Определение № 497 от 20.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 998/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Ц. Ц., [населено място], общ.Горна О. срещу решение № 197/14.06.2011г., постановено по в.гр.д.№ 471/11г. от Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 40/21.02.2011г. по гр.д.№ 2750/10г. на Горнооряховския районен съд за приемане за установено, че К. Ц. Ц. дължи на Г. Х. Д. сумата от 15500 лв. по заповед за изпълнение по гр.д.№ 1844/10г. на Г., представляваща задължение по запис на заповед от 08.12.2009г. с падеж 10.06.2010г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е възникнало каузално правоотношение - договор за заем, сключен на 18.12.2009г., “документиран като абстрактна сделка – запис на заповед, по силата на който съдлъжниците К. Ц. Ц. и К. Г. Иванова са поели солидарно задължение да заплатят на Г. Х. Д. сумата по записа на заповед – 15500 лв. на падежа 10.06.2010г.”. Изложени са съображения, че “поради дефекти в съдържанието” записът на заповед е “негоден като абстрактно основание” за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, но същият е представлява писмен документ, установяващ наличието на каузално правоотношение – договор за заем на пари. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че касационното обжалване следва да се допусне. Касаторът поставя въпроса: “Нередовен запис на заповед, в който не е посочено основание за предаване на парична сума, а само е поето безусловно задължение за предаването й на определено лице и определена дата, установява ли наличието на договор за заем?”. Сочи решение № 78/17.07.2009г. по т.д.№ 29/09г. на ВКС, І т.о. и решение № 620/15.12.2008г. по т.д.№ 493/08г. на ВКС, І т.о. В приложеното към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 78/17.07.2009г. на ВКС по реда на чл.290 ГПК е дадено разрешение на въпроса, че нередовният или недействителен запис на заповед има характер на разписка, доказваща изпълнение, само в определени хипотези в зависимост от порока на ценната книга. За връзката между издаден менителничен ефект и съществуването на каузално отношение между страните, при наличието на оспорвания както на ефекта, така и на договора, съществува практика на ВКС по чл.290 ГПК – Решение № 103/24.06.2009г. по т.д.№ 717/08г. на ІІ т.о., Решение № 121/01.07.09г. по т.д.№ 55/09г. на ІІ т.о., Решение № 141/08.03.10г. по т.д.№ 798/08г. на ІІ т.о., Решение № 41/22.04.10г. по т.д.№ 575/09г. на ІІ т.о., Решение № 149/05.11.10г. по т.д.№ 49/10г. на І т.о., Решение № 173/12.01.11г. по т.д.№ 901/09г. на І т.о. и др. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 155.50 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд