Определение № 3825 от 13.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2492/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

С определение № 709 от 17.05.2026 г. по в. ч. гр. д. № 452/2026 г. на Великотърновския окръжен съд е потвърдено определение № 344/09.04.2026 г. по гр. д. № 2321/2025 г. на Горнооряховския районен съд, с което е прекратено като недопустимо на основание чл.299, ал.2 ГПК производството по делото, образувано по искова молба с вх. №12326/05.09.2025 г. на А. Е. Н. против Д. Ц. К..

Въззивният съд е приел, че предмет на прекратеното първоинстанционно производство е отрицателен установителен иск на А. Е. Н. срещу Д. Ц. К. за признаване за установено, че ответницата не притежава право на ползване върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], с административен адрес с адрес: гр. Г. О., [улица], ет.II, ап.2, и в условията на евентуалност - да се прогласи за нищожно вписването на ограниченото вещно право на ползване, отразено в кадастрална схема № 15-639845/13.06.2022 г. на този обект като извършено при липса на правно основание и в противоречие със закона, създавайки привидност за несъществуващо право.

Прието е, че в случая не е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. С влязло в сила решение № 211/21.04.2017 г. по в. гр. д. № 449/2016 г. на Великотърновския окръжен съд, след частична отмяна на бракоразводното решение № 60/22.03.2016 г. по гр. д. №1142/2015 г. на Горнооряховския районен съд, ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Г.О. на [улица], представляващо апартамент № 2 на втория етаж, е предоставено на А. Е. Н.. По този начин е разрешен спорът между страните относно вещното право на ползване върху процесния имот, а с настоящото дело се цели пререшаване на вече разрешен със сила на присъдено нещо правен спор между страните, предвид което и на основание чл. 299, ал.2 ГПК делото следвало да се прекрати. Забраната на чл.299 ГПК не би била налице, когато в исковата молба по гр. д. № 2321/2025 г. има позоваване на нови факти, настъпили след приключване на устните състезания по гр. д. № 1142/2015 г. на ГОРС, респ. в. гр. дело №449/2016 г. на ВТОС. Такова позоваване в случая няма. С оглед становищата на страните в настоящото производство и в делбеното производство по гр. дело № 1112/2022 г. на ГОРС няма спор относно упражняването на вещното право на ползване (правен способ за запазване владението и обитаването на един имот, дори и след неговото прехвърляне…) от страна на А. Е. Н.. Качеството „пресъдено нещо“ на решението по в. гр. дело № 449/2016 г. на ВТОС е създало състояние на определеност и безспорност относно съществуването и несъществуването на спорното право (правото на ползване на процесния имот) и има за последица непререшимост на разрешения спор. Отреченото с влязло в сила решение спорно право (правото на ползване на процесния имот от страна на Д. Ц. К.) не може да бъде пререшавано в нов исков процес между същите страни както чрез иск, така и чрез възражение ( чл.298, ал.1, ал.2 ГПК, чл.299, ал.1и ал.2 ГПК). Задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение е регламентирано в чл.297 ГПК.

Прието е, че правният интерес от втория иск не може да се изведе от обстоятелството, че на 18.05.2022 г. Д. Ц. К. е подала заявление пред СГКК-В. Търново, въз основа на което на 13.06.2022 г. е издадена схема № 15-639845/13.06.2022 г., в която е вписано, че Д. К. притежава вещно право на ползване върху процесния имот и че тази схема е представена в образуваното по иск на Д. К. делбено производство - гр. дело№1112/2022 г. на ГОРС. Съгласно чл.2, ал.1, ал.2 и ал.5 ЗКИР кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост, а данните в него, до доказване на противното, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят. Съгласно чл.27, ал.1 ЗКИР, основните кадастрални данни са: идентификатор; граници, определени с геодезически координати на определящите ги точки; площ; трайно предназначение; начин на трайно ползване; адрес за поземлените имоти; идентификатор, очертание на сградата, определено с геодезическите координати на определящите го точки, застроена площ, брой етажи, предназначение, адрес за сградите и съответно идентификатор, местонахождение, етаж и предназначение за самостоятелните обекти в сградата. Дoĸyмeнтиpaнeтo нa ĸaдacтpaлнитe дaнни ce извъpшвa чpeз cъздaвaнe и пoддъpжaнe нa ĸaдacтpaлнa ĸapтa и ĸaдacтpaлни peгиcтpи, чийтo oбxвaт, cъдъpжaниe, ycлoвия и peд ca пoдpoбнo ypeдeни в ЗКИР и Hapeдбa № PД-02-20 5/15.12.2016 г. зa cъдъpжaниeтo, cъздaвaнeтo и пoддъpжaнeтo на КККР. Оттук следва, че в регистъра се отразяват правото на собственост и другите вещни права, такива, каквито са в представените документи за собственост. Понятието за схема на самостоятелен обект в сграда е дадено в § 1, т.4 от ДР на ЗКИР - то представлява графическото изображение на самостоятелния обект в сградата и даването на идентификатор на същия. Приложената в делбеното производство схема № 15-639845 от 13.06.2022 г. на самостоятелен обект в сграда на СГКК гр. В.Търново (дори и с некоректно отразяване на принадлежността на вещното право на ползване) е част от изискуемите документи за иницииране на това производство. Регистърното производство има декларативно (oпoвecтитeлнo инфopмaциoнно) действие, което означава, че нито се създават, нито се променят, нито се прекратяват вещни права на субектите. Вписаните данни създават оборима презумпция за вярност и неправилното отразяване на правото на ползване, което от своя страна отново не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Липсват данни Д. Ц. К. да е заявила претенции по отношение на вещното право на ползване върху процесния имот, за да е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от А. Е. Н..

Жалбоподателят счита, че е налице правен интерес от предявените искове. Правният интерес произтича от това, че в АГКК неправилно е отразено наличието на ограничено вещно право на ползване върху процесния апартамент в полза на Д. К., каквото право тя няма.

Сочи се, че предметът на предявените искове не е поправка на кадастралната схема като административен документ, нито спор за ползването на семейното жилище, който е различен правен институт от ограниченото вещно право на ползване. Предмет на спора е установяване на несъществуващо вещно право на ползване, което е вписано в официален кадастрален документ. Кадастралната схема е станала приложение към вписана по реда на чл.114 ГПК искова молба за делба на апартамента и по този начин съдържащото се в нея отбелязване на несъществуващото вещно право на ползване е станало публично спрямо трети лица. Това имало значение и за действията по извършване на делбата, включително при оценката на имота, преценката за възлагане, евентуалната публична продан и формирането на възприятия у третите лица дали имотът е обременен с ограничено вещно право на ползване. Въпреки правилната констатация, че в схемата се съдържа некоректно отразяване на право на ползване на Д. К., въззивният съд неправилно приел, че спор между страните не съществува и потвърждава прекратяването на производството на основание чл.229, ал.2 ГПК, включително и с мотив за липса на правен интерес.

Изложени са подробни съображения за това, че въззивният съд е смесил допустимостта и основателността на иска; неправилно приложил чл.299 ГПК, недооценил наличието на публична правна привидност и изложил вътрешно противоречиви мотиви.

В изложението към касационната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Когато ищецът по отрицателен установителен иск твърди свое вещно право върху имот, за който в официален документ е отразено отричано от него ограничено вещно право на ответника, може ли съдът да прекрати производството поради липса на правен интерес с мотиви, които се отнасят до съществуването или несъществуването на ограниченото право, вместо да разгледа спора по същество;

По този въпрос се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 8/2012 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 500/20.08.2025 г. по гр. д. № 3835/2023 г. на ВКС, II г. о.; решение № 52/19.06.2018 г. по гр. д. № 2154/2017 г. на ВКС, II г. о.

2. Допустимо ли е съдът да приложи забраната по чл.299 ГПК и да прекрати производството по отрицателен установителен иск, без да извърши конкретна съпоставка между страните, петитума, основанието, спорното право и диспозитивите на съдебните актове по настоящото и предходното производство, когато предявеният иск се основава на нови факти, настъпили години след приключване на предходното производство;

По този въпрос се твърди противоречие с решение № 299/13.12.2013 г. по гр. д. № 1924/2013 г. на ВКС, I г. о.; решение № 500/20.08.2025 г. по гр. д. № 3835/2023 г. на ВКС, II г. о.

3. Налице ли е правен интерес от отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, когато твърдяно несъществуващо ограничено вещно право на ползване е отразено в официална кадастрална схема, същата е въведена в съдебно производство за делба между същите страни, получила е публичност спрямо трети лица чрез вписване на исковата молба по делбата, а ответникът в процеса се противопоставя на иска и не признава несъществуването на отразеното право;

По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 8/2012 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 395/01.07.2025 г. по гр. д. № 4457/2024 г. на ВКС, I г. о.

4. Формира ли съдебното решение по бракоразводно дело в частта за предоставяне ползването на семейното жилище по чл.56 СК сила на пресъдено нещо относно съществуването на ограничено вещно право на ползване по чл.56 ЗС, когато с това решение не се учредява, признава, изменя или погасява такова вещно право.

По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Евентуално се поддържа противоречие с практиката на ВКС относно предметните и времевите предели на силата на пресъдено нещо.

Ответникът в производството Д. К. оспорва частната жалба. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество, тъй като тя не претендира да притежава ограничено вещно право на ползване върху имота.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция.

Налице е поддържаното основание по чл.280, ал.1, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия въпрос, тъй като той отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото с оглед особеностите на настоящото дело.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

Съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

Изхождайки от тези общи указания следва да се приеме, че когато ищецът твърди в исковата си молба, че е собственик на един имот, по отношение на който в кадастралните регистри е отразено несъществуващо вещно право на ползване на ответника, е налице правен интерес от предявяване на иск, с който да се отрече това несъществуващо право. В такава хипотеза правният интерес от иска произтича от твърденията на ищеца, че притежава необременено с вещна тежест право на собственост, но вписванията в кадастралния регистър, а оттам и в издадените кадастрални схеми за имота, сочат наличието на вещна тежест в полза на ответника, която не съществува. Съдът дължи произнасяне по съществото на такъв иск.

По съществото на частната касационна жалба следва да се посочи следното:

Неправилен е изводът на съда, че липсва правен интерес от иска на А. Н., с който се цели отричане на вещно право на ползване върху процесния имот в полза на ответницата Д. К.. С предявения иск се цели установяване несъществуването на вписано обстоятелство и съдът дължи произнасяне по този иск. Неправилен е изводът на съда, че с иска се цели пререшаване на спор за ползването на семейното жилище, който е решен със сила на пресъдено нещо. Ползването на семейното жилище по смисъла на чл.56 СК е различен правен институт от вещното право на ползване по смисъла на чл.56 ЗС. С бракоразводното решение е разрешен спорът по чл.56 СК, а в настоящото дело се повдига спор за съществуването на вещно право на ползване по чл.56 ЗС. Този спор е предизвикан от обстоятелството, че в схема № 15-639845/13.06.2022 г. на СГКК гр. Велико Търново за процесния имот е вписано вещно право на ползване в полза на ответницата Д. Ц. К., за което ищецът твърди, че не съществува. Единственият начин за отпадане на това вписване е по исков път, при отчитане на разпоредбите на чл.88 и чл.90 ЗКИР.

Правилен е изводът на въззивния съд, че регистърното производство по ЗКИР има декларативно (oпoвecтитeлнo инфopмaциoнно) действие и с него не се създават, променят или прекратяват вещни права. Този извод обаче е направен без да се изясни същността на искането за прогласяване нищожност на вписването в кадастралния регистър на ограничено вещно право на ползване, както и вида на съединяване на това искане. В тази част исковата молба е нередовна и въззивният съд не е констатирал този порок. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вписването на ответницата като носител на вещно право на ползване в схемата от 2022 г. е лишено от правно основание. Налице е несъответствие на това твърдение с формирания петитум, което следва да се отстрани при съобразяване на чл.88 и чл.90 ЗКИР.

По изложените съображения въззивното определение и потвърденото с него преграждащо определение на първата инстанция следва да бъдат отменени и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск след отстраняване нередовността на исковата молба.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,