Определение № 272 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2284/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на КПКОНПИ срещу разпореждане № 1429/21.04.2022 г. на САС, ГО, 7 въззивен състав, постановено по гр.д. № 3038/21г., с което е върната частната й касационната жалба с вх. № 626/07.02.22г. срещу определение № 45/10.01.2022г. по ч.гр.д. № 3038/21г. по описа на САС. Твърди, че разпореждането е неправилно, тъй като прилагането на касационни основания следва да бъде задължително само при обжалване на решенията, но не и на определенията, чието обжалване е уредено в чл.274 от ГПК и каквото изискване не било „вменено“ и с ТР №5/15г. по тълк. д. № 5/15г. Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменено, с указания за администриране на частната касационна жалба. ВКС, състав на ІV гражданско отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е допустима, като подадена от лице с правен интерес, в законноустановеният срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С определение № 45 от 10.01.2022г., САС, ГО, 7 в.гр. състав е оставил без уважение частна жалба с вх.№ 325228/07.06.2022г. на КПКОНПИ срещу определение № 269143/21.05.2020г., с което производството гр.д. № 3369/17г. по описа на СГС е частично прекратено по иска с правно основание чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ /от./ срещу Г. Н.. На 07.02.22г. по делото е постъпила частна жалба от КПКОНПИ, която с разпореждане от 10.02.2022 г. е оставена без движение, с указания в едноседмичен срок за представяне на изложение на касационните основания, в противен случай частната жалба ще бъде върната. Разпореждането от 10.02.2022г. е връчено на КПКОНПИ на 18.02.2022г. С обжалваното разпореждане съдът, след като е констатира неизпълнение на дадените с разпореждането от 10.02.2022г. указания, е върнал частната касационна жалба. Обжалваното разпореждане е правилно. Връщането на частната касационната жалба е последица от процесуално бездействие на частният жалбоподател, който в установения от закона едноседмичен срок от съобщението не е изпълнил задължението си за отстраняване на правилно, ясно и точно посочени му от съда нередовности на касационната частна жалба. В случая предмет на касационно обжалване е постановеното от въззивният апелативен съд определение, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определение преграждащо по- нататъшното развие на делото, което, съгл. разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и/или ал.2 ГПК- когато с обжалваното определение съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващия му извод и е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решен е в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. България или на Съда на Европейския съюз или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и при очевидната му неправилност. Затова при администрирането на частната касационна жалба се прилагат съответно правилата за обжалване на въззивните решения, като към частната касационна жалба лице се приложи и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, както правилно е приел Софийски апелативен съд. В този смисъл е и задължителната съдебна практика- ТР № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 5/2015г. Ето защо и при неизпълнение на дадените указания, частната касационна жалба следва да бъде върната, до който правилен извод е достигнал и Софийски апелативен съд, чието разпореждане следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, ВКС, състав на ІV гр.отд.,