Определение № 412 от 28.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 989/2011 г.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 1251 от 05.07.2011 г. по ч. гр. д. № 2211/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която потвърдил определението на Софийски градски съд, ТО № 1 от 21.03.2011 г. по т.д. № 1314/2009 г. в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищеца и настоящ жалбоподател за привличане на трети лица помагачи по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК. С частната жалба е въведено оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради което се иска отмяната му и уважаване на направеното от страната искане, основано на чл. 219, ал. 1 ГПК. В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят [фирма] е обосновал касационно обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответната страна [фирма] не е депозирала становище по частната жалба в срока и по реда на чл.276 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото - т. 1, и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие - т. 2. Обжалваното въззивно определение в случая не попада в кръга на определенията, визирани в посочената разпоредба. С него е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу определение на първоинстанционния съд по чл. 220 ГПК, което не накърнява упражняването на правото на иск и не пресича възможността за завършване на делото с решение, т. е. не е преграждащо производството по делото. Производството по делото продължава между главните страни - ищец и ответник. Третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Не се касае и за определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието му- т. 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК. Определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, каквото е и определението по чл. 220 ГПК, подлежат на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по частни жалби срещу тази категория определения само когато са постановени за първи път от въззивен съд, каквато не е разглежданата хипотеза. В случая процесуалният ред за защита срещу отказа на първоинстанционния съд за привличане на трето лице помагач е изчерпан. Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на Софийски градски съд е окончателно и подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение