Определение № 5214 от 13.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3919/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 207 от 25.07.2025 г. по в.гр. д. № 252/2025 г. на АС – Велико Търново по предявения иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Жалбоподателят- Прокуратура на Република България, чрез процесуалния си представител, излага съображения за наличие на основания за допускане на касационното обжалване и за неправилност и необоснованост на постановеното въззивно решение. Ответникът в касационното производство - Д. В. В., чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд с обжалваното решение, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Д. В. сумата в размер на 12 000 лева представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в следствие на незаконно обвинение по ДП № ЗМ26/2019 г. по описа на ОДМВР - Велико Търново и впоследствие образуваното съдебно производство, ведно със законната лихва върху главницата от влизане в сила на решението, с което е потвърдена оправдателната присъда – 20.09.2022 г. до окончателното изплащане. Установено е по делото, че с Постановление за разделяне на досъдебно производство от 06.02.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура Велико Търново са отделени материали от водено разследване и е образувано ново досъдебно производство за това, че на 26.09.2018 г. в гр. В. Търново свидетел по ДП № ЗМ-872/2018 г. по описа на РУ В. Търново пред надлежен орган на властта устно съзнателно е потвърдил неистина, което е престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. С постановление за привличане на обвиняем от 07.01.2020 г. по образуваното ДП № ЗМ-26/2019 г. на ОД на МВР В. Търново, Д Д. В. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Взета мярка за неотклонение „Подписка“. Разпитан на същата дата. На 18.05.2020 г. е внесен обвинителен акт в съда., за което е образувано НОХД № 689/2020 г. на Районен съд Велико Търново ,по което са проведени седем открити заседание Установено е, че с Присъда № 260008/21.05.2021 г. по НОХД № 689/2020 г. на ВТРСД. В. е признат за виновен за това, че на 26.09.2018 г. в гр. В. Търново, като свидетел по ДП № ЗМ-872/2018 г. на РУ В. Търново пред надлежен орган на властта устно съзнателно потвърдил неистина, а именно че бил издърпан до вратата на склад на ЕТ „Е. – Е. З.“ гр. В. Търново, блъснат и изхвърлен от склада от служители на полицията, вследствие на което паднал на циментовата настилка и ударил лявата си ръка в областта над китката, левия си крак в областта на бедрото и лявата страна на главата над ухото, имал рана от охлузване с кръвотечение на ръката, а вследствие удара на главата в земята е получил световъртеж и частична загуба на съзнание за определен момент, а в действителност, противопоставяйки се на извеждането му през вратата на склада, протегнал напред лявата си ръка,притиснал я сам в областта на гривнената става към вратата и я търкал в нея,след което залитнал вляво, стъпил на двата си крака и приклекнал, след това сам паднал на лявата си страна и се подпрял на лявата си ръка, легнал на земята по гръб и разкопчал копчето на ризата на лявата си ръка и запретнал ръкава, поради което и на основание чл. 290, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, отложено по реда начл. 66 НК за срок от три години. Присъдата на първостепенния съд е била обжалвана и с присъда от 02.12.2021 г. по ВНОХД № 357/2021 г. на ОС - Велико Търново подсъдимият - ищец е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. Впоследствие въззивната присъда е протестирана и с решение от 20.09.2022 г., постановено по КНД № 179/2022 г. на ВКС е била потвърдена За да постанови своето решение въззивният съд приема, че от свидетелските показания се установява, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство по повдигнатото обвинение и периода през който то е продължило /около 2 години и 8 месеца/ е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес и душевно безпокойство. За да определи размера на справедливото заместващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на незаконно повдигнато обвинение е взето предвид, че с незаконосъобразното повдигане на обвинение в извършване на престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, ал.1, т.7 НК, но въпреки това ответника е засегнал ищеца като човек и личност, унизил е неговото достойнство, накърнил е авторитета му, както в личен, така и в професионален план, имайки предвид, че той се е занимавал с разследваща журналистика, не е бил осъждан, а от показанията на разпитаните свидетели се установява, че се е ползвал с добро име сред колеги и приятели. Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите, които са посочили, че отношението към ищеца се е променило и сред професионалната гилдия се породило съмнение в професионалните му качества, поради което за продължителен период са отбягвали да работят и да общуват с него. При определяне размер на заместващото обезщетение е взето предвид, че наказателното производството не е извън разумния срок и на ищеца е наложена най-леката мярка за неотклонение. Съдът е приел, че размера на заместващото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие воденото срещу него наказателно производство по което е оправдан е в размер на 12 000 лева. За тази сума предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е уважен. Въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на 12 000 лева репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да извърши преценка на всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, както и за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените вреди и как следва да се определи съдържанието на понятието "справедливост", изведено в принцип при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на Постановление № 4/1968 г. по практиката при определяне на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, ТР № 3/2005 г. –т. 3 и 11 и ТР № 1/2001 г. -т. 19 ПВС № 17/1963 г. и на решения, постановени от състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК по приложението на чл. 52 ЗЗД. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът