Определение № 390 от 22.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 147/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 предл. второ вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на СД „ Д. - П. и сие „ против определение № 239 / 27.10.2011 год. на състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение по т.д.№ 980 / 2011 год., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на СД „ Д. – П. и сие „ срещу решение № ІІІ – 36 / 14.03.2011 год. по в. гр.д.№ 94 / 2011 год. на Окръжен съд [населено място], на основание чл.280 ал.2 от ГПК. Жалбоподателят намира определението неправилно, предвид несъобразена от съда специфика на предявения иск - за установяване на вземане, на основание чл.422 вр. с чл.417 ГПК, а не осъдителен. Ответната страна оспорва жалбата, считайки ирелевантен към преценката за допустимостта на касационното обжалване характера на предявения иск. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение намира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е формално редовна, но е процесуално недопустима, поради следното: Въззивното решение по т.д.№ 94 / 2011 год. на ОС - Бургас - предмет на атакуване с касационната жалба ,е постановено по обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, с цена на същите съответно - 1800 лв. и 974,03 лева. С оглед размера на вземането – под 5 000 лева по всеки от обективно кумулативно предявените искове, под обжалваемия праг за гражданско и търговско дело, касационното обжалване се явява недопустимо, на основание чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал. 2 от ГПК /изм. ДВ бр.100 от 21.12.2010 год. в сила от 21.12.2010 год. /. Не се касае за заварено висящо производство по частна касационна жалба, постъпила до 21.12.2010 год., предпоставяща прилагане чл.280 ал.2 от ГПК преди изменението му, на основание пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК. Критерий за изключване на касационното обжалване ,съгласно чл.280 ал.2 от ГПК, не е вида на предявения иск, нито вида на постановеното съдебно решение, а предмета на делото - парично вземане под определен размер. Аналогично е разрешението, дадено в ТР № 2 / 02.07. 2004 год. по тълк. гр. дело № 2 / 2004 год. на ОСГК на ВКС - т. 1, относно приложимостта на чл. 218а б.” а „ и „ б „ ГПК / отм. /. Съображенията изложени в същото, относно въззивни решения, постановени по установителни искове по чл.252, чл.254 и чл. 255 ГПК / отм./, предвид идентично ограничаване на касационното им обжалване с разпоредбите на чл.218а б.”а” и „б” ГПК / отм./, единствено с оглед цената на искове за парични вземания по граждански или търговски дела, каквото е и съдържанието на чл.280 ал.2 ГПК, следва и тук да бъдат споделени. Трайна и непротиворечива е установената от Върховен касационен съд практика, по приложимостта на чл.280 ал.2 ГПК относно касационната обжалваемост на въззивни решения по установителни искове по чл.422 от ГПК / последни определения в този смисъл: опр. № 8 от 21.01.2012 год. по т.д.№ 11 / 2012 год. на І т.о. на ВКС, опр. № 18 / 31.01.2012 год. по т.д.№ 36 / 12 год. на ІІ т.о., опр. № 28 / 07.0.2012 год. по т.д.№ 56 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС и др. /. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение