Определение № 1759 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3010/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Л. П. А., чрез назначения ѝ особен представител адвокат С. Ч., срещу въззивно решение № 59/04.04.2023г. поправено с решение №86/17.05.2023г., на Пловдивски апелативен съд, постановено по в.г.д.№593/2022г. В жалбата са изложени доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение поради нарушение на закона, необоснованост и постановяването му в нарушение на задължителната съдебна практика. Насрещната страна Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, с изменено наименование съгласно пар.6, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията, ДВ бр.84/06.10.23г.), чрез служител М. М. (с юридическо образование), с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата. Излага, че производството е допустимо, а решението е съобразено с практиката на ВКС към момента на постановяването му, поради което не са налице основания за допускане на обжалването. Излага още, че решението по ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС е постановено на 18.05.2023г., след обявяване на въззивното решение, поради което няма как да бъде съобразено в него. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Пловдивски апелативен съд потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Стара Загора, с което е отнета в полза на Държавата на сумата от 16 624,56лв., придобита от престъпна дейност от Л. П. А., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.03.2021г. до окончателното ѝ изплащане; Л. П. А. е осъдена да заплати разноските по делото, както и следващите се държавни такси. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните факти: С постановление по ДП № ЗМ-231/2011 г. по описа на ОД на МВР – [населено място], ответницата Л. П. А. била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл. 202, ал.2, т. 1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК затова, че в периода от 25.08.2009 г. до 22.02.2010 г. в [населено място], област Бургас, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице „експерт маркетинг“ в „А.“ ЕООД, назначена с трудов договор от 17.04.2008 г., присвоила чужди пари, връчени в това ѝ качество и поверени ѝ да ги пази и управлява, в големи размери – сумата от 154 153,88 лева, собственост на „А.“ ЕООД, като не е изпълнила задължението да я отчете. Посоченото престъпление попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 8 от ЗПКОНПИ, поради което е бил налице законен повод за образуване на проверка от комисията. Последната била уведомена за наказателното производство на 04.02.2019г. от РП – Бургас и с решение №Р-2392/02.12.2020г. образувала производство за отнемане на незаконно придобито имущество. С последващо решение комисията взела решение за внасяне на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ответника. Съгласно Присъда № 61/28.03.2019 г. по НОХД № 46/2019 г. на РС – Бургас, влязла в сила на 13.04.2019 г., Л. П. А. била призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 и чл. 26, ал. 1 от НК. Въззивният съд приел, че приложимият закон към предявените в производството искове е ЗПКОНПИ. Позовал се на разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗПКОНПИ от 2018 г., според която законът се прилага и по отношение на имущество, придобито незаконно преди влизането му в сила. Приел, че съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, независимо, че проверката и производството за отнемане на незаконно придобито имущество са започнали по реда на ЗОПДНПИ /отм./. С оглед на това, намерил за неоснователни въведените с въззивната жалба възражения за неправилно определяне на приложимите по делото закон и размер на несъответствието. Въззивният съд установил, че в периода на проверката от (20.03.2009г. до 20.03.2019г., продължен до 28.11.2020г.) Л. П. А. придобила подробно описан недвижим имот – апартамент №, с площ 106.98 кв.м, намиращ се на [улица][жк]на [населено място], като на 10.06.2010 г. го продала на И. Г. Г. и А. Й. Й.. По сметка на ответницата/продавач купувачът Й. превел сумата от 8500 евро, с левова равностойност 16 624.56 лева, като в графата детайли на плащането било направено отбелязване – „D/R. P. NA N..I.“, за чието разчитане съдът посочил, че не са необходими специални знания. Въззивният съд кредитирал заключението на съдебно-оценителната експертиза, изслушано пред първата инстанция, според което, пазарната стойност на апартамента към датата на неговото закупуване 12.01.2010г. възлизала на 93438лв.; към датата на отчуждаването му 10.06.2010г. – на 123 158лв., а към датата на исковата молба 11.03.2021г. – на 141 887лв. Изложил още, че съгласно приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-икономическа експертиза, което ценил като компетентно и обстойно изготвено, в съответствие със събраните по делото доказателства, несъответствието за проверявания период 20.03.2009 г. - 20.03.2019 г., определено като разлика между общия размер на нетния доход и общия размер на имуществото, било в размер на минус - 160 478.73 лв., над определения в закона праг от 150 000лв., като исковата сума от 16 624,56 лв. не надвишава размера на установеното несъответствие. По поставения във въззивната жалба въпрос „дали представлява незаконно придобито имущество (неговия размер) получената положителна разлика възникнала от аритметичното действие изваждане между стойността на имущество придобито с престъпни средства, като по-малко число от една страна и от друга – стойността, на което е отчуждено по-късно, като по-голямо число“, въззивния съд приел следното: Съгласно правилата на приложимия ЗПКОНПИ „в случай че имуществото липсва или е отчуждено, се отнема паричната му равностойност“ (чл. 151 от закона), какъвто бил и конкретния случай. Посочил, че според чл. 148, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗПКОНПИ, незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му стойност към момента на неговото придобиване или отчуждаване, като процесният недвижими имот, с идентификатор ......., следвало да бъде оценен по пазарната му стойност към тези два момента. Позовал се и на решение №191/15.02.2021 г. по гр.д. 4768/2019 г., на ВКС, IV г.о., според което при отчуждено имущество по непротивопоставим на държавата начин (напр. хипотезите на чл. 143-146 от закона), без цената да е трансформирана в друго имущество, на отнемане подлежи следващата се при отчуждаването парична равностойност. Приел, че разликата в стойността при придобиване и отчуждаване на конкретно незаконно придобито имущество е ирелевантна за производството, тъй като същата може да се дължи на различни обективни и субективни фактори, които са без значение и не променят генезиса и характеристиката на средствата при придобивния способ по отношение на конкретната вещ. В този случай законът (ЗПКОНПИ) и практиката на ВКС определяли размера, в момента на неговата дължимост, а именно при отчуждаване на имота. Приел още, че по делото бил безспорен факта, че процесната сума от 16 624.56 лева (левова равностойност на 8500 евро) е била получена от Л. П. А. като продажна цена по сключения от нея договор за покупко-продажба на имота, на 01.04.2011 г., в хипотезата на отчуждено имущество по чл. 151 от ЗПКОНПИ. С оглед на това и датата на възникване на правото за отнемането ѝ от държавата, съгласно чл. 152 от ЗПКОНПИ, последното не било погасено по давност, тъй като исковата молба била внесена в съда на 11.03.2021 г. – преди изтичане на 10-годишния срок. По изложените съображения съдът намерил предявения иск за основателен. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: Следва ли при законодателна промяна, касаеща основанията за образуване на производство срещу едно лице за отнемане на имущество, да се прилага по-благоприятния за лицето закон или не. Следва ли в такъв случай да се уважава исковата претенция, ако предметът на проверката на дейността на проверяваното лице за наличие на незаконно придобито имущество попада във времеви период на действие на по-благоприятен закон за отнемане на имущество на проверяваното лице – ЗОПДНПИ, а предприемането на действия чрез подаване на искова молба за отнемане на незаконно придобито имущество да попада в обхвата на действие на друг по-неблагоприятен за дееца закон – ЗПКОНПИ. Излага, че при определяне на приложимия закон съдът е следвало да обсъди дали не следва да се прилага нормата на по-благоприятния закон, съответно по аналогия от наказателното право (предвид санкционния характер на производството) да прецени наличието на два действали закона в хода на проверката и да направи преценка за допустимост на производството, с оглед на същите. Сочи, че отговора на въпроса е от съществено значение за уеднаквяване на практиката, както и за развитие на правото и точното прилагане на закона. Този въпрос е свързан с приложимия към конкретното производство закон, поради което същият е обуславящ правните изводи на съда в обжалваното решение, но даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с разпоредбите на § 9 и § 5, ал. 2 (в редакцията ѝ след изменението с ДВ, бр. 1 от 2019г.) от ПЗР на ЗПКОНПИ и практиката по приложението им. По отношение на него не е налице въведеното допълнително основание за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В изложението са поставени и въпросите: 1/ При наличие на разминаване в СОЕ и СИЕ досежно стойността на имущество придобито, респективно отчуждено през проверявания период, следва ли да се уважава исковата претенция, ако в хода на производството от заключението по която и да е от двете експертизи се установи, че не е налице значително несъответствие, като понятие по смисъла на пар.1, т.3 от ЗПКОНПИ, в размер над 150 000лв. и послужило като основание за образуване на производство по чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ.; 2/ Следва ли да се уважава изцяло исковата претенция, ако в хода на производството се установи, че не е налице първоначално твърдяното значително несъответствие в размер на 150 000лв., въпреки, че същото е било прието за съществуващо от ищеца при изготвяне и подаване на исковата молба.; 3/ Следва ли да се уважава изцяло исковата претенция, ако в хода на производството се установи, че обхвата на същата е повече от разликата на констатираното несъответствие предмет на иска и липсата на такова по смисъла на пар.1, т.3 от ЗПКОНПИ.; 4/ Представлява ли незаконно придобито имущество размерът на същото получено от положителната разлика възникнала от аритметичното действие изваждане между стойността на имущество придобито от престъпни средства, като по-малко число и стойността, на която е отчуждено по-късно, като по-голямо число. Твърди се, че отговора на посочените въпроси ще даде насока за съдилищата как да процедират при разминаване в изводите и заключенията на СОЕ и СИЕ; при заключения по различни по своя предмет експертизи, даващи взаимно противоречащи изводи досежно стойността на изследвани вещи и имоти по делото; как да тълкуват подобно несъответствие и необходимо ли е назначаване на комплексна експертиза по делото. Наведен е довод, че въпросите са от значение за уеднаквяване на съдебната практика, както и за развитие на правото и точното приложение на закона. Направено е искане за допускане на обжалването и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради противоречие на решението с разрешенията дадени в ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС, както и със задължителната практиката на ВКС – решение №209/20.02.2018г. по т.д.№1096/2017г. на І т.о.; решение №48/29.07.2019г. по т.д.№1213/2018г. на І т.о.; решение №34/22.02.2010г. по т.д.№588/2009г. на ІІ т.о. Всички тези въпроси са свързани с начина на изчисление на стойността на имуществото и как се определя размера на несъответствието, който е от значение за постановения по делото резултат. Даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с формираната по него съдебна практика, включително и задължителната такава – ТР №4/2021г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Налице са основанията за допускане на касационното обжалване по въпроса, обобщен и уточнен от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, както следва: за начина, по който се определя размера на несъответствието, когато стойността на придобитото имущество е различна от тази при отчуждаването му по ЗПКОНПИ/ЗОПДНПИ (отм.), в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно чл.83,ал.1, т.5 от ГПК не се дължи заплащане на държавна такси по делото. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение