Определение № 161 от 21.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1237/2014 г.

Образувано е по частна касационна жалба на А. С. Д. и К. С. Д. с вх. № 34362 /18.11.2013 г. на ОС Варна срещу определение № 3256 от 28.10.2013 г. постановено по ч. гр. д. № 3198 /2013 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение № 12986 от м. 08.2013 г. (неправилно посочено с № 12985 от 29.08.2013 г., с което е прекратено производството по делото в останалата част), постановено по гр.д. № 5742 /2008 г. на Варненския районен съд, 24 с-в., с което е прекратено производството по гр.д. № 5742 /2013 г. на основание чл.129,ал.3 ГПК в частта по предявените от А. Д. и К. Д. срещу „С. дейнти (неправилно посочено денти) БГ” Е., В. Г. В. и А. Д. В. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108, чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД. Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно и искат да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, като излагат основания за това. Насрещните страни [фирма], В. Г. В. и А. Д. В. не са подали отговор на частната жалба. Настоящият състав намира частната жалба за недопустима, т.к. е подадена срещу определение на въззивен съд, което не подлежи на обжалване поради ограничението, въведено с правилото на чл.274,ал.4 ГПК: Съгласно това правило в приложимата му редакция, (приета с ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно правило на чл.280,ал.2 ГПК в приложимата му редакция (приета с ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева - за граждански дела. Искове с правно основание чл.108, чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД са оценяеми, първите два са за защита на правото на собственост, а третият – за парично вземане. Съгласно чл.69,ал.1,т.2 ГПК цената на исковете за собственост е в размер на данъчната оценка, а съгласно чл.69,ал.1,т.1 ГПК цената на исковете за парични вземания е в размер на търсената сума. А. Д. и К. Д. са предявили искове като насрещни с отговора си на исковата молба (л.67 по делото на В.), представена е и отделна насрещна искова молба (л.94). С определение от 23.12.2008 г. (л.96) първоинстанционният съд е дал указания на за отстраняване на нередовности в насрещните искове. Следва молба с уточнения на насрещните искове (л.103), което включа посочване на цена на исковете – 1 000 евро (1 955.83 лева), 3 000 лева и 1 230 лева и посочване на д.т. върху тях: 78.24 лева, 120 лева и 49.20 лева и прилагане на скица и данъчна оценка – за 50 кв.м. в размер на 1 220.80 лева (л.105). С определение от 01.07.2009 г. (л.135) съдът е определил цената на исковете на А. Д. и К. Д., които приема за разглеждане - по иска по чл.108 ЗС – 1 220.80 лева, цена на иска за съборената ограда – 3 000 лева и цена на иска за възстановена канализация 1 220.80 лева и дава следващи указания за представяне на доказателства за заплатена държавна такса. Съгласно правилото на чл. 70 ГПК от 2007 г., цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото, т.е. след това в хода на производството въпросът за цената на иска не може да се повдига.. Първоинстанционният съд е провел първо съдебно заседание и доклад по делото, включително и по насрещните искове на 26.10.2010 г. (л.183 и сл.). В това съдебно заседание въпрос за цената на насрещните искове не е повдиган от страните и служебно от съда.. При тези установени факти следва да се приеме, че цената на всеки един от трите съединени иска е в размер, по-нисък от 5 000 лева. Съгласно чл.280,ал.2 ГПК въззивното решение, което би било постановено по тези искове не подлежи на касационно обжалване, а съгласно чл.274,ал.4 ГПК и определенията на въззивния съд по тези дела не подлежат на касационно обжалване. При тези изводи настоящият състав следва да остави без разглеждане недопустимата частна жалба (да я върне според терминологията на чл.286,ал.1,т.3 ГПК). С оглед изхода от това производство частните жалбоподатели нямат право на разноски, насрещните страни не претендират разноски и не са доказали, че са направили такива, поради което разноски не следва да им се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав