Определение № 135 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3194/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Ц. против решение № 133 от 28.4.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело №5 по описа за 2020 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение №262 от 5.11.2019 г. по гр. д. № 107 по описа за 2018 г. на Габровския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против К. Н. И. иск с правно основание чл.258 от ЗЗД за заплащане на сумата 25 001 лв., предявен като частичен при пълен размер от 117 328,39 лв.

Касаторът твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по три проблема:

1. Относно противоречивото обсъждане на банковите преводи в размер на 32 500 лв. по сметката на ответника.

2. Относно изключването на свидетелските показания от доказателствата по делото.

3. Относно погрешно приетото правно основание на чл.258 от ЗЗД, при което въззивният съд е достигнал до погрешни изводи, че ответникът като възложител на свой риск и със свои средства е инвестирал в довършване на къщите. Строително-монтажните работи не са за негова сметка и той не е собственик на имотите, като това обстоятелство е предмет на друго дело.

Ответникът по касационната жалба К. Н. И. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 1 280 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Е. Д. Ц. е заявила в исковата молба, че през февруари 2018 г. е възложила на ответника К. Н. И. да извърши довършителни строителни работи на три къщи в района на [населено място]. За целта му е изплатила по банков път и на ръка общо сумата 119 267,39 лв. Ответникът е отчел разходи за 1 939 лв. и следва да върне 117 328,39 лв. От тази дължима от ответника сума е предявила срещу него частичен иск за 25 001 лв.

В своя отговор К. Н. И. е оспорил, че между него и ищцата е сключен договор за извършване на довършителни строителни работи, заявил е, че не е получавал парични средства от ищцата. В публичното съдебно заседание на 2.5.2019 г. неговият пълномощник е уточнил, че той е собственик на къщите в района на [населено място], закупил ги е от ищцата и няма никакви други взаимоотношения с нея. Ищцата е възразила, че договорите за покупко-продажба на къщите са привидни и ответникът не е платил продажната цена.

Според приетото по делото писмо от „Банка ДСК“ ЕАД от 29.5.2019 г./стр.90 по описа на Габровския окръжен съд/ ищцата е превела по сметката на ответника за периода от 16.03.2018 г. до 27.07.2018 г. суми в общ размер 32 590 лв. на основание договор, без този договор да е индивидуализиран. Ответникът е заявил, че е получил сумите на друго основание-по договор с издателска къща „Свидас“ за сценарна и консултантска работа по филма „Нетърпимост“, като за установяване на това обстоятелство е представил споразумение от 22.12.2017 г. и декларация от 22.12.2018 г. и пълномощно от Д. Ц./пълномощник на ищцата//стр.142, 143, 144 по описа на Габровския окръжен съд/.

Наличието на уговорка между страните за извършване на ремонт на къщите със средства на ищцата се твърди в показанията на свидетелите К. Б., сестра на ищцата, и на Е. Ц., сестра на пълномощника на ищцата. Свидетелят С. К., който е бил нает от К. М. да постави изолацията на къщите и счита К. И. за техен собственик, не установява споразумение между страните по делото.

При тези събрани по делото доказателства и с оглед становищата на страните Габровският окръжен съд е отхвърлил предявения иск, а Великотърновският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Въззивният съд е приел за недоказано, че между ищцата като възложител и ответника като изпълнител е бил сключен през месец февруари 2018 г. договор за възлагане на строително-монтажни работи за довършване на къщите в района на [населено място]. На първо място работите са извършени от ответника в негов имот и за негова сметка, което води до извода за липса на облигационна обвързаност между страните. Твърдението за привидност на договорите за покупко-продажба на къщите е недоказано поради липса на обратно писмо. На следващо място за установяване на договора за изработка на такава стойност посредством свидетелски показания важи забраната на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, поради което не могат да бъдат ценени показанията на К. Б., Е. Ц. и С. К.. Освен това свидетелите К. Б. и Е. Ц. са заинтересовани в полза на ищцата по смисъла на чл.172 от ГПК и техните показания не се потвърждават от другите данни по делото. Удостоверението от „Банка ДСК“ няма как да послужи като доказателство за наличие на договор за изработка, тъй като ответникът е оспорил основанието, на което е получена сумата от 32 590 лв.

Във връзка с мотивите на въззивния съд касаторът не е формулирал материалноправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Тези въпроси трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въпросите на касатора са от втория вид- касаят основанията за неправилност на въззивното решение, които са различни от основанията за допускане до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това/т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС/.

Дори да се приеме, че от изложението на касатора все пак могат да се уточнят правни въпроси от значение за изхода на делото, дадените от въззивния съд разрешения на тези въпроси съответстват на практиката на ВКС. Приетата от съда правна квалификация произтича от твърденията на ищцата в исковата молба. Възражението на ищцата, че ответникът не е собственик на имотите при наличие на нотариални актове за покупко-продажби и липса на обратен документ е недоказано, както недоказано е и твърдението за висящ спор по този въпрос. Оттук и извършването на строително-монтажни работи в собствен имот е обстоятелство, което само по себе си опровергава наличието на договор за изработка между ищцата и ответника. Доказателствените изводи на въззивния съд въз основа на удостоверението от „Банка ДСК“ и свидетелските показания са направени при спазване разпределението на доказателствената тежест/чл.154, ал.1 от ГПК/, зачитане на забраната на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК и преценка на свидетелските показания на заинтересованите свидетели съобразно чл.172 от ГПК.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на пълномощника на ответника 1 280 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство на основание чл.38, ал.2 от ГПК

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение