Определение № 5504 от 28.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 747/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. Х., чрез. адв. Й. С., против решение № 188/15.11.2024 г., постановено по в.гр.д. № 296/2024 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което след отмяна на решение № 22/05.03.2024 г. по гр.д. № 239/2021 г. по описа на Районен съд – Дулово, с което на основание чл. 349, ал. 2 ГПК в дял на С. А. Х. е възложен допуснатият до делба недвижим имот и С. А. Х. е осъдена да заплати на И. Х. В. за уравнение на дела му сумата от 6 900 лв., е постановено решение, с което е изнесен на публична продан допуснатият до делба имот, като е постановено получената от проданта цена да се разпредели съобразно квотите на съделителите, както следва: 3/4 за С. А. Х. и 1/4 за И. Х. В.. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по следния правен въпрос: Налице ли е смесена/комбинирана съсобственост в хипотезата, когато общият наследодател се е разпоредил приживе с имуществото си чрез правна сделка с някои от наследниците си по закон в контекста на приложението на разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК, и следва ли този сънаследник да се счита за трето лице извън кръга на наследниците? Сочи се, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решение № 86/09.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г. на ВКС, II г. о., както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От ответника по жалбата И. Х. В., чрез адв. В. Х., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила решение № 105 от 19.09.2022 г. по гр. д. № 239/2021 г. на РС – Дулово е възстановена запазената част на И. Х. В. от наследството на неговия баща Х. Х. А., починал на 15.09.2020 г., чрез намаляване с 1/4 ид. част на извършеното от него в полза на дъщеря му С. А. Х. дарение на процесния имот, а именно: поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица], общ. Д., с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Д., представляващ: застроено дворно място с площ от 1440 кв.м., ведно с построените в имота: сграда с идентификатор *** със застроена площ от 116 кв.м., с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, сграда с идентификатор *** със застроена площ от 48 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 27 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда, и е допуснато извършването на делба на този имот между съделителите при квоти 1/4 ид. част за И. Х. В. и 3/4 ид. части за С. А. Х.. В преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК С. Х. е заявила претенция за възлагане на делбения имот в неин дял. Въззивният съд е приел, че делбата на процесния недвижим имот следва да се извърши чрез изнасянето му на публична продан, тъй като не са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК. Въз основа на приетата по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза е прието за установено, че процесният имот е неподеляем. Посочено е, че от свидетелските показания и изготвената справка в Агенция по вписванията се установява също, че Х. живее в делбения имот от осем години, както и че не притежава друго жилище. Не е изпълнена обаче предпоставката съсобствеността между съделителите да е възникнала единствено въз основа на наследствено правоприемство. Изложени са мотиви, че собствеността върху делбения имот по отношение на С. Х. е възникнала въз основа на правна сделка – дарение, обективирано в нотариален акт за договор за дарение на недвижим имот със запазено право на живеене № 4, том I, рег. № 57, дело № 2/2016 г., с което Х. Х. А., със съгласието на съпругата си Ф. М. А., е дарил на съделителката делбения имот. Съсобствеността между страните е възникнала с влизане в сила на решение № 105/19.09.2022 г., постановено по гр.д. № 293/2021 г. по описа на РС-Дулово във фазата по допускане на делбата, с което извършеното дарение е намалено на основание чл. 30 ал. 1 от ЗН до размера на 1/4 идеална част и е възстановена запазената част на И. Х. В.. Предвид това, съсобствеността между страните е възникнала на повече от едно правно основание – правна сделка и наследяване, поради което в случая е налице комбинирана /смесена/ съсобственост по смисъла на т. 8 от ТР № 1/2004 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, което прави недопустимо възлагането на делбения имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. Съдът е изложил, че този негов извод не се разколебава от обстоятелството, че приобретателката по правната сделка се явява и законен наследник на наследодателя. Посочено е, че съдебната практика допуска изключения от приложението на тълкувателното решение в две хипотези – когато част от делбения имот /СИО/ е придобита от преживелия съпруг при прекратяване на брака поради смъртта на другия съпруг, както и в случаите на разпоредителни сделки между наследниците, какъвто настоящият случай не е. При тези мотиви на въззивния съд не е налице поддържаното от касатора основание на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос. Същият не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и цитираната от касатора.Според разясненията по приложението на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.), дадени в т. 8 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и в практиката на ВКС по приложението на чл. 349, ал. 2 от сега действащия ГПК, се приема, че хипотезата на смесена съсобственост обхваща случаите, при които собствеността е разнородна и е възникнала на основание различни юридически факти, като напр. наследяване и прекратена семейна имуществена общност, наследяване и сделка с част от имота и пр. Комбинирана съсобстве ност не е налице, когато жилищният имот е бил съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, както и когато сънаследниците извършат помежду си разпоредителни сделки. В този случай сделката не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на един от наследниците /в същия смисъл са решение № 64/13.07.2022 г. по гр. д. № 4086/2021 г. на II г.о. на ВКС; решение № 239/06.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г. на І г.о. на ВКС и др./. В случая въззивният съд не е счел, че е налице някоя от изброените хипотези, при които се приема, че съсобствеността не е смесена, и въпреки това да е направил извод за липса на предпоставките за възлагане на имота в дял на съделителката. В обжалваното решение ясно е посочено, че случаят е различен, защото наследодателят приживе се е разпоредил с имуществото си чрез правна сделка и правата на съделителя – приобретател по сделката не произтичат от наследяване, а по силата на сключената сделка, независимо от това, че приобретателят се явява и наследник по закон на прехвърлителя. Не се констатира противоречие на обжалваното решение с посоченото от касатора решение № 86/09.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г. на ВКС, II г. о. В последното е прието, че качеството наследник следва да се преценява към момента на откриване на наследството, с оглед приета за разглеждане претенция за възлагане на делбен имот на основание чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.). След откриването на наследството, последващи сделки с наследствен дял от сънаследствен и съсобствен на това основание имот, осъществени отново между наследниците, не води до хипотеза на смесена /комбинирана/ съсобственост, разглеждана в т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Хипотезите, при които се достига до смесена /комбинирана/ съсобственост, разглеждана в т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС са тези, при които лице, извън кръга на наследниците, е придобило част от собствеността в наследствен имот, чрез правна сделка. Настоящия случай е различен, защото не се касае за разпоредителна сделка с делбения имот, сключена между сънаследници след откриване на наследството. Посочената по-горе практика не се нуждае от осъвременяване и съответно не е налице и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. Обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани При този изход на спора в полза на ответника по касационната жалба И. Х. В. следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на 1500 лв. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение