Определение № 11 от 28.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3149/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 4767/15.07.2020 г., подадена от адвокат К. К., в качеството му на особен представител на ответника И. Г., срещу решение № 138 от 02.06.2020 г. по в. гр. д. № 115/2020 г. на Окръжен съд-Враца, с което е потвърдено решение № 359 от 20.12.2019 г. по гр. д. № 89/2017 г. на Районен съд-Бяла Слатина, в частта, с която са уважени предявените от А. М. С. срещу И. А. Г. претенции по сметки по чл.346 ГПК във втората фаза на делбеното производство – претенция с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за сумата 106.78 лв., представляваща 1/4 от платени данъци и такси за делбения имот за периода от 20.12.2005 г. до 25.01.2017 г., и претенция с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД за сумата от 3777 лв., представляваща 1/4 от стойността на разноски за подобрения, извършени в делбения имот. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение в частта за паричните претенции. При извършена служебна проверка за допустимостта на жалбата, настоящият състав намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Претенциите по сметки са били заявени от ищеца А. М. С. още в първата фаза на делбеното производство с исковата молба. С уточнителни молби от 15.02.2018 г. и 11.07.2019 г. ищецът е конкретизирал размера на всяка от претенциите, предявени по реда на чл.346 ГПК – претенцията по чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на припадащата се на дела на ответника част от стойността на платени данъци и такси за делбения имот е за сумата от 106.78 лв., а претенцията по чл.61, ал.2 ЗЗД на заплащане на припадащата се на дела на ответника част от разноски за извършени подобрения в делбения имот е за сумата от 4250 лв. В съдебното заседание на 20.11.2019 г. размерът на претенцията по чл.61, ал.2 ЗЗД е намален на 3 777 лева. Цената на всеки един от предявените в делбеното производство по реда на чл. 346 ГПК искове е под установения в чл. 280, ал. 3 ГПК размер. С оглед изложеното следва да се приеме, че по отношение на посочените парични претенции е налице ограничението за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Тъй като в касационното производство жалбоподателят е представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да му заплати възнаграждение в размер на 300 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,