Определение № 3396 от 19.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2486/2026 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от СНЦ „П. п. к.“,представляван от председателя на УС Х. против въззивно определение № 8634 от 17.04.2026г. по в.ч.гр.д. № 3566/ 2026г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 7326 от 20.02.2026г. по гр.д.№ 3178/2026г. на СРС за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск и връщане на исковата молба. В представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следният поставен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд – при липса на доклад по чл.146 ГПК, направен от първоинстанционния съд, да приеме че едно престъпно деяние е несъставомерно, без по съответния процесуален ред да са събрани доказателства за това твърдение? Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: СНЦ „П. п. к.“ е предявил иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК против Б. Д. С. за установяване на извършено от него престъпление по чл.282, ал.1, вр. ал.2 НК, заради подписване на Решение № 09-ОС/2022г., което косвено е довело до причиняване на смъртта и тежки телесни повреди на участници в ПТП, настъпили в К. д. След оставяне без движение на исковата молба, ищецът е подал уточняваща молба с вх.№ 54705 от 19.02.2026г., с която е посочил, че законовата пречка поради която наказателно преследване не е възможно, е издаването, на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК, на Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 10.12.2015г. на СГП, в което е прието, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Съобразявайки последното, първоинстанционният съд е прекратил производството и е върнал исковата молба със свое определение № 7326 от 20.02.2026г. по гр.д.№ 3178/2026г. Решаващият му довод е, че отказът на Прокуратурата да образува наказателно производство поради несъставомерност на деянието, изключва възможността на гражданският съд да установява наличие на престъпно деяние. Така постановеният съдебен акт е потвърден със сега обжалваното определение по в.ч.гр.д. № 3566/ 2026г. на СГС, където е посочено, че искът по чл.124, ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или отмяна на влязло в сила решение е допустим само в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от изчерпателно посочените основания по чл.24, ал.1, т.2 - 5 НПК /а в случая е постановен отказ за образуване на наказателно производство на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК/. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато както поради липса на общо основание за допустимост /доколкото поставеният въпрос не е свързан с решаващите доводи на съда/, така и поради липса на посоченото от частния касатор специално основание за допустимост, изискуеми съгласно препращането на чл.274, ал.3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР №1/2010г.по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – „правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело“. В случая производството по делото е прекратено поради липса на съществена положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, а поставен въпрос от касатора в тази връзка няма. /Неговият въпрос касае доклада по чл.146 ГПК/. Релевантният въпрос за предпоставките за прекратяване на производството при предявен иск по чл.124, ал.5 ГПК, е разрешен от въззивинят съд в съответствие с установената съдебна практика, съгласно която изчерпателно посочените основания по чл.24 НПК, които са пречка, осуетяваща наказателния процес, за установителния иск по чл.124, ал.5 ГПК са положителни процесуални предпоставки, без които е недопустимо неговото разглеждане. Това е така, защото – принципът е че престъпленията се установяват по реда на НПК. Само – в изчерпателно изброените от закона хипотези /т.е. по изключение/, гражданският може да установява фактите в производство, развиващо се по реда на ГПК. Хипотезата на чл.24, ал.1, т.1 НПК, която е налице в случая предвид приложеното Постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 10.12.2015г. на СГП изключва приложението на специалния иск по чл.124, ал.5 ГПК /вж.освен закона и решение по гр.д.№ 1202/2025г.на ІІІ гр.о./ Освен това предпоставка за допустимост на установителния иск е доказване наличие на правен интерес. Правният интерес от воденето на иска се обуславя от останалите два критерия, посочени в нормата на чл. 125, ал. 5 ГПК – значението на престъпното обстоятелство за друго гражданско правоотношение или за възможността да се иска отмяна на влязло в сила решение, каквито доводи също не са наведени в исковата молба. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение