Определение № 675 от 05.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1395/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 170 от 6.07.2010 г. по гр.д.№ 228/2010 г. на Смолянски окръжен съд в производството по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на ответника С. В. Ч., че към момента на образуване на ТКЗС спорният имот- нива от 2,853 кв.м. в землището на [населено място], м.”Т.”, понастоящем представляващ имот с идентификатор 923.301 по кадастралната карта на града, е бил собственост на общата наследодателка на страните Е. Д. Ч.- б.ж.на [населено място], починала през 1958 г. Ответникът С. Ч. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа становище, че същото е недопустимо и следва да се обезсили, а ако се приеме за допустимо- да се отмени като неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, а направените изводи относно правата на страните са необосновани. За да се произнесе настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение съобрази следното: Страните са наследници на Е. Ч., като ответникът е наследник на един от синовете й- В. Ч., починал през 1971 г., а наследодателката е имала общо трима сина и две дъщери, чиито наследници са страни по делото. Процесният имот в м.”Т.” е възстановен само на наследниците на сина В. Ч., без документ за собственост на имота на името на последния, въз основа на нотариално заверена декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ. В същото време са представени доказателства, че имотът е принадлежал на общата наследодателка Е. Ч., която го е декларирала като свой през 1935 г. и 1949 г., придобит по наследство и давностно владение. Въз основа на тези данни възивният съд приел, че към момента на образуване на ТКЗС собственик е била общата наследодателка Е. Ч.. Като предпоставка за допускане на касационно обжалване касаторът поставя процесуалнопрпавният въпрос за допустимостта на производството и правния интерес от иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и поддържа, че в това отношение решението противоречи на ТР № 1/ 97 г. на ОСГК на ВС, което съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Съществува и по нова съдебна практика в решения на състави на ВКС, постановени в производство по чл.290 ГПК относно до допустимостта на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ в хипотезата, при която ищецът не е подал заявление за възстановяване на земята. С оглед на изложеното и тъй като въпросът засяга допустимостта на въззивното решение, който въпрос може да се повдигне и служебно от касационнната инстанция, както са дадени разяснения в т.1 от ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се допусне обжалване на решението, а останалите материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се поставят в изложението и засягат решаването на спора по същество, следва да се разгледат след произнасяне по въпроса за допустимостта на предявения иск и на постановените решения. По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение