Определение № 3886 от 13.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 19/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. Г. срещу въззивно решение № 197/08.06.2023 по гр.д. № 276/2023 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1121/22.12.2022 г. по гр.д. № 4150/2022 на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. Г. Г. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.второ и трето ЗЗД, за осъждане на ответника „Суприммо“ АД, [населено място], да заплати на ищеца В. Г. Г. сумата от 7 600 евро, или левовата й равностойност от 14 864.31лева, която сума е била получена от ответника по Споразумение за гаранционен депозит от 18.02.2021 г., сключен между страните, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, с оглед на неосъществено или отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и са присъдени разноски. Ответната страна „Суприммо“ АД в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване, жалбата е подадена в срок от страна по делото, която има право и интерес да обжалва и е редовна. Въззивният съд е изложил и следните мотиви: В настоящия случай процесната сума от 7 600 евро е предадена на ответника на валидно правно основание - Споразумение за гаранционен депозит от 18.02.2021 г., сключено между страните. Престацията не е извършена с оглед на очаквано в бъдеще основание, което не се е осъществило. Съгласно клаузите на споразумението, депозитът се дава като ангажимент от страна на бъдещия купувач, т.е. като гаранция, че ще участва в сделката, и съответно срещу ангажимента на посредника да не предлага имотите на други потенциални купувачи. Окончателен договор не е бил сключен. Условията за сключване на окончателен договор обаче са уговорени между страните в друг договор - договора за посреднически услуги. Основанието, за което е сключено споразумението за гаранционен депозит, е осъществено - двете страни по споразумението са поели съответния ангажимент, предмет на споразумението. Не е налице фактическият състав и на евентуално предявения иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, тъй като основанието за предаването на сумата от 7600 евро не е отпаднало с обратна сила. В споразумението страните са предвидили клаузи за връщане на депозита, съответно за неговото задържане, в зависимост от виновното поведение на другата страна. На това основание всяка от страните може да претендира настъпването на съответните хипотези, от които черпи права. Ищцата може да претендира неизпълнение на задълженията на ответника по споразумението и да иска връщане на депозита, но на договорно основание - на основание т.5б от споразумението, а не като неоснователно обогатяване, каквото в случая не е налице. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В касационната жалба се съдържат доводи, че неправилно въззивният съд е приел, че не е доказан вторият фактически състав на чл.55,ал.1 ЗЗД – дадено на неосъществено основание. Жалбоподателката твърди, че според установената съдебна практика на ВКС тази хипотеза е налице, когато се дава нещо в периода на преговори за сключване на договор, а в последствие договор не се сключва, поради несбъдване на очакваното основание за разместване на имуществени блага, даденото се явява с оглед неосъществено основание. Касационно обжалване следва да бъде допуснато по поставения от жалбоподателката материалноправен въпрос: Налице ли е хипотеза на „неосъществено основание“ по смисъла на чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД в случаите, когато страна по споразумение (договор) за гаранционен депозит е заплатила сума, уговорена като (представляваща) гаранционен депозит за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижими имоти (сума, която представлява и част от продажната цена на имотите) и когато в уговорения краен срок и по-късно такъв окончателен договор не е сключен? Видно от изложеното за правните изводи на въззивния съд въпросът е обуславящ. Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на разрешението на въззивния съд с приетото в посочените от жалбоподателката ППВС 1/1979 г. и следните решения на ВКС (в поредността, в която са посочени): по гр.д. № 1050/12-IV г.о.; по гр.д. № 3755/20-III г.о.; по т.д. № 1312/03; по гр.д. № 3994/07-I г.о.; по т.д. № 1819/15-I т.о.; по гр.д. № 3902/14-III г.о.. За да бъде разгледана касационната жалба, жалбоподателката следва да представи доказателства, че е платила по сметка на ВКС държавна такса в размер на 297.29 лева (2 на сто от претендираната сума). Воден от изложеното съдът