Определение № 313 от 15.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2367/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 11523 от 25.05.2022г. на С. Г. Г., чрез процесуален представител адв.А. К., срещу определение № 462 от 17.02.2022г. по ч.гр.дело № 409/2022г. на Софийския апелативен съд, 1 състав, с което е потвърдено определение № 3985 от 08.11.2021г. по гр. дело № 6511/2021г. на Софийския градски съд, Брачно отделение, 7 състав, за оставяне без уважение искането на С. Г. Г. и Г. М. Г. да бъде приет за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск и за прекратяване на производството по делото в тази му част. Частна касационна жалба с вх. № 14142 от 24.06.2022г. срещу определението на Софийския апелативен съд е постъпила и от Г. М. Г., подадена чрез пълномощника адв. К.. Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и искат отмяната му. Излагат подробни съображения, че предявеният от тях инцидентен установителен иск е форма на процесуална защита и че за тях съществува правен интерес, като ответници в производството по чл. 66, ал.5 СК да бъде установено със сила на пресъдено нещо наличието на факти и обстоятелства, засягащи пряко интереса на детето С. Г. Г., а именно факти и обстоятелства, обуславящи основания за лишаването на ищеца С. В. К. от родителски права по отношение на детето С.. Сочат, че именно поради липсата на установена биологична връзка между ищеца К. и детето, не са предявили иск за лишаването на К. от родителски права, а единствено установяване основанията за това, като факти с правно значение по смисъла на чл. 124, ал.4 ГПК. Считат, че това правно значение е пряко свързано с дължимата от съда преценка на интереса на детето, съгласно чл.66, ал.5 СК и в случай, че твърденията им за поведението на ищеца, увреждащо интереса на детето бъдат приети единствено като възражения и по тях няма произнасяне на съда със сила на пресъдено нещо, то не биха се преградили възможностите на К. за продължаване на същото поведение спрямо детето. Частните касатори сочат, че с оглед продължителните съдебни спорове между страните и пряката вредоносна намеса чрез тях от страна на ищеца К. в личния им и семеен живот, включително изискването и събирането на лични сведения и данни, в това число и на генетичен материал, предявеният от тях за разглеждане инцидентен установителен иск е единственото им средство за защита срещу нескончаемите позовавания на ищеца на предполагаемо биологично бащинство. Ответникът по жалбите С. В. К., чрез пълномощника адв. П. Б., оспорва същите като неоснователни. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид становището на частните жалбоподатели и данните по делото, приема следното: Частните касационни жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Софийският градски съд е бил сезиран с искова молба от С. В. К., с която против С. Г. Г., Г. М. Г. и С. Г. Г. е предявен иск с правно основание чл. 66, ал.5, изр.1 СК-за оспорване припознаването, извършено от Г. Г. по отношение на детето С. Г., съединен с иск по чл.66, ал.5, изр.2 СК - за установяване произхода на детето С. Г. от ищеца С. К.. В срока за отговор на исковата молба ответниците са оспорили исковете и са предявили инцидентен установителен иск за признаване наличието на факти и обстоятелства, обуславящи лишаването от родителски права на ищеца К. по отношение на детето С. по чл.132, ал.1, т.1 във вр. с чл. 131 СК и по чл. 132, т.2 СК. С определение № 3985/08.11.2021г. по гр.дело № 6511/2021г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане заявената от ответниците претенция, наименувана инцидентен установителен иск и е прекратил производството по делото в тази му част. С обжалваното определение, съставът на САС на първо място е приел, че жалбата на Г. срещу определението на СГС е допустима, тъй като първоинстанционният съд не е отказал да приеме за съвместно разглеждане предявения инцидентен установителен иск, а е прекратил производството по него поради недопустимост на заявената претенция, поради което случаят не попада в обхвата на т.7а от ТР 1/2013г. по тълк.дело № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, според която отказът на първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск не подлежи на обжалване. По същество САС е приел, че жалбата е неоснователна, като е споделил изводите на първоинстанционния съд, че заявените с отговора на исковата молба факти относно поведението на ищеца спрямо детето не могат да бъдат разгледани като фактическо основание на иск. Посочил е, че между ищеца и детето няма правоотношение, което да подлежи на установяване в рамките на „инцидентния установителен иск“; че съдът не следва с решението си да признава или отрича, че действията на ищеца представляват опасност за личността, здравето, възпитанието и имуществото на детето съобразно нормата на чл. 124, ал. 4, изречение второ ГПК. Според въззивния съд, в закона липсва предвидена възможност преди да е установено, че едно лице е родител, родителските права да бъдат ограничавани, упражняването им да бъде поставяно под условие или лицето да бъде лишено от тях. Съдът е посочил и, че твърденията на ответниците за опасно поведение на ищеца спрямо детето ще бъдат разгледани от съда в рамките на произнасянето по иска по чл. 66, ал. 5 СК предвид интереса на детето. По изложените съображения въззивният съд е оставил без уважение частната жалба срещу прекратителното определение на СГС. В изложението на основанията по чл.284, ал.3 ГПК, приложени към частната касационна жалба на С. Г. са посочени касационни основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, мотивирани с липсата на достатъчно съдебна практика и по чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК за очевидна неправилност. Формулираните въпроси според частната касаторка са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Допустим ли е инцидентен установителен иск в производство по чл. 66, ал. 5 СК за признаване на факти и обстоятелства, обуславящи основанията/запълващи законовите критерий за лишаване на родителски права на ищеца по отношение на детето; 2. Преценката на интереса на детето по чл. 66, ал.5 СК следва ли да бъде част от диспозитива на решението по тези искове?; 3. Какви са критериите за дължимата от съда преценка относно интереса на детето по смисъла на чл. 66, ал.5 СК“; 4. Съпоставим ли е интересът на детето със желанията и исканията на лице, претендиращо да се установи като негов биологичен баща?; 5. Съдът, сезиран с иск по чл. 66, ал.5 СК следва ли да вземе предвид интереса на детето едва с решението си или следва да го преценява в хода на производството при допускането и събирането на доказателства? В изложението на основанията по чл.284, ал.3 ГПК, приложени към частната касационна жалба на Г. Г. също са посочени касационни основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК и са формулирани следните въпроси, които според този касатор са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. При разглеждането на иск по чл. 66, ал.5 СК следва ли съдът да признава или отрича, че с поведението си ищецът представлява опасност за личността, здравето, възпитанието и имуществото на детето, ако ответниците по спора са изложили подобни твърдения?, в случай, че отговорът е положителен, на кой етап от производството по чл. 66, ал.5 СК и с какъв акт съдът се произнася-с решението си по същество или с определение?, а в случай, че отговорът на първия въпрос е отрицателен, по какви други критерии (различни от опасност за личността, здравето, възпитанието и имуществото на детето) се преценява интереса на детето в производството по иск по чл. 66, ал.5 СК и как такава ограничена преценка може да гарантира опазването на този интерес и приоритетът му в това конкретно производство, независимо от решението по главния иск?; 2. В какви аспекти и до каква степен се взема предвид интереса на детето по смисъла на чл. 66, ал.5 СК? и 3. По какъв ред- по исков или само чрез възражение, в производството по чл. 66, ал.5 СК може да се доказват релевантни за интереса на детето факти и обстоятелства? Настоящият състав на ВКС намира, че поставените правни въпроси не обосновават наличие на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Формулираните от касаторите въпроси са израз на разбирането им, че единствено чрез инцидентния установителен иск „за установяване на факти и обстоятелства, обуславящи основания за лишаването на ищеца К. от родителски права по отношение на детето С.“ може да се възпрепятства намесата на ищеца в личния живот на семейството им. Първият формулиран от касаторката Г. въпрос е неотносим към първата селективна фаза на касационното производство по чл.274, ал. 3 ГПК, като подлежи на преценка само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал.1 ГПК. Останалите формулирани от частните касатори въпроси също са неотносими към производството по допустимост на касационното обжалване на атакуваното определение, доколкото въззивният съд не е формирал правни изводи по тях. Тези въпроси нямат характер на правни въпроси по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС и не покриват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на определението до касация. В мотивите към атакуваното определение съставът на САС не е отрекъл задължението на съда, разглеждащ иск по чл.66, ал.5 СК да съобразява интереса на детето, а в пълно съответствие с установената съдебна практика на ВКС и на ЕСПЧ е посочил изрично, че твърденията на ответниците относно опасното поведение на ищеца спрямо детето ще се разглеждат в хода на производството по делото, предвид разпоредбата на чл. 66, ал.5, изр.3 СК. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана от България на 23.04.1991г. в сила от 03.07.1991г. висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени, или от частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. В тази връзка ВКС е имал повод да посочи (напр. в решение № 537 от 17.12.2012г. на ВКС по гр. дело № 214/2012г. на IV ГО на ВКС и в решение № 211 по гр. дело № 995/2010г. на IV ГО на ВКС и др.), че в съдебни производствата, отнасящи се до дете, съдът не е обвързан от исканията на страните, нито от процесуалното им поведение, а преценява всички обстоятелства и се произнася с оглед интересите на детето. Следователно, съдът не може да откаже да прецени твърдение на страна или доказателствено искане, когато са във връзка с установяване интереса на детето в съответните производства. Според трайната съдебна практика в понятието „интерес на детето“ се включва необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици, подготовка за справяне с житейските задачи, материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др., като решаващо значение за интересите на детето имат не отделните обстоятелства, а цялата съвкупност от интереси и съвкупността от обстоятелствата на конкретно разглеждания случай. (в този смисъл и решение № 67/6.03.2015г. на IV ГО на ВКС по гр. д. № 4648/2014г.). С разпоредбата на новата ал. 5 на чл. 66 СК (ДВ, бр. 103/4.12.2020г.) се предостави право на всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия, чрез иск да оспори припознаването в едногодишен срок от узнаване на припознаването, като този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход, като същевременно изр. 3 на разпоредбата задължава съда при разрешаването на спора да вземе предвид интересите на детето. При съобразяване интереса на детето, както е посочено в определение № 292/28.06.2019г. по ч. гр. д. № 1634/2019г. и определение № 4/06.01.2020г. по ч. гр. д. № 4764/2018 г. и двете на ІІІ ГО на ВКС съдът в светлината на необходимия баланс между конкуриращи се лични и обществени интереси следва да съобрази преди всичко положението на детето и неговия висш интерес, прогласен с чл. 3 от КПД, в който смисъл се е произнасял и ЕСПЧ, очертавайки приложното поле на чл. 8 и чл. 6 от ЕКЗПЧОС, при задължението на държавите да установят дали е в най-добър интерес на детето да се позволи на биологичния баща да установи връзка с детето. Съгласно чл. 14 от КРБ децата са под закрилата на държавата и обществото и следва да се осигури най-добрия интерес на детето (чл. 3, т. 3, във връзка с § 1, т. 5 ДР на ЗЗДт), което през призмата на чл. 8, ал. 1 и чл. 6 от ЕКЗПЧОС налага съда да прецени особените обстоятелства на всеки отделен случай преди вземане на крайното решение, дали се постига нужния баланс между различните интереси на заинтересуваните страни-майката, детето навършило или ненавършило пълнолетие, вписания в акта за раждане баща, както и лицето претендиращо да е биологичен баща. В този смисъл и определение № 484 от 17.12.2020г. по ч. гр. Д. № 1941/2020г. на ІV ГО на ВКС, в което е посочено също, че при предявен иск от лицето, претендиращо да е биологичен баща съдът е длъжен да преценява всички релевантни обстоятелства във връзка с конкретното твърдение или искане, като изхожда преди всичко от положението на детето с оглед неговия висш интерес, по начин, който осигурява защитата на личния му живот по смисъла на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. С оглед на това интересът на детето се преценява от съда при разрешаването на спора по същество, а не представлява предпоставка за допустимостта на иска. От това следва, че ако бъде установено че оспорването на припознаването не е в интерес на детето искът трябва да бъде отхвърлен, а не производството да бъде прекратено като недопустимо, тъй като това не разрешава спора за произход, а запазването му не е в интерес на детето. Преценката на обстоятелството изградена ли е социална и семейна връзка между майката, детето и припозналия го родител е част от преценката на интересите на детето, поради което също трябва да се преценява при разрешаването на спора заедно с всички останали установени по делото обстоятелства от значение за същата. Не на последно място, в решение № 11 от 28.07.2022г. по конституционно дело № 3/2022г. КС на РБ е посочил, че една правна норма, която урежда правоотношенията във връзка с произхода, трябва да отговаря на изискването за балансиране на правата на детето, на майката и на съпруга на майката, съответно и на претендиращия да е биологичен баща. Водещо за балансирането обаче трябва да е зачитането на най-добрите интереси на детето („интереса на детето“ по израза на Семейния кодекс), защото именно детето и семейството са основополагащи конституционни ценности. Закрилата на детето изисква неговите най-добри интереси да бъдат приоритетно защитени. Конституционният съд е подчертал, че конституционната закрила на децата и семейството не е обвързана с биологичното родство, а със същността на семейните отношения и значението им за физическото, психическото и емоционалното здраве и устойчивост на детето, за неговото развитие като личност, за правото му да расте в стабилна и обичаща го среда, която допринася за изграждането на неговата личност и му предоставя нужните грижи и закрила. Във връзка с позоваването на хипотезата на чл. 280, ал. 2 пр.3 ГПК следва да бъде посочено, че атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. Следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност на определението на САС. С оглед изложеното, съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд по поставените от частните касатори въпроси. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение