Определение № 4422 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 639/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. Г. с ЕГН [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], адрес за връчване: [населено място],[жк], [жилищен адрес] партер, действащ чрез адв. Е. Б. - САК, адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] партер, против решение № 147/27.10.2023 г., постановено по в. гр. д. №141/2023 г. по описа на АС-Велико Търново, в частта му, в която състав на Апелативен съд – Велико Т. е потвърдил решение № 23/07.03.2023 г., постановено по т. д. № 56/2022 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, в частта за отхвърляне на предявения от В. Г. Г. против „Д.-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на сумата от 100 000 лв., освен извънсъдебно изплатената сума от 100 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане. В останалата му част, извън предмета на касационната жалба, въззивното решение е влязло в сила.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на посоченото решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява се становище, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е съобразил задължителните указания по приложението на чл. 52 от ЗЗД, дадени в т. 11 на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като решаващият състав не е отчел в достатъчна степен релевантните за случая обстоятелства, имащи значение за определяне обема на претърпените неимуществени вреди. Молят съда да допусне на касационно обжалване на въззивното съдебно решение в касираната част, и след разглеждане на спора по същество, да осъди “Д. - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК[ЕИК], район “Т.”, бул. ’’В.” №89Б, да заплати на В. Г. Г. с ЕГН [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/ освен извънсъдебно изплатената сума от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания съобразно разпоредбата на 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на В. Г. Г. е посочено касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени от съдебния състав в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с формираната през годините практика на Върховния касационен съд, като в същото време тези материалноправни и процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Посочени са следните въпроси:

1. Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?;

2. Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.11 на ППВС № 4/1986 г. и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?;

3. Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид наред с указанията в ППВС № 4/1986 г. и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”, икономическата конюнктура в страната и промените на обществено-икономическите и социални условия?“

Като допълнително основание за допускане на касационно обжалване на решението в съответната му обжалвана част, жалбоподателят излага съображения, че решението противоречи на ППВС № 4/1986 г. и на съдебни решения по чл. 290 от ГПК, без да посочва конкретни такива.

В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от “Д. - Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК 21718407, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителните директори К. Ч. и Б. В., чрез пълномощника им М. Я. – юрисконсулт, в който се поддържа, че не са налице основания за допускането на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна. Твърдят, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 от ГПК. Твърдят, че не може да се счете, че въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е решен в отклонение със задължителна съдебна практика. Изразяват становище, че при определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение въззивният съд, в рамките на изключителната си правораздавателна компетентност, е взел предвид всички онези обстоятелства, които е счел за значими за случая. Молят обжалваното решение да не бъде допуснато на касационно обжалване.

Настоящият съдебен състав констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че e предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 15.06.2019 г., около 12.29 ч., на път ПП1-3, при 157,025 км. при удар между лек автомобил "Рено М.", с рег. [рег.номер на МПС], собственост на и управляван от К. К. Леондиев и лек автомобил „Опел А.“, с рег. [рег.номер на МПС], собственост на ОДМВР - [населено място], управляван от ищеца В. Г. Г.. Прието е, че управляваният от К. Леондиев лек автомобил „Рено М.“, с рег. [рег.номер на МПС] е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил движещия се в нея служебен автомобил на ОДМВР - [населено място] „Опел А.“, с рег. [рег.номер на МПС], управляван от В. Г.. Посочено е, че в резултат на удара две от пътуващите в автомобилите лица загинали на място, а останалите били тежко ранени. Въззивният съд е приел, че в резултат на обсъжданото ПТП на ищеца са причинени следните увреждания: тежка гръдна травма /счупване на четири ребра в дясната гръдна половина по предна мишнична линия/, съчетана с излив на кръв в двете гръдни половини и контузия на белите дробове; травма на десния долен крайник /счупване на капачето на дясната колянна става, наложило оперативно лечение, с частично нарушаване целостта на малкопищялен нерв вдясно/. Приел е, че гръдната травма е протекла с много тежко общо състояние, наложило поставяне на ищеца в медикаментозна кома, довела до тежка дихателна недостатъчност, наложила се интубация и поставяне на трахеостомна канюла, като застрашаващото живота на ищеца състояние е било налично от причиняване на травмата до навременно оказване на квалифицирана медицинска помощ. Съдът е приел, че през месец октомври 2019 г. по повод разраняване от киршнеровите игли на оперираното коляно под локална анестезия иглата е скъсена, а през месец юни 2022 г. остеосинтезният материал от коляното е изваден, като манипулацията е протекла под спинална анестезия /гръбначно-мозъчна/. Въззивният съд е отчел, че В. Г. е бил настаняван трикратно в отделение по физикална терапия с прилагане на адекватно физиолечение, като през целия остър период на преживяване на травмата ищецът е бил подложен на широкоспектърна антибиотична терапия, мощни обезболяващи и антихипертензивни препарати. Според апелативния съд при конкретните травматични увреждания В. Г. е търпял силни болки от причиняването им до привеждането му в медикаментозна кома, заради същите болки, както и след изваждането му от комата. Прието е, че при В. Г. не е настъпило пълно възстановяване, като от заключението на СМЕ се установява, че към момента на прегледа, извършен от вещите лица, ищецът изпитва болки при ходене и лесна уморяемост. Съдът е направил извод, че болките и страданията, свързани с получените травматични увреждания и лечението им, представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени и че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен на сумата 100 000 лева, за която сума искът е основателен. Съдът е съобразил, че ищецът е получил извънсъдебно застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лева, поради което е приел, че така предявеният иск за неимуществени вреди за заплащане на сумата 100 000 лева, освен извънсъдебно изплатената сума от 100 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, е неоснователен.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното по поставените в изложението въпроси:

Посочените три въпроса могат да бъдат обединени в един, преформулиран от настоящия съдебен състав по следния начин: Какви са критериите, от които следва да се ръководи съда, при определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди в полза на пострадало в ПТП лице?

Върховният касационен съд, състав на ІII гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по поставения от касатора правен въпрос относно определянето по размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото в ПТП лице и прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Така поставеният въпрос е от значение за крайния изход на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което и осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Налице е и допълнителното основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – многобройна практика на ВКС и ВС по поставения въпрос, включително и задължителна такава, като въззивното решение в обжалваната му част следва да се допусне за проверка на съответствието му с тази задължителна практика.

Воден от изложеното, съдът