Определение № 888 от 02.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3231/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. Н. от [населено място], приподписана от пълномощника й адв. И. К., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV В с-в, № 267 от 10.01.2014г. по в.гр.д. № 2531/2013г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 31 с-в, от 30.11.2012г. по гр.д. № 471/2012г., с което са отхвърлени предявените от Р. И. Н. против [фирма] искове за признаване за установено, че не дължи сумата 5314,39 лв. за топлинна енергия и 1072,61 лв. лихва за забава, законната лихва от 04.04.2006г. до окончателното изплащане и 27,74 лв. разноски за издаване на изп. лист. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното: За да отхвърли предявеният от Р. И. Н. против [фирма] иск за признаване за установено, че не дължи сумата 5314,39 лв. за топлинна енергия за периода м.10.2002г. – м.01.2006г, въззивният съд е приел, че към 30.11.2010г., когато е подадена молбата за образуване на изп. дело № 3931/2010г. не е изтекъл давностният срок от три години, приложим към вземанията на топлофикационните дружества. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Изтичането на този срок води само до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до погасяване на материалното право на взискателя. Прекратяването настъпва по силата на закона - ТР № 47/65г. на ОСГК на ВС, а с постановлението си съдебният изпълнител само констатира настъпилото прекратяване. Прекратяването на изпълнителното производство има за последица недопустимост на следващи изпълнителни действия. По силата на чл. 116, б.”в” ЗЗД обаче давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение и независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. С. образуването на изпълнително дело, при висящност на изпълнителния процес, прекъснатата вече давност се спира и ако изпълнителното дело се прекрати това не заличава с обратна сила действието на прекъсването на давността, текла до образуване на изпълнителното производство, защото в закона такава последица не е предвидена. Висящият изпълнителен процес е основание за спиране на погасителната давност на основание чл. 115, ал. 1, б.”ж” ЗЗД /ППВС № 3/1980г./. Доколкото преди изтичане на срока на бездействие, в хипотеза на предвидената и обсъдена по–горе перемпция, има висящ изпълнителен процес по време, на който давност не тече, а от друга страна последиците от прекъснатата давност не се заличават, новата погасителна давност ще започне да тече след прекратяване на изпълнителното производство. По тези съображения съдът не е възприел доводите на ищцата, че новата погасителна давност тече от последното изпълнително действие. Приел е, че прекратяването на първото изпълнително дело № 31853/2006г. по описа на СИС при СРС, ІV отд., 28 участък срещу жалбоподателката поради изтичане на предвидения в закона срок на бездействие е станало след изтичане на две години от 10.11.2006г. /датата, на която е удостоверено върху изпълнителния лист, че е извършено последното изпълнително действие/, а молба за образуване на изп. дело № 3931/2010г. по описа на ЧСИ с рег. № 844 с район на действие СГС е подадена на 30.11.2010г., към който момент не е изтекъл давностният срок от три години. К. Р. И. Н. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „от кой момент започва да тече давността за вземания, установени с извънсъдебно изпълнително основание по реда на чл. 237 ГПК /отм./, за събирането на които е образувано изп. производство – дали това е датата на прекратяване на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1 ГПК или датата на последното валидно предприето изпълнително действие по прекратеното изп. дело”. Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения въпрос, който е от значение за решаването на делото предвид мотивите на въззивния съд за неоснователност на исковете, и приетото с т. 10 на ТР № 2/26.06.2015г. ОСГТК на ВКС. На жалбоподателката следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 129 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Водим от горното съдът