Определение № 237 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2031/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу разпореждане №117 от 25.01.2013 г. по ч. гр. дело №940/2012 г. на Плевенския окръжен съд, с което е върната частната му касационна жалба срещу определение № 1415 от 22.10.2012 г. по ч. гр. дело №940/2012 г. на Плевенския окръжен съд. Въззивният съд е приел, че жалбоподателят и в продължения по реда на чл.63 ГПК срок не е изпълнил указанията да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, както и да се приподпише частната касационна жалба от адвокат. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на разпореждането. Твърди, че трябва многократно да му се предоставя срок за отстраняване на нередовностите. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че в указания срок, който е бил и продължен по реда на чл.63 ГПК, жалбоподателят не е отстранил нередовностите на частната касационна жалба, тъй като не е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и жалбата не е приподписана от адвокат. Съдът не е длъжен многократно да предоставя срок за отстраняване на нередовностите на жалбата. След като жалбоподателят не е отстранил нередовностите на частната касационна жалба, то правилно същата е върната. Ето защо обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.