Определение № 542 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 918/2020 г.

Производство по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба с вх. № 229 от 16.01.2020 г. от М. Д. П. от [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. Ж. Ч. от АК-Р., против въззивно решение № 223 от 09.12.2019 г., постановено по в.гр.д. № 301 по описа за 2019 г. на Разградския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 237 от 31.07.2019 г., постановено по гр.д. № 130/2019 г. на Исперихския районен съд, е отхвърлен предявеният от М. Д. П. срещу Ж. М. К. от [населено място], иск с правно основание чл. 226, ал. 3, вр. с чл.26, ал. 1 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД, за обявяване за нищожен сключеният между страните договор за дарение от 27.11.2012 г., обективиран в н.а. № 34, т. Х, рег. № 10470, д. № 1450/2012 г. по описа на нотариус с рег. № 254 на НК, като неоснователен. Касаторът поддържа, че въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, който е обусловил изхода на делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС, като сочи, но не представя практика на ВС и ВКС. Ответницата по касационната жалба, Ж. М. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Н. от АК-Шумен, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нередовност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК в редакцията й – ДВ, бр. 86/2017 г. и не подлежи на разглеждане по същество. Това е така, тъй като касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий – цената на иска/чл. 280, ал. 3 ГПК/, и от реалните критерии за допускане на касационното обжалване, които се проверяват от ВКС – чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, в редакцията й, обнародвана в ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. са изключени от обхвата на факултативния касационен контрол. В случая цената на предявения иск по чл. 226, ал. 3, 1 ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД, с оглед разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, предвид посочената цена на иска с молба вх. № 1211 от 21.03.2019 г. от адв. Ж. Ч., пълномощник на ищеца/л. 22 от първоинстанционното производство/, е в размер на сумата от 1 927 лв., въз основа на която цена е определена и дължимата държавна такса. Следователно, с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по иск за обявяване нищожност на договор за дарение на ј ид.ч. от два земеделски имота, находящи се в [населено място], област Р. и на 1/8 ид. част от два земеделски имота, находящи се в [населено място], област Р., с приет размер на цената на иска – 1 927 лв. Този иск не е за собственост, или за вещно право върху недвижим имот, а за упражняване на облигационни потестативни права по съдебен ред. Въззивните решения по граждански дела, с които се разглеждат такива искове с цена под 5 000 лв., не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Същият извод следва и при приложението на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т. 2 ГПК, на каквато база в случая е стабилизирана цената на иска за спорните идеални части от недвижимите имоти – ниви. Решението на въззивния съд по гражданско дело, постановено по иск с цена под 5 000 лв. е окончателно, независимо, чe в него неправилно е посочено, че подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Подадената касационна жалба срещу такова решение е недопустима и не подлежи на разглеждане. По изложените съображения, касационната жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото пред Върховния касационен съд следва да бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,