Определение № 50048 от 02.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2803/2022 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от Е. П. М., с която е поискано да бъде изменено в частта му за разноските определение № 50009/16.01.2023г., постановено по настоящето дело. Поддържа се, че ответникът не е направил разноски по делото, не е подписал договора за правна помощ, както и че присъденият адвокатски хонорар е прекомерен и следва да бъде намален по реда на чл. 78, ал.5 ГПК до минималния размер. Ответникът П. М. М., чрез адв. Г., изразява становище за неоснователност на молбата. С отговора на молбата по чл. 248 ГПК е представена декларация от ответника, в която изрично декларира, че лично е положил подпис върху договора, като сумите са заплатени лично или от трети лица в брой. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 50009/16.01.2023г., постановено по настоящето дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 386 от 28.02.2022г., постановено по гр.д. № 11913/2021г. по описа на СГС и Е. М. е осъдена да заплати на П. М. сумата от 1000 лв., съставляващи направени разноски по делото. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. В случая с отговора на касационната жалба ответникът е представил доказателства за извършване на разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор. Видно от представения договор за правна защита и съдействие ответникът е заплатил на адв. Г. в брой 1 000 лева. Според приетото в т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая получаването на адвокатското възнаграждение е удостоверено с инкорпорираната в договора разписка, подписана от адвокат Г., като подписът му не оспорен. Следователно фактът на извършване на разходи за адвокатско възнаграждение е доказан. В този смисъл без значение за изхода на спора относно дължимостта на разноските са доводите, наведени в молбата по чл. 248 ГПК, касаещи пребиваването на ответника в Република България, както и дали е подписал договора за правна защита и съдействие. За присъждане на разноски по делото е достатъчно да е установено, че такива са направени, което, както вече се посочи, е установено. С оглед изложеното неоснователно е и искането за допускане на съдебно-графична експертиза, която да установи дали подписът, положен върху договора, е изпълнен от ответника. По възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, настоящият състав на ВКС намира следното: Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й към 14.07.2022г. - датата, на която е удостоверено от пълномощника на ответника, че адвокатското възнаграждение е платено/ за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. В случая решението, против което е била подадена касационна жалба, е постановено по предявен иск с правно основание чл. 76 ЗС и минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 9, ал. 4 вр. чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. се равнява на 1 679,66 лв. /по чл. 7, ал.5 от Наредбата, размерът на възнаграждението е 2 239,55 лв., като след редуцирането му на ѕ по правилото на чл. 9, ал.3 се получава сумата от 1 679,66 лв./. Претендираните разноски за отговора на касационната жалба в размер на 1000 лева не надвишават този размер, предвид на което и не са налице предпоставките на чл. 78, ал.5 ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение