Определение № 208 от 30.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1545/2013 г.

ВКСIV гражданско отделение30.07.2013 г.докладчик Бойка Стоилова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба вх. № 223/14.І.2013г. на Ф. И. Ю. от [населено място], област Шумен, срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд № 258 от 05.ХІІ.2012г. по гр.д. № 438/2012г. Определението подлежи на обжалване от Ф. Ю. в едноседмичен срок от връчването й на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба вх. № 223/14.І.2013г. на адвокат М.М. като процесуален представител на Ф. И. Ю. от [населено място], област Шумен, срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд /Ш./ от 05.ХІІ.2012г. по в.гр.д. № 438/2012г.

Ответниците по касационната жалба Ф. М. С. и Н. Х. С. от [населено място] пазар в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат Ел.Х. са заели становище за нейната частична недопустимост на основание чл.280 ал.2 ГПК и за недопускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, но същата е процесуално недопустима, съображенията за което са следните:

С атакуваното решение Ш. е обезсилил решението на Новопазарския РС от 14.V.2012г. по гр.д. № 993/2009г. в отхвърлителната му част по предявените от Ф. Ю. срещу Ф. С. и Н. С. инцидентни установителни искове по чл.29 ал.1, чл.32 и чл.44 ЗЗД, че ищцата не е изявявала воля, не е предоставяла представителна власт на пълномощника по пълномощно № 75/12.VІ.2007г. да се разпорежда с недвижим имот, находящ се в [населено място], съставляващ УПИ -* кв. с площ 2320 кв.м, ведно с построените в него къща и пристройки, и е прекратил производството по тях, като е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по предявените от Ф. Ю. срещу Ф. С. и Н. С. искове за установяване, че покупко-продажбата на посочения недвижим имот, предмет на нот.акт № /22.VІ.200*г., е недействителна и не е произвела вещно-правен ефект.

Видно е от представеното по делото удостоверение /л. 9 от преписката по първоинстанционното дело/, че данъчната оценка на процесния имот е в размер на 4901.80лв.

При тези обстоятелства се налага извод, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол, включително и по инцидентните установителни искове. Това следва от разпоредбите на чл.280 ал.2 /в редакцията й след изменението, публикувано в ДВ бр.100/2010г./ във връзка с чл.69 ал.1 т.4 от ГПК и чл.44 ЗЗД, тъй като цената на всеки от предявените искове е под 5000лв.

По изложените съображения касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

8