Определение № 576 от 14.12.2023 г. на ВКС по н. д. № 1105/2023 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1, вр. чл. 42, ал. 2, предл. 1. НПК. С Разпореждане № 550 от 27 ноември 2023 г. съдията-докладчик от Окръжен съд – Хасково е прекратил производството по н.о.х.д. № 729/23 г. и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, излагайки аргументи в подкрепа на застъпеното становище, че компетентен да разгледа делото по внесения обвинителен акт срещу А. Д. А., Р. И. С. и Х. А. М. е Софийски градски съд. Становището на прокурора от Върховна касационна прокуратура е, че делото следва да се разгледа от Окръжен съд – Хасково, тъй като обвинителният акт, въз основа на който е било образувано н.о.х.д. № 6621/23 г. в СГС, е бил внесен на 16.11.2023 г. и за така новообразуваното дело разпоредбите на § 49 и § 50, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСВ, на които се е позовал ОС – Хасково, не са относими. Като съобрази изложеното в определението, становището на прокурора и материалите в делото настоящият съдебен състав прие следното: В СГС е бил внесен обвинителен акт на 16.11.2023 г. и е било образувано н.о.х.д. № 6621/2023 г. С Разпореждане № 3041 от 20 ноември 2023 г. съдията-докладчик, проверявайки подсъдността, приел, че делото не е местно подсъдно на Софийски градски съд. Като аргумент в подкрепа посочил фактическите рамки на обвинението, съобразно които срещу тримата подсъдими е повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група, а за двама от тях и за държане на огнестрелно оръжие и каналджийство, като престъпната деятелност е осъществена в гр. Хасково и в гр. Харманли, тоест на територията, попадаща в съдебния район на ОС – Хасково. С тези съображения изпратил прекратеното пред него дело по подсъдност на ОС – Хасково. С разпореждането, с което е повдигнат спорът за подсъдност, съдия-докладчикът от ОС – Хасково проследил процесуалното развитие на делото и като отчел, че първоначално то било образувано в Специализирания наказателен съд (сега закрит) по внесен обвинителен акт срещу девет подсъдими и по делото било проведено разпоредително заседание на 9 февруари 2022 г., заключил, че приложимо е правилото на § 50 от ПЗР на ЗИДЗСВ. Докладчикът отбелязал, че след проведеното разпоредително заседание съдебното производство било прекратено заради нарушено право по чл. 55, ал. 4 НПК с влязло в сила определение, но приел, че въпреки това, след като делото веднъж било заведено в СГС, въпросът с подсъдността бил окончателно разрешен заради проведеното вече разпоредително заседание, изключващо приложението на § 49 от ПЗР на ЗИДЗСВ. Освен тези съображения, докладчикът развил и такива, че нито обстоятелствената, нито диспозитивната част на обвинителния акт съдържали яснота къде точно било извършено престъплението – дали в област Хасково и на други части от територията на страната или в област Хасково, намираща се на територията на Република България. Повдигнат е и въпрос дали определянето на подсъдността зависи и от повдигнатото с новия обвинителен акт обвинение спрямо починало лице, наказателното производство по отношение на което е било прекратено. In fine, докладчикът отбелязал, че от тридесет от посочените от обвинението свидетели дванадесет били с местоживеене на територията на област София, където живеели и петте вещи лица, което щяло да забави и оскъпи разглеждането на делото в ОС – Хасково. Процесуалната съдба на делото е проследена акуратно в разпореждането, с което е повдигнат спорът за подсъдност, но тя не дава основание за споделяне на извода, че делото е местно подсъдно на СГС. Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 НПК делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. За определянето на последното обстоятелство е релевантно възведеното в тази връзка твърдение в обвинителния акт. В разглеждания случай, видно от изнесеното и в обстоятелствената, и в диспозитивната част на обвинителния акт, престъпленията, за които са повдигнати обвиненията са извършени в гр. Хасково (за участието в организирана престъпна група), където били рекрутирани участниците и им били разяснени и възложени функциите, и в област Хасково (отнесено до фактическите действия, осъществявани от участниците в групата). При формулирането на обвинението не е допусната неяснота чрез въвеждане на уточнението „на територията на Република България“, отнесено до област Хасково. Що се отнася до престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 НК, местоизвършването му е определено в гр. Харманли, също в района на ОС – Хасково. Единствено обвинението срещу Р. И. С. за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК се свързва с местоизвършване в гр. Костинброд (Софийска област), но наказателното производство срещу това лице е прекратено поради смъртта му с влязло в сила определение, постановено още към момента на разглеждане на делото от СпНС (сега закрит). В този смисъл – при решаване на въпроса за подсъдността обвиненията срещу починалия няма как да бъдат съобразявани въобще, а повторно прекратяване на наказателното производство е недопустимо, защото то вече е стабилен факт. Ключовият въпрос е дали са приложими общите правила на чл. 36, ал. 1 НПК или тези на § 50 от ПЗР на ЗИДЗСВ. Без съмнение по делото е било проведено разпоредително заседание в СпНС преди закриването му. Затова и по правилата на цитирания параграф висящото дело е станало подсъдно на СГС. Настоящият състав обаче не споделя тезата, че подсъдността е била определена окончателно и този въпрос не подлежи на никаква преоценка. Волята на законодателя е ясно изводима от съдържанието на преходната разпоредба, предвиждаща разглеждането на делата да се продължи от съдебния състав, провел разпоредителното заседание в закритите съдебни органи. Легитимната цел на това разрешение е да се избегне ненужното преповтаряне на проведените действия, с оглед принципа за неизменност на състава на съда, и да не се допуска излишно забавяне на делата. От значение е, че става въпрос за висящи дела. В процесната хипотеза съдебното производство е било прекратено и делото е било върнато в предсъдебната му фаза. Внесен е нов обвинителен акт само срещу част от подсъдимите и е образувано ново дело от общ характер, тоест не става дума за висящо производство. Провеждането на разпоредително заседание е неизменен предстоящ стадий от процеса. В хода на същото предстои решаването на всички въпроси по чл. 248 НПК. Разпоредбата на § 50 от ПЗР на ЗИДЗСВ вече е била приложена веднъж, но сега не са налице основания за повторното й прилагане. Само като аргумент в допълнение следва да се добави, че след прекратяване на досъдебното производство и връщане на делото в досъдебната му фаза е принципно възможно разследването да претърпи различно развитие, включително и чрез повдигане на нови или различни обвинения, както и на отпадане на част от тях. В подобна хипотеза няма никаква логика делото да се смята като завинаги възложено за разглеждане на СГС, особено като се отчете, че новите рамки на обвинението биха могли да определят дори и различна родова компетентност. В обобщение на изложеното, ВКС намира за приложими общите правила за определяне на подсъдността, съобразно които Окръжен съд – Хасково е местнокомпетентният за разглеждане на делото съд. Така мотивиран, ВКС, второ наказателно отделение