Определение № 4175 от 20.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2976/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Балчик дивелъпмънтс“ ЕООД, гр. София-в ликвидация чрез пълномощника му адвокат Д. Т. против определение № 293 от 18.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 217 по описа за 2024 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 7 от 1.03.2024 г. на съдия по вписванията при Районен съд -Самоков, с което е отказано заличаването на обезпечителна възбрана върху имот с идентификатор ***, поискано със заявление вх. № 441/01.03.2024г. на СВ - Самоков. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че „Балчик Дивелъпмънтс“ ЕООД иска заличаването на възбрана, вписана под акт № 69, том I, вх. рег. № 1 и дв. вх. рег. № 2303 от 23.20.2009 г., наложена върху собствения на дружеството- заявител имот с идентификатор ***. В заявлението са изложени подробно съображенията, възпроизведени и в частната жалба, а именно, че основание за първоначалното вписване е била обезпечителна заповед във връзка с обезпечение на бъдещ иск от И. Б. и Б. С. срещу „Българиан Пропърти Девелопърс“ ЕООД. Срещу дружеството било открито производство по несъстоятелност, в хода на което заявителят придобил от него процесния имот на основание чл. 718 ТЗ, след което „Българиан Пропърти Девелопърс“ ЕООД било заличено от търговския регистър. Изтъква се и че възбраната, чието заличаване се иска, е била обезпечителна, както и че лицата, в полза на които е била наложена, впоследствие са се ползвали и удовлетворили от изпълнителна възбрана. Съдията по вписванията е отказал поисканото заличаване на възбраната на процесния имот с мотиви, че при извършване на вписванията, отбелязванията и заличаванията, той се ръководи единствено и само от предвидените му правомощия, без право да анализира материалноправните предпоставки на правната норма (арг. от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС). Посочил е, че заявителят не бил представил оригинал на влязъл в сила съдебен акт, въз основа на който да бъде извършено исканото заличаване. (арг. от чл. 7 и 8 ПВ) и който да бъде подреден в предвидената от закона книга. Изтъкнал е, че заличаването на възбрани на основание чл. 31, ал. 1 ПВ се извършва от органа, наложил възбраната (издал обезпечителната заповед) въз основа на влязло в сила определение (чл. 402, ал. 1, и ал. 3 ГПК). Заключил е, че в посочената хипотеза към молбата на молителя трябва да е приложено и определението на съда, с което се отменя наложената възбрана. Съдът е посочил, че съдията по вписванията разпорежда заличаване в книгите по вписванията само след като компетентен орган постанови отмяната на съответния вписан акт. Позовал се е на Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по т. д. 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което при искането за заличаване съдията по вписванията извършва ограничена по обхват проверка - дали е налице предходно вписване на даден акт и дали са налице предвидените в нормативните актове предпоставки за заличаването, но не може да преценява материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска, съответно – не може да проверява настъпването на материалноправни условия за заличаване на извършеното вписване извън изрично предвидените в закона хипотези. В конкретния случай съдията по вписванията е сезиран с искане за заличаване на обезпечителната възбрана, вписана по партидата на праводателя на молителя. От представените със заявлението доказателства, обаче, не се установява да е завършена процедурата по отмяна на обезпечението по реда на чл. 402 ГПК пред съда, който го е допуснал. Счел е, че неоснователно жалбоподателят се позовава на мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2015 г., ОСГТК. Противно на поддържаното в частната жалба, в тези мотиви не се съдържа извод, че заинтересованото лице можело да иска заличаване на възбраната без да е необходимо да представя нареждане от органа, който я е наложил. Нещо повече: те пряко опровергават част от неговите аргументи, тъй като сочат, че „наложената възбрана гарантира осребряване на недвижимия имот, но не гарантира удовлетворяване на кредитора в пълен обем, тъй като получената от публичната продан сума подлежи на разпределение между всички кредитори на длъжника, чийто имот е възбранен“, както и че „запазването на наложената обезпечителна възбрана след публичната продан на недвижим имот (в рамките на проведено принудително изпълнение) цели да обезпечи удовлетворяването на признато изпълняемо субективно материално право на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана. Актуалната съдебна практика провежда изрично разграничение между обезпечителна и изпълнителна възбрана, като се ориентира към разбирането, че и след приключването на публичната продан продължава да брани права на трети лице обезпечителната възбрана. Практиката на ВКС във връзка със заличаване на изпълнителни възбрани, не може да бъде аргумент в полза на тезата на жалбоподателя, че на заличаване подлежи и обезпечителната възбрана. Именно необходимостта от преценка за наличие на чужди права, които обезпечителната възбрана защитава, законът изисква нейното заличаване да бъде предхождано от нарочно производство по отмяна на съответната обезпечителна мярка и да се извърши въз основа на постановения в това производство акт. За неоснователен е приет и аргумента на жалбоподателя, че наложените в производството по индивидуално принудително изпълнение запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността, тъй като въпросът за противопоставимостта налага изследване на съответните конкуриращи права, което може и следва да бъде преценявано не в настоящото производство, а в производство по отмяна на обезпечението. „Балчик дивелъпмънт“ ЕООД, гр. София-в ликвидация счита, че касационното обжалване следва да се допусне по следните въпроси: 1) продължава ли да брани права обезпечителна възбрана, наложена за обезпечаване на бъдещ иск на кредитор, при условие, че същият кредитор за същото вземане, в хода на изпълнителния процес е наложил възбрана върху същия имот, която впоследствие е била заличена; 2) възможно ли е да продължи да брани права на кредитора, по чието искане е наложена обезпечителна възбрана, допусната за обезпечаване на бъдещ иск на кредитор спрямо длъжник, който впоследствие е обявен в несъстоятелност и е заличен от ТРРЮЛНЦ; 3) налице ли е настъпване на погасителен ефект спрямо всички предявени и непредявени вземания в производство по несъстоятелност на основание разпоредбата на чл. 739, ал. 1 и ал. 2 ТЗ при прекратяване на отритото производство и заличаване на обявения в несъстоятелност длъжник по реда на чл. 632, ал. 4 ТЗ; 4) установява ли се от представеното решение за заличаване на длъжника, обявен в несъстоятелност и от извършеното въз основа на него заличаване в ТРРЮЛНЦ на длъжника, обстоятелството, че наложената възбрана е послужила и вече не брани права на трети лица срещу заличения длъжник; 5) какво е действието на универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност по отношение на вземанията на кредитори, които са наложили възбрана (обезпечителна или изпълнителна) върху имущество от масата на несъстоятелността, впоследствие са предявили вземанията си спрямо длъжника, въпросното имущество от масата на несъстоятелността е осребрено в производството по несъстоятелност, производството е прекратено и длъжникът е заличен от ТРРЮЛНЦ; 6) представлява ли удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи по смисъла на чл. 31 ПВ решението на съда по несъстоятелността по чл. 632, ал. 4 ТЗ за заличаване на несъстоятелния длъжник. Единственият въпрос, който е относим към мотивите на въззивния съд е последният, шести въпрос. Отговорът на първите пет въпроса изисква преценка дали обезпечителната възбрана брани права и относно погасителния ефект на предявените и непредявените вземания в производство по несъстоятелност при прекратяването му и заличаване на обявения в несъстоятелност длъжник, а въззивният съд не е извършвал такава преценка, а мотивите му са, че тази преценка следва да се извърши в производството по чл. 402 ГПК. По шестия въпрос не е удостоверено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото актовете на ВКС, на които се позовава жалбоподателят са постановени в хипотеза на наложена в индивидуално принудително изпълнение възбрана или в производство по чл. 402 ГПК, а и в нито един от тях решение на съда по несъстоятелността по чл. 632, ал. 4 ТЗ не е разгледано като удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи по смисъла на чл. 31 ПВ. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Макар да липсва практика на ВКС в хипотеза като настоящата, нормата на чл. 402, ал. 3 ГПК ясно урежда, че заличаването на възбрана, допусната с акт на съда по реда на глава ХХХІV ГПК става въз основа на влязлото в сила определение на съда за отмяна на обезпечението. Не са налице и данни за жалбоподателя да е налице обективна невъзможност да проведе производството по чл. 402 ГПК. Не може да се приеме и че е налице очевидна неправилност на атакуваното определение. Тезата, че запазването на възбраната е лишено от основание, тай като имотът вече не е на длъжника и други кредитори на длъжника не могат вече след продажбата в производството по несъстоятелност да се удовлетворяват чрез насочване на изпълнение върху този имот, поради което не е необходимо да се представя определение на съда, с което се отменя наложената възбрана влиза в пряко противоречие с нормата на чл. 402 ГПК и изисква от съда съзнателно да не приложи изрична правна норма, уреждаща задължително производство по отмяна на обезпечението, като предпоставка за заличаване на обезпечителна възбрана. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение