Определение № 4397 от 19.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3856/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.З, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. А. С. срещу определение № 185 от 26.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 174/2022 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено определение № 260489 от 19.11.2021 г., постановено по гр. д. № 6 /2020 г. по описа на Велинградския районен съд, в частта му за връщане на исковата молба на частния жалбоподател като нередовна на основание чл.129, ал.3 ГПК и за прекратяване на производството по делото в тази част. Ответниците по частната жалба А. А. С., К. А. С. – А., К. С. Б., А. С. С., Ш. С. С. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл.274, ал.3, т. 1 ГПК и е редовна. За мотивите на въззивния съд: Въззивният съд е установил, че с разпореждане № 260927 /27.08.2021 г. по гр. д. № 6 /2020г. по описа на Велинградския районен съд подадената от жалбоподателя, наред с останалите ищци, искова молба е била оставена без движение, като районният съд им е дал възможност в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстранят допуснатите нередовности на исковата молба, подробно описани в разпореждането, а именно: да заявят изрично, предявяват ли искове по чл.26 ЗЗД, в който случай да конкретизират основанията, на които претендират нищожност на сделките, да насочат исковете си срещу всички страни по сделките, да формулират надлежни петитуми и да внесат дължимата държавна такса по всеки един от исковете. Въззивният съд е установил, че препис от посоченото разпореждане е било редовно връчено на частния жалбоподател и в срока за отстраняване на констатираните нередовности е постъпило заявление от частния жалбоподател, съдържащо отправено към съда искане за посочване на точния размер на дължимата сума, без да е изпълнено нито едно от дадените указания. Въззивният съд е установил, че с разпореждане №260979 /27.09.2021 г. районният съдът е дал нови подробни указания на частния жалбоподател, включително, че при неотстраняване на констатираните нередовности в цялост в дадения едноседмичен срок исковата молба ще бъде върната. Констатирано е, че в предоставения от съда срок ищецът И. С. е депозирал молба с вх.№ 263993 /04.11.2021 г., за която първоинстанционният съд е приел, че не поправя допуснатите нередовности на исковата молба, в резултат на което на основание чл.129, ал.3 от ГПК същата е била върната, а производството по делото – прекратено. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че двукратно са били давани указания на жалбоподателя за отстраняване на нередовностите на исковата молба, като не се установило същите да са изпълнени. Приел е, че при констатирани няколко нередовности на исковата молба ищецът е длъжен да отстрани всяка от тях, тъй като дори наличието само на една нередовност е достатъчно да обуслови връщането на исковата молба. С тези мотиви, първоинстанционното определение било потвърдено. Касационно обжалване следва да бъде допуснато по изведения от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос: Има ли задължение първоинстанционният съд в разпореждането си по чл.129, ал.2 ГПК да посочи ясно, точно, пълно и конкретно на разбираем език, без използване на чисто юридическа терминология, конкретните нередовности на исковата молба (когато е констатирал такива) и да даде ясни и точни указания на страните по какъв начин и как да бъдат изпълнени? Въпросът е обуславящ, тъй като връщането на исковата молба на частния жалбоподател е извършено поради извода на въззивния съд, че частният жалбоподател – ищец не е изпълнил точно и изцяло дадените му указания за отстраняване на нередовности. Въззивният съд обаче не е извършил преценка дали дадените указания са били законосъобразни и дали исковата молба е била нередовна. Без да извърши такава преценка (за наличието на нередовност на исковата молба и дали указанията за отстраняване на нередовности са законосъобразни) въззивният съд, не е следвало да формира извод, че неизпълнението на указанията представлява неотстранена нередовност, която има за последица правомощие за връщане на исковата молба. Настоящият състав намира, че въззивният съд, както и първоинстанционният, е допуснал противоречие с посочените от частния жалбоподател определение № 157 /27.03.2013 г. по ч. гр. д. № 540 / 2012 г. на II г.о. на Върховния касационен съд; определение № 360 /27.06.2011 г. по ч. гр. д. № 7 /2011 г. на III г.о. на ВКС (към което е препратено в първото цитирано определение); определение № 438 /27.06.2013 г. по ч. т. д. № 2134 /2013 г. на I т.о. на ВКС и определение № 60205 /03.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1593 /2021 г. на IV г.о. на ВКС, постановени в производства по чл.274, ал.3 ГПК, с които е прието, че при наличие на нередовности на искова молба, дадените от съда указания за отстраняването им трябва да са достатъчно ясни и точни; да са конкретни, пълни и изчерпателни; да са конкретни, ясни, точни и прецизни; че исковата молба подлежи на връщане на основание чл.129, ал.3 ГПК, когато такива указания не са изпълнени. Настоящият съдебен състав споделя тази установена практика на ВКС. Указанията за отстраняване на нередовности могат да бъдат точни, когато са законосъобразни, предпоставка за което е наличие на нередовности, които съдът е установил правилно и съответно е указал как да бъдат отстранени. И обратно – когато ищецът не е допуснал нередовности в исковата молба, указания за отстраняването им не могат да бъдат точни и законосъобразни и като последица от това не възниква правомощие за връщане на исковата молба. Настоящият състав намира, че допуснатото противоречие с установена та практика на ВКС представлява основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. По основателността на частната жалба: При проучване на приложените въззивно частно гражданско дело и делото на първоинстанционния съд настоящият съдебен състав установи следното: Първоинстанционното производство по гр.д. № 6 /2020 г. е образувано след определение за разделяне на производствата по искове за делба на поземлени имоти в [населено място] и искове по чл.26 ЗЗД и чл.537, ал.2 ГПК – по исковете по чл.26 ЗЗД и чл.537, ал.2 ГПК. От приложената искова молба е видно, че тя е за делба на наследство и че в нея се съдържат твърдения, че двама от ответниците (А. С. С. и К. С. Б. – трето лице по отношение на възникналата от наследяване съсобственост) без да имат правно основание за това са се снабдили с констативни нотариални актове, съставени по обстоятелствена проверка за част от имотите, чиято делба се иска (л.23 и сл.) и че са извършени разпоредителни сделки с тези имоти (които са посочени и индивидуализирани). Ищците са заявили, че оспорват констативните нотариални актове, правят възражение по отношение на двете лица да са придобили правото на собственост върху описаните делбени имоти и оспорват нотариалните актове, които посочват точно, поради липсата на правни основания и законови предпоставки за придобиването на правото на собственост (л.28). Позовават се на относителна недействителност на извършените сделки по чл.76 ЗН (л.28) и искат от съда да допусне делба на поземлените имоти между страните по делото съобразно твърдените права, придобити по наследяване. Ясно е посочено между кои страни, за кои имоти и при какви делбени части се иска допускането на делба. Ищците искат също съдът да отмени оспорените от тях констативни нотариални актове на основание чл.537, ал.2 ГПК поради липса на правно основание и законови предпоставки за издаването им (л.51). Ищците искат също съдът да признае, че само наследниците по закон са собственици на недвижимите имоти, чиято делба се иска, а ответниците А. С. С. и К. С. Б. не са собственици на конкретно посочени поземлени имоти, за които са се снабдили с к.н.а. за собственост (л.52). Ищците искат също съдът да признае за относително недействителни на конкретно посочени разпоредителни сделки, извършени от А. С. С. и съпругата му в полза на децата им за конкретно посочени имоти. При такова съдържание на исковата молба с разпореждане от 10.01.2020 г. (л.294 на т.1 по делото) съдът е оставил без движение исковата молба като нередовна и е указал на ищците да посочат конкретните к.н.а., които искат да бъдат отменени и спрямо кой от ответниците се предявява искът за отмяна, както и да посочат фактите и обстоятелствата, на които основават твърденията си, че ответниците неправомерно са се снабдили с к.н.а. за придобиване на собственост по давностно владение, т.е. тези, които препятства придобиване на собственост; ищците да посочат цена на всеки един от исковете по чл.537 ГПК, както и на чл. 76 ЗС и да внесат д.т. съобразно цената на исковете. Очевидно тези указания не съответстват на съдържаните на исковата молба, в която основанието на оспорването на правото на собственост на конкретни ответници е посочено ясно и изчерпателно, обосновано е, че се претендира относителна недействителност по отношение на конкретни сделки и имоти срещу конкретни ответници и се иска отмяна на съставените без правно основание к.н.а. като последица от установяването на липсата на права на титулярите на к.н.а.. Съдът е объркал относителната недействителност по чл.76 ЗН – обоснована с думи и с вярно посочена правна квалификация с иск на владелеца или държателя по чл.76 ЗС, какъвто не е предявен. Ищците са изпълнили указанията, като са обосновали повторно исковете за делба, оспорването на правата на ответниците по к.н.а., исковете за установяване на правото на собственост на ищците по наследяване и на произтичащата от това отмяна на к.н.а. на основание чл.537, ал.2 ГПК; на исковете за установяван на относителна недействителност по чл.76 ЗН. Всеки от исковете и възраженията са индивидуализирани чрез посочване на фактическите твърдения на които се основава (правните основания), на имотите, сделките и к.н.а. и страните, по отношение на които се предявява (л.26 и сл. от том II). При такова съдържание на уточнената искова молба с разпореждане от 07.02.2020 г. (л.572 на т.11 по делото) съдът отново е оставил без движение исковата молба като нередовна и отново е дал указания за отстраняване на нередовности, вкл. по исковете по чл.76 ЗС (каквито не са предявени) и по исковете по чл.537, ал.2 ГПК (каквито не са предявени). Очевидно този съдия - докладчик не различава исковете (и възраженията) по чл.76 ЗН от тези по чл.76 ЗС (каквито не са предявени), както и че разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК не предвижда отделни искове, а предвижда отмяната на к.н.а. като последица от уважени искове. След това ищците отново са уточнили исковете и възраженията си. След прекратяване на производството от първоинстанционния съд и неговата отмяна и след като ищците са уточнявали исковете и исканията си, следващ съдия-докладчик с разпореждания от 27.08.2021 г. (л.932, том III), от 10.09.2021 г. (л.976, том III), от 27.09.2021 г. (л.1002, том III) и от 13.10.2021 г. (л.109, том III) е поискал от ищците да заявят дали предявяват искове по чл.26 ЗЗД и ако предявяват – да конкретизират основанията за това, да формулират надлежни петитуми и конкретно посочени ищци да заплатят държавна такса, между които частният жалбоподател И. А. С. – 98.95 лева. Очевидно и този докладчик не е различил исковете (и възраженията) по чл.76 ЗН от тези по чл.26 ЗЗД (каквито не са предявени), както и че разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК не предвижда отделни искове, а предвижда отмяната на к.н.а. като последица от уважени искове. Въззивният съд – също. Прави впечатление, че и двете инстанции не са се съобразили със съдържанието на исковата молба и на молбите уточнения и не различават оспорванията, възраженията и исковете, които се правят и предявяват и значението им за делбеното производство. Разпореждането от 27.09.21 г. е връчено на И. А. С. на 27.10.2021. (л.1008). И. А. С. е представил доказателства, че на 29.10.2021 г. е внесъл допълнително д.т. в размер на 200.97 лева (л.1026) (т.е. изпълнил е указанието преди да изтече седемдневния срок от получаването му). И. А. С. е представил по делото и молба по пощата с клеймо от 03.11.2021 г., което е отразено от ВРС върху молбата (л.1025) (т.е. преди да изтече седемдневния срок от получените указания, в последния ден на срока), с която поддържа фактическото основание на исковете си – че оспорва извършените от ответниците разпоредителни сделки с имотите, които имат наследствен характер, надлежно са реституирани от ПК и се ползват общо от всички наследници. Посочва отново н.а., с които са извършени сделките. Последвало е определението, с което исковата молба е върната поради неотстраняване на нередовности и обжалваното въззивно определение, с което определението за връщане е потвърдено. В обобщение настоящият съдебен състав приема следното: Първоначалната искова молба за делба на наследствени поземлени имоти е била редовна. В нея са оспорени съставени по обстоятелствена проверка констативни нотариални актове с твърдение, че титулярите не са придобили право на собственост върху правата на наследниците (в съответствие с ТР № 1 /2012 г. и ТР № 11 /2012 г. на ОСГК на ВКС) и (в съответствие с приетото с ТР № 1 /2004 г. на ОСГК на ВКС) е направено искане за прогласяване на относителна недействителност на разпоредителните сделки за частите от имотите, които не са придобити от титулярите на к.н.а. (които не са наследени от прехвърлителите), поискано е да бъде установено, че единствено наследниците по закон са съсобственици върху делбените имоти и да бъде допусната съдебна делба единствено между тях (наследниците по закон). Отмяната на к.н.а. на основание чл.537, ал.2 ГПК е поискана като последица от установяването, че признатите от нотариуса права не съществуват (че титулярите не са придобили право на собственост на посоченото от нотариуса в к.н.а. основание). Въпросите за правата на страните са обуславящи за допускането на делбата и установяването на правата на собственост на ищците върху имотите, чиято делба се иска, се извършва с решението по допускането на делбата. След разделянето на производството и след уточненията на ищците следва да се приеме, че относителната недействителност е предявена в новообразуваното дело (6 /2020 г. на ВРС) с отделни искове, както и че ищците са предявили и искове за собственост върху процесните имоти, които се основават на наследствените им права и на оспорването на признатите от нотариуса права на ответниците върху отделни наследствени имоти, а като последица от уважаването на исковете е направено искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на к.н.а. в частта им, в която правата на титулярите са отречени. В настоящото производство се разглежда единствено законосъобразността на определението за връщане на исковата молба на И. А. С.. Частният жалбоподател И. А. С. е изпълнил точно указанията на първоинстанционния съд за заплащане на държавна такса. От изложеното следва да се приеме, че неговата искова молба е редовна и следва да бъде разгледана и като последица от това – че частната му жалба е основателна, а определението на въззивния съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, както и потвърденото с него определение в частта по исковата молба на И. А. С. и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдът следва да съобрази приетото с посочените по-горе ТР № 1 /2012 г., ТР № 11 /2012 г. и ТР № 1 /2004 г. на ОСГК на ВКС. Към това следва да се добави, че ищците, които не са обжалвали връщането на исковите им молби по гр.д. № 6 /2020 г., могат да поддържат оспорванията си и релевираните от тях възражения за относителна недействителност с основание чл.76 ЗН в делбеното производство, които са обуславящи за иска за делба и които делбеният съд следва да разгледа, доколкото не са приети за разглеждане в отделно исково производство (гр..д. № 6 /2020 или друго). Частният жалбоподател претендира разноски, с оглед изхода от това производство той има право на разноски, но в настоящото производство не е представил списък на разноски, нито други доказателства за извършени разноски, освен за заплатена държавна такса. Поради което искането му следа да бъда уважено за сумата 15 лева (толкова е дължимата д.т. по частна жалба). С оглед изхода от това производство ответниците нямат право на разноски. Воден от изложеното съдът