Определение № 344 от 16.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4401/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК. Обжалвано е решение № 20/05.01.2015 год. по в.гр.дело № 2345/2014 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, пети граждански състав, с което е потвърдено решение № 1566/11.04.2014 год. по гр.дело № 1993/2012 год. на Пловдивския районен съд, Гражданска колегия, десети състав, с което е признато за установено по отношение на Д. Н. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] К. Г. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],о [улица] двамата представлявани от адв.Ю. Р. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, офис 404, че [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] управител Д. И. Д. чрез адв.И. Д. със съдебен адрес: [населено място],о [улица], ет.3 е притежател на ограниченото вещно право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 73242.62.6 и поземлен имот с идентификатор № 73242.62.7 по действащия К. и двата находящи се в [населено място], [община], местността „Г.” без административен адрес – първият с площ от 1 821 кв.м. – земеделска територия с начин на трайно ползване-автогараж/бивша овощна градина/, съставляващо УПИ 062006, вторият с площ от 5 140 кв.м.-земеделска територия-начин на трайно ползване-автогараж/бивша овощна градина/, съставляващо УПИ 062007 за построяването на промишлена сграда-цех за производство и търговия с метални конструкции и изделия, състояща се от едноетажно тяло с производствено предназначение /в западната част на сградата/ и двуетажно тяло /в източната част на сградата/ със застроена площ на целия обект от 3610.11 кв.м. и Р. – 4 132.24 кв.м., проектирана съобразно виза за проучване № 211 и 212/28.02.2008 год. и одобрен технически проект на 02.10.2008 год. въз основа на възмезден договор, оформен в нотариален акт № 95/04.12.2008 год. на нотариус Н. Б., с рег.№ 461 от НК за срок от 10 години – до 04.12.2018 год. Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите Д. Н. К. и К. Г. С., представлявани от адвокат Ю. Р. Р., които го обжалват в срока по чл.283 от ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. От ответника по касация [фирма] (с предишно наименование [фирма]), представляван от адвокат И. П. Д., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Постъпила е молба от касаторите Д. Н. К. и К. Г. С., чрез адвокат Ю. Р. Р. с искане за спиране производството по настоящото дело на основание чл.637, ал.1 от ТЗ тъй като дружеството е обявено в несъстоятелност, в подкрепа на което представят решение № 619/18.12.2014 год. по т.дело № 283/2014 год. на Пловдивския окръжен съд, Търговско отделение, шестнадесети състав. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Съгласно чл.637, ал.1 от ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника. В случая дружеството(в несъстоятелност) е ответник по касация и ищец по спора за ограничено вещно право-суперфиция, не се касае за вземане, поради което не са налице предпоставките на чл.637, ал.1 от ТЗ за спиране производството по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение