Определение № 14 от 20.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3295/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 260582 от 23.04.2021 г. по в.гр.д.№ 175/2021 г. на Пловдивски окръжен съд е отменено решение № 260053 от 26. 10. 2020 г. по гр. д. № 1595/2018 г. на РС – Асеновград в частта, с която делбата на съсобствените на страните движими вещи е извършена по реда на чл. 348 ГПК – за единия автомобил и по реда на чл. 353 ГПК – за останалите допуснати до делба движими вещи, вместо което е постановено решение, с което всички допуснати до делба движими вещи са разпределени между съделителите по реда на чл. 353 ГПК, както следва: в дял на Й. Т. Д. – лек автомобил “Опел Инсигния” с рег. [рег.номер на МПС], на стойност 11913 лв., а в дял на Х. П. Ч. - лек автомобил “Опел Вектра” рег. [рег.номер на МПС], аудио система “P. FX”; хладилник “S. RB31”; фурна “HS625”, модел “Eison HS-625”; аспиратор модел “TL1-62” и плот с два котлона модел “29HL 239”, всички на обща стойност 3435, 88 лв. Й. Т. Д. е осъден да заплати на Х. П. Ч. сумата 4238, 56 лв. за уравнение на дяловете.

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от Й. Т. Д., чрез адвокат С. Х., в която са изложени съображения за неправилност на въззивното решение, поради извършване на делбата по отношение на движима вещ придобита от касатора след прекратяване на сключения между страните граждански брак (лек автомобил “Опел Инсигния” с рег. [рег.номер на МПС] ), поради необоснованост на фактическите изводи и поради постановяването му при съществени процесуални нарушения: необсъждане на всички доводи за неправилност на първоинстанционния акт, посочени във въззивната жалба; неправилно приложение на чл. 353 ГПК; неопределяне служебно от съда на актуална пазарна цена на движимите вещи предмет на делбата. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Съделителката Х. П. Ч. не е подала отговор на касационната жалба и не е изразила становище по допустимостта и основателността й.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

С влязло в сила решение № 259 от 04.06.2019 г. по гр. дело № 1595/2018 г. на РС – Асеновград, I гр. с-в, е допусната делба между страните, бивши съпрузи, при дялове по 1/2 ид.ч. за всеки от тях, на следните движими вещи: лек автомобил м. “Опел Инсигния” с рег. [рег.номер на МПС], лек автомобил м. “Опел Вектра” рег. [рег.номер на МПС], аудио система “P. FX”; хладилник “S. RB31”; фурна “HS625” модел “Eison HS-625”; аспиратор модел “TL1-62” и плот с два котлона модел “29HL 239”.

Във втората фаза по извършване на делбата е установено, от показанията на св. К. Д., че и двата леки автомобила са във фактическа власт на Й. Д. и се ползват само от него, а останалите движими вещи са във фактическа власт на Х. Ч. и се ползват само от нея.

Въз основа на заключения на съдебно-техническа, автооценителна и автотехническа експертизи е прието за установено, че пазарната стойност на л. а. “Опел Вектра” възлиза на 1520 лв., на л. а. м. “Опел Инсигния” – на 11 913 лв., а на останалите движими вещи – общо на 1915.88 лв. Определените от вещите лица пазарни цени на движимите вещи не са оспорени от съделителите.

Районният съд е извършил делбата, като е изнесъл на публична продан, по реда на чл. 248 ГПК, л. а. м. “Опел Инсигния”, а останалите движими вещи е разпределил между съделителите по реда на чл. 253 ГПК.

Въззивният съд е намерил за неправилен извода на районния съд, че значително по-високата стойност на лекия автомобил м. “Опел Инсигния” спрямо останалите вещи поражда невъзможност за поставянето му в самостоятелен дял на един от съпрузите. Приел е, че броят на допуснатите до делба вещи надхвърля този на съделителите, поради което делбата следва да бъде извършена по начин, осигуряващ получаване на реален дял, а не по реда на чл. 348 ГПК. Допуснатите до делба движими вещи следва да се обособят в две групи. В първата следва да се включи единствено л. а. “Опел Инсигния”, тъй като стойността му (11 913 лв.) надхвърля общата стойност на всички останали вещи, възлизаща на 3435, 88 лв. Това групиране на движимите вещи в два дяла съдът е намерил за справедливо, тъй като в най-голяма степен доближава стойността на всяка от групите до стойността на квотите на страните и чрез него се осигурява възможност за достигане на най-ниския размер на сумите за парично уравнение на дяловете. С оглед данните по делото относно установеното трайно фактическо ползване върху движимите вещи и предвид същественото различие в пазарните им стойности, въззивният съд е приел за невъзможен и неудобен способ тегленето на жребий. Този извод е подкрепен и от заявените от страните ясни предпочитания за поделяне на вещите – ответникът е заявил претенции за разпределяне в негов дял на допуснатия до делба л. а. "Опел Инсигния", а ищцата се е съгласила с това, срещу присъждане на следващото й се парично уравнение. Прието, е че най-подходящият способ за извършване на делбата е този по чл. 353 ГПК, като л. а. "Опел Инсигния" следва да бъде разпределен в дял на Й. Д., който трайно упражнява фактическа власт върху автомобила (от 26. 07. 2018 г.), а в дял на ищцата следва да се разпределят останалите движими вещи, които се намират в нейното жилище и върху които същата е установила трайно ползване. В дял на ищцата следва да се разпредели и другият лек автомобил (м. “Опел Вектра”), независимо че се ползва от ответника, а не от нея, защото съвременният начин на живот изисква всяко домакинство да разполага с МПС, както и по съображения, че пазарната стойност на лекия автомобил, разпределен в дял на съделителя Д., надхвърля значително общата пазарна стойност на втория лек автомобил и останалите движими вещи. Съобразено е и обстоятелството, че подобно разпределение не се оспорва, а се желае от страните по делото.

Въззивният съд е кредитирал заключенията на съдебно-оценителните експертизи като непротиворечиви, пълни, изготвени от компетентни лица и изчерпателни. Показанията на посочените по-горе свидетели са кредитирани като достоверни, подкрепящи се от останалите събрани по делото доказателства. Всички възражения, касаещи начина и времето на придобиване на делбените вещи, включително и на лекия автомобил м. „Опел Инсигния“, съдът е намерил за преклудирани и относими към първата фаза на делбата, приключила с влязло в сила решение.

Прието е, че доколкото стойността на делбените вещи не е еквивалентна, а в дял на ответника е разпределена по-скъпата, то последният следва да заплати на ищцата сумата от 4238.56 лв. за уравнение на дяловете. В тази връзка е съобразено, че общата пазарна стойност на допуснатите до делба вещи е в размер на 15 348, 88 лв. (11 913 лв. + 3 435, 88 лв.), страните имат равни квоти, като стойността на собствените им по 1/2 ид.ч. от вещите възлиза на по 7 674, 44 лв. Й. Д. получава дял на стойност 11913 лв., а Х. Ч. дял на стойност 3 435, 88 лв., поради което за уравнение на дяла й Д. следва да й плати сумата 4238.56 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, първият от които е уточнен и конкретизирани от настоящата инстанция в съответствие с указанията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно:

1. Ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта досежно начина на извършване на делбата и са наведени доводи за неправилност и в частта, с която е определено дължимото уравнение, съдът следва ли да допусне служебно експертиза, която да изготви ново заключение за актуалната пазарна цена на вещите предмет на делбата.

2. Какви са критериите, съобразно които се определя кога периодът, който е изминал от извършването на съдебно-оценителната експертиза до момента на произнасяне на съда, е значителен и кога не е.

3. Този период еднакъв ли е за всички вещи/имоти в гражданския оборот или следва да се преценява индивидуално за всеки един случай.

4. Има ли значение за определянето на този период като значителен дали вещта е движима или недвижима, нова или стара, ползвана или неползвана. Следва ли да се проведе доказване по тези въпроси и следва ли съдът да следи служебно за тях при произнасянето си.

Относно първия въпрос се твърди разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 120 от 11.10.2019 г. по гр.д.№ 2763/2018 г. на ВКС, І г.о., решение № 487 от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 1277/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 266 от 17.10.2014 г. по гр.д.№ 3333/2014 г. на ВКС, І г.о., решение № 96 от 10.06.2019 г. по гр.д.№ 2756/2018 г. на ВКС, І г.о., решение № 98 от 17.07.2017 г. по гр.д.№ 3685/2016 г. на ВКС, І г.о., решение № 14 от 03.08.2012 г. по гр.д.№ 217/2010 г. на ВКС, І г.о.

Относно втори, трети и четвърти въпрос се твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа се и наличие на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Първият въпрос е поставен във връзка с оплакването на касатора, че периодът от време, изтекъл след приемане на заключението по допуснатата съдебно-оценителна експертиза, определяща пазарната цена на лекия автомобил м. „Опел Инсигния“, до постановяване на първоинстанционното решение, е значителен, през същия автомобилът е използван, амортизиран е и действителната му пазарна стойност е по-ниска от първоначално определената в експертизата и възприета от първоинстанционния съд.

Въпросът не предпоставя допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС.

В посочените по-горе решения е прието, че ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта досежно начина на извършване на делбата и са наведени доводи за неправилност и в частта, с която е определено дължимото уравнение, въззивната инстанция е длъжна да съобрази настъпилата в хода на делото промяна в пазарните цени на делбените имоти, да събере и цени доказателствата за тази промяна, тъй като тази промяна представлява обективно настъпил в хода на производството факт от значение за спорното право, който съдът съгласно чл.188, ал.3 ГПК (отм.), съответно чл.235, ал.3 от действащия ГПК, е длъжен да вземе предвид. Ако първоинстанционното решение е обжалвано само в частта за дължимото парично уравнение, въззивната инстанция следва да допусне експертиза за установяване на действителната пазарна цена на имуществото, предмет на делбата, ако от датата на определяне на цената до датата на влизане в сила на първоинстанционното решение по извършване на делбата е изминал значителен период от време. При наведени във въззивната жалба доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд досежно избора на способ за извършване на делбата, въззивният съд е длъжен, при направено искане, да установи актуалната пазарна цена на делбените имоти и да постанови уравнението на дяловете да бъде извършено в съответствие с тази цена, а ако от изслушването на експертизата за пазарна оценка на имотите е изминал значителен период от време, и служебно да назначи нова експертиза с цел делбата да бъде извършена по действителната пазарна цена на имотите.

В случая, предмет на въззивно обжалване е било първоинстанционното решение само в частта му досежно начина на извършване на делбата. Доводи, касаещи пазарната цена на движимите вещи, предмет на делбата, и определеното уравнение на дяловете, не са правени, нито е искано допускане на нова съдебнооценителна експертиза, а от данните по делото е видно, че продължителността на периода от време от изготвяне и приемане заключението на вещото лице до постановяване на въззивното решение по извършване на делбата е значителен (оценителната експертиза относно пазарната стойност на леките автомобили е изготвена на 09. 09. 2020 г. и приета на 17. 09. 2020 г., първоинстанционното решение е постановено на 26. 10. 2020 г., а въззивното – на 23. 04. 2021 г.). Следва да се посочи, също, че обезценяването на съсобственото имущество в резултат на ползването му е факт, който има действие за всички съсобственици (рефлектира върху стойността на дяловете им в съсобствеността), както и че стойността на всички дялове следва да бъде определена към един и същ момент – на извършване на делбата.

Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по останалите въпроси. Въпросите са фактически, а не правни. Преценката дали периодът от време, изминал от извършване на съдебно-оценителната експертиза до извършване на делбата, е значителен или не, е индивидуална по всяко дело и е базирана на редица конкретно установени по съответното дело обстоятелства – вид, характеристика и особености на вещите предмет на делбата, начин и интензитет на ползването им, пазарни и обществено-икономическите условия в страната и др. Това изключва възможността на поставения въпрос да се даде принципен правен отговор, покриващ всички възможни хипотези. В този смисъл, въпроси № 2, 3 и 4 не отговарят на изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 3, пр. 3 ГПК. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката. Делбата е извършена при съобразяване с разпоредбите, включени в Глава двадесет и девета “Съдебна делба” от Гражданския процесуален кодекс. Изводът за липса на предвидените в чл.348 ГПК предпоставки за изнасяне на движими вещи на публична продан и за наличие на основания за извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК са законосъобразни и съответни на практиката на ВКС със задължителен и незадължителен характер, формирана във връзка с тълкуването и прилагането на тези разпоредби.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,