер от 112 000 лв.

Третото лице помагач „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], не е изразило становище.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лв. за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ищцата Д. П. К. вследствие смъртта на баща ѝ П. К. К., настъпила на 23.06.2020 г. след претърпяно пътно-транспортно произшествие на 18.06.2020 г. на автомагистрала „Т.“. Като безспорно установени са посочени обстоятелствата относно настъпването на ПТП, противоправното поведение на К. Н. П., управлявал автомобила, в който починалият е бил пътник, и признат за виновен с влязла в сила присъда, наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП, фактът на смъртта на П. К. и причинната ѝ връзка с ПТП, както и обстоятелството, че ищцата е дъщеря на загиналия. От заключението на приетата по делото комплексна медицинска и автотехническа експертиза е установено, че ПТП е настъпило между „Тойота Авенсис“ и „Сеат Леон“, последният спрял косо в лява лента, като между двете е последвал удар между предна лява зона на лек автомобил „Тойота“ в дясна задна зона на лек автомобил „Сеат“ със скорост 88 км/ч. Пострадалият П. К. е бил пътник на задна лява седалка в лек автомобил „Тойота“. Като причина за смъртта на пострадалия е посочена тежката черепно-мозъчна травма, с обширно, тежко увреждане на мозъка, довело до мозъчен оток и преустановяване на дихателния и сърдечномозъчния центрове и дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Съдът е определил, че спорът между страните във въззивното производство е относно наличието на независимо съпричинителство от страна на водача на другия лек автомобил „Сеат“, участвал в ПТП, размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, наличието и размера на съпричиняване от страна на пострадалия поради непоставен предпазен колан, както и началната дата на дължимата се от застрахователя законна лихва. За неоснователно е прието оплакването на застрахователя, че първоинстанционният съд неправилно приел, че наличието на съизвършителство е без значение и не е разгледал поведението на водача на другия лек автомобил, участвал в ПТП. Съдът се е позовал на съдебната практика, която приема, че застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент - за всички вреди за целия им размер, като отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по договора за застраховка. Посочено е, че дори да има и други делинквенти освен застрахования при ответника виновен водач, то нито тяхната отговорност, нито тази на техните застрахователи, са предмет на спора. При определянето на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на баща ѝ въззивният съд е взел предвид свидетелските показания, от които е установено, че отношенията между ищцата и баща ѝ приживе са били много близки, с любов, разбирателство и взаимна грижа, даващи чувство на сигурност и опора, подкрепа. Съобразявайки критериите по приложението на чл. 52 ЗЗД – най-близката възможна родствена и емоционална връзка между ищцата и починалия, времето на настъпване на ПТП и икономическите условия към този момент – 2020 г., възрастта на ищцата по това време (21 г.) и на пострадалия (44 г.), преждевременността на смъртта на бащата, емоционалните преживявания на болка и скръб от страна на дъщерята, както и действащите лимити на застраховките към този момент, съдът е определил като справедливо обезщетение в размер на 160 000 лева. Въззивният съд е разгледал възражението на застрахователя за съпричиняване от страна на пострадалия от ПТП поради непоставяне на обезопасителен колан. В приетата експертиза е посочено, че няма технически данни дали пострадалият е бил с поставен предпазен колан, но ако е бил с такъв, то не е имало как да получи черепно-мозъчната травма, която е посочена като причина за смъртта. Въз основа на експертното заключение, въззивният състав е направил извод, че възражението е основателно и непоставянето на предпазен колан е в пряка причинна връзка с настъпването на смъртта на пострадалия. При съпоставка за причастността на поведението на участниците в ПТП, съдът е приел, че приносът на пострадалия за смъртта му е 30%, като определеното обезщетение е намалено с този размер. По отношение на оплакването за началния момент, от който се дължи лихва за забава, е прието, че застрахователят дължи лихва за забава от момента на уведомяването му от пострадалия, а не от изтичане на срока за произнасяне, за което е цитирана практика на ВКС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Д. П. К. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поставен въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД, за който се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/1968 г. Поддържа се още, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите си към решението да обективира фактите и правните си изводи при наведено искане за произнасяне по чл. 53 ЗЗД, когато по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК като помагач е привлечен застрахователя на лицето, сочено като съизвършител на деликта?“

2. „В производство, образувано по иск, предявен на основание чл. 423, ал. 1 КЗ и при привлечено трето лице – помагач застраховател на съизвършителя на деликта, само при предявен обратен иск ли въззивният съд е длъжен да установи в мотивите фактите и доводите си по чл. 53 ЗЗД?“

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 37 от 09.01.2023 г. по в.гр.д. № 2803/2022 г. на Софийския апелативен съд.

Относно изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Д. П. К.:

Въпросът за определянето на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди по справедливост е относим, но не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС. По приложението на чл. 52 ЗЗД е формирана задължителна практика на ВС, цитирана и от касаторката – ППВС № 4/1968 г. и постоянна практика на ВКС, в която са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта и др. При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. В настоящия случай при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявения от ищцата иск по чл. 432, ал. 1 КЗ въззивният съд е съобразил изяснените в цитираната практика критерии и е взел предвид фактите и обстоятелствата, които са релевантни за справедливия размер на обезщетението, като ги е оценил поотделно и в тяхната съвкупност. Видно от изложеното по въпроса съществува трайна и непротиворечива практика, която няма нужда от промяна или осъвременяване, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Относно изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД:

Първият, формулиран от касатора, въпрос е относим, доколкото касае общото задължение на съда да изложи мотиви и аргументация при формирането на решаващите му изводи, но не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса съществува трайната и непротиворечива практика /решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ІV г. о., решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на ІV г. о., решение № 175 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 1855/2010 г. на ІV г. о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ІV г. о. и др./, според която съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, включително и при наведено искане по чл. 53 ЗЗД, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. След като е съобразил всичко това въззивният съд е направил извод, че при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Нормите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, установяващи посоченото задължение на съда, са ясни и пълни, по приложението им е създадена множество непротиворечива практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По втория въпрос и в допълнение на вече изложеното, следва да се посочи, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, включително и оплакването на застрахователя, че първоинстанционният съд неправилно приел, че наличието на съизвършителство е без значение и не е разгледал поведението на водача на другия лек автомобил, участвал в ПТП, като е формирал вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в двете инстанции. Доколкото изрично е прието, че поведението на застрахования при третото лице-помагач водач и неговия принос към настъпването на ПТП не са предмет на спора и не подлежат на разглеждане, тъй като не е предявен обратен иск, въпросът противоречи на изводите на съда и пряко касае правилността на обжалваното решение, поради което не може да обуслови допускането на касационно обжалване.

Съобразно изхода на спора не следва да се присъждат деловодни разноски за касационната инстанция.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение