Определение № 447 от 19.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 642/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по подадената чрез юрисконсулт Д. С. касационна жалба на „Омега Агроинвест“ ЕООД срещу определение № 105 от 28.02.2023г.по ч.гр.д.№ 72/2023г. на Окръжен съд - Враца, с което е потвърдено определение № 1/17.01.2023г. на съдия по вписванията при РС - Бяла Слатина.С него е постановен отказ да се разпореди вписване на едностранно прекратяване на срочен договор за аренда на земеделски земи, вписан с акт № 288, т.6, дв.вх.рег.№ 3847/13.12.2021г. на Службата по вписвания при РС - Бяла Слатина, по подаденото чрез пълномощник Ц. Ц. заявление на „Омега Агроинвест“ ЕООД, вх.№ 164/17.01.2023г. по описа на Службата по вписвания при РС - Бяла Слатина. В частната касационна жалба са релевирани подробни доводи за наличие на материалноправните предпоставки за едностранното прекратяване на срочния договор за аренда с едномесечно писмено предизвестие въз основа на договорната клауза на чл.4.Искането е за отмяна на обжалваното определение. В приложената към частната касационна жалба молба, имаща характер на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, е въведено основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси: 1.Предвид липсата на изрична забрана от законодателя страните да правят допълнителни уговорки относно едностранно безвиновно прекратяване на срочен договор за аренда, респ. липсата на норма, обявяваща нищожността им, допустимо ли е проявление на свободата на договаряне, по силата на което към предвидените в Глава Шеста от Закона за аренда в земеделието основания за прекратяване на договор за аренда, страните да включат допълнителни уговорки, създаващи субективно преобразуващо право на която и да е от тях да прекрати договора едностранно с или без предизвестие? 2.Уговарянето между страните на допълнително основание за прекратяване на аренден договор представлява ли дерогиране на нормите на чл.27 и сл. от ЗАЗ, като се има предвид, че се касае не за уговорка, отменяща действащите норми в тази насока, а за уговаряне на допълнителна възможност за прекратяване на договора? 3.Противоречи ли на императивна правна норма клауза в срочен договор за аренда, по силата на която страните са договорили, че която и да е от тях има право на едностранно безвиновно прекратяване на договора с едностранно извънсъдебно волеизявление? 4.Допустимо ли е срочен договор за аренда да бъде прекратен с едностранно предизвестие, при условие, че такава възможност е изрично уговорена в срочния договор за аренда? 5.Императивна ли е разпоредбата на чл.27 от ЗАЗ? Наред с това частният касатор въвежда и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Не е било необходимо изпълнение на процедурата за изпращане на препис от частната касационна жалба на насрещната страна. Съставът на І т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.3 ГПК, въз основа на въведените доводи и данните по делото, приема следното: От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че на 11.06.2021г. между „Омега Агроинвест“ ЕООД, в качеството на арендодател, и „Златия Агро ” ЕООД, като арендатор, е сключен срочен (за 5 стопански години, считано от 01.10.2021г.) договор за аренда с предмет земеделски земи, като, същевременно, в чл.4 от договора за аренда е уговорено, че арендодателят има право едностранно да прекрати договора предсрочно с едномесечно предизвестие, направено най-малко 1 месец преди началото на съответната стопанска година.Установил е, че договорът за аренда е вписан на 13.12.2021г. в Службата по вписвания при РС - Бяла Слатина, след което „Омега Агроинвест“ ЕООД е упражнило произтичащото от чл.4 на арендния договор право на едностранно прекратяване на договора, с нотариална покана, която е получена от арендатора на 30.12.2022г., и е подал чрез пълномощника си заявление от 17.01.2023г.до службата по вписвания за вписване на едностранното прекратяване на арендния договор, по което е постановен атакуваният отказ на съдията по вписванията.От правна страна, въззивният съд е приел, че сред лимитативно посочените в ЗАЗ (чл.27, ал.1, т.1-6) хипотези на прекратяване на арендното правоотношение, за които се отнася предвиденото в ал.2 на чл.27 ЗАЗ вписване на прекратяването в службите по вписванията, не е хипотезата на прекратяване на срочен аренден договор от частен арендодател с едностранно писмено предизвестие. Счел е, че, тъй като прекратяването на арендните договори, сключени по реда на ЗАЗ, е уредено с императивни правни норми в специалния закон, това изключва приложението на общите правила на ЗЗД. Изведени са решаващи мотиви, че, тъй като посоченото от заявителя основание за прекратяване на арендния договор не е предвидено в чл.27, ал.1 ЗАЗ и изобщо в ЗАЗ, липсва нормативно основание за неговото вписване в службата по вписвания. Настоящият състав намира, че не е налице приложното поле на въведеното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Както е изяснено в т. 6 от ТР № 7/25.04.2013г. по тълк. д. № 7/2012г.на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона. Съгласно чл. 2 от Правилника за вписванията/ПВ, вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в случаите, които са предвидени изрично в законите или в Правилника за вписванията. В случая, въззивният съд не е извършвал проверка на материалноправните предпоставки на представения за вписване акт, а е приел, че представеният акт не подлежи на вписване, тъй като не попада в лимитативно посочените в ЗАЗ хипотези на прекратяване на арендния договор, при които прекратяването подлежи на вписване. Частният касатор не е въвел и пряко от мотивите на обжалваното определение не се констатира то да е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), да е постановено contra legem (относимите към разрешаване на случая норми да са били приложени в техния обратен, противоположен смисъл) или – extra legem (делото да е решено въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). Всички поставени от касатора въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК в смисъла, изяснен в т.1 на ТР № 1/2009г. по тълк. дело № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите касаят материалноправните предпоставки за едностранно прекратяване на срочен договор за аренда с предмет земеделска земя.Те не само са неотносими за предмета на охранителното производство, развиващо се пред съдията по вписванията, както е изяснено в т.6 от ТР № 7/25.04.2013г. по тълк. дело № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, а и на производството пред окръжния съд по чл.577 ГПК, но и не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд да потвърди постановения от съдията по вписванията отказ да разпореди вписване, тъй като правилно те не са обсъждани, съответно по тях въззивният съд не е формирал воля. За пълнота на изложението следва да се посочи, че по поставените от частния касатор правни въпроси не е налице приложното поле на въведената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В т. 4 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че основанието „от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя или: 1) да е създадена, поради неточно тълкуване, съдебна практика, която следва да бъде изменена;или 2) да е създадена съдебна практика при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; или 3) да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебна практика следва да бъде създадена или осъвременена. В случая частният касатор не обосновава нито една от изведените от т.4 на посоченото тълкувателно решение проявни форми на основанието по т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.Не се твърди по поставените въпроси да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена, или да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика.Не се поддържа и да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване. С оглед на този изход, на частния касатор не се дължат разноски.Не се присъждат разноски на ответника по касация, тъй като той не е подал писмен отговор на частната жалба и не е направил искане за разноски. Мотивиран от това, съставът на І т.о.: