Определение № 3076 от 22.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 392/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община, [населено място], срещу решение № 664/01.11.2023 г., постановено по в.т.д.№ 349/2023 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 139/01.02.2023 г. по т.д № 877/21 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на касатора да заплати на „МТК Гроуп“ ООД, [населено място], на основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД сумата от 44949,13 лв., представляваща допълнително възнаграждение по чл.5, ал.4, т.2 по договор от 02.12.2016 г. за осъществяване на обществен превоз по автобусни линии от общинската транспортна схема на Столична община за месец май 2018 г., ведно със законната лихва от 20.05.2021 г. до окончателното заплащане на задължението, сумата от 13359,88 лева обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.06.2018 г. – 20.05.2021 г.; сумата от 44135,98 лв., представляваща допълнително възнаграждение по чл.5, ал.4, т.2 по договор от 02.12.2016 г. за осъществяване на обществен превоз по автобусни линии от общинската транспортна схема на Столична община за месец юни 2018 г., ведно със законната лихва от 20.05.2021 г. до окончателното заплащане на задължението, сумата от 12750,39 лева обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.07.2018 г. – 20.05.2021 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 02.12.2016 г. между страните по спора е сключен договор, по силата на който Столична община е възложила на „МТК Гроуп“ ООД извършването на обществен превоз на пътници по определени основни градски автобусни линии от общинската транспортна схема на Столична община, за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия. С чл.5, ал.1 от договора е определен размер на базисното превозно възнаграждение от 3 лв./км. без ДДС, а с чл.5, ал.4 - условията, при настъпването на които се дължи промяна в определената цена. Не се спори, че за процесните месеци е извършен пробег, за който е заплатено базисното възнаграждение от 3 лв. без ДДС по издадени фактури. С писмо от „МТК Гроуп“ ООД до Столична община от 28.09.2017 г. е отправено предложение за провеждане на преговори и актуализиране на цената на превоза в съответствие с клаузите на договора, както и второ предложение в отговор на предложението на Столична община за представяне на справка от НСИ. На основание справка от НСИ за цените на природния газ за крайни небитови потребители и заключението на счетоводна експретиза съдът е установил, че при сравнение на цените на природния газ за 2-ро шестмесечие на 2016 г. с 1-во шестмесечие на 2018 г. е налице увеличение над 20%., а при сравнение на 2-ро шестмесечие на 2017 г. с 1-шестмесечие на 2018 г. е под 20%. При прилагане на чл.5, ал.4, т.2 от договора възнаграждението за 1 километър пробег става 3,69 лева с ДДС като за фактурирания пробег за месец май 2018 г. разликата е в размер на 44949,13 лв., а за месец юни 2018 г. в размер на 44135,98 лв. Съдът е приложил клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора, според която размерът на дължимото по договора възнаграждение е поставен в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие, при сбъдването на което се променя дължимата по договора цена. Претенцията е основана на клауза, която е уговорена при първоначалното сключване на договора, и поради сбъдването на предвидено в нея условие, то поражда задължение за изпълнение по силата на самата разпоредба, без каквото и да било последващо допълване и/или изменение на договора и на условията, при които е сключен. Обратният извод не следва и от останалото съдържание на договора, в който не е предвидена нито процедура, нито срок за сключване на анекс при настъпилата промяна на цената на ГСМ, именно защото съобразно волята на страните такъв не е необходим, за да настъпи промяната в условията на договора. Точният смисъл на клаузата на чл.5, ал.4 от договора е, че са предвидени алтернативни основания за промяна на цената, едно от които е промяната на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на НСИ, спрямо цената към датата на подписване на договора и в този случай цената се променя автоматично с 2,5%, независимо дали промяната на цената на ГСМ с повече от 20% е положителна или отрицателна. Вложеният в клаузата на чл. 5, ал. 4, т.2 от договора смисъл е да се индексира цената за пробег с оглед настъпилата промяна в размера на превозната услуга, която промяна в цената на ГСМ има значителен дял при формиране на общия размер на разходите. Разписана е и уговорка, че при мотивирано писмено предложение за преговори и непостигането на съгласие последиците относно промяна на цената настъпват по силата на клаузите на договора за процентното изменение на възнаграждението. Решаващият състав е приложил изразената в чл.5 от договора воля на страните, която не е неясна или непълна и е уважил предявените искове, включително за лихви за забава. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира девет въпроса по реда на чл.280, ал.1 ГПК и въвежда основанието за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивния акт. Поставените въпроси са свързани с извършеното тълкуване на волята на страните и с процесуалните действия на съда при постановяване на решението. Аналогични са въведените основания за очевидна неправилност. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Според основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая такива пороци на обжалвания акт не се констатират и доколкото заявените основания – съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, са включени и във формулираните въпроси по реда на чл.280, ал.1 ГПК, те следва да се обсъдят с оглед наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване според посочената разпоредба. Въпроси от първи до шести са за тълкуване от съда на сключения договор по правилата на чл.20 ЗЗД: допустимо ли е да му се придаде смисъл, който не съответства на волята на страните, за критериите за тълкуване, за всеобхватната преценка на условията по договора – в частност на предпоставките за изменение на цената, както и по правилността на решението - дали са се осъществили всички предпоставки за изменение на цената, доказано ли е настъпването на условията по договора и за връзката между договорната клауза и доказването на тези предпоставки. Цитираната практика на ВКС е относно тълкуването на договора, като изложението изцяло преповтаря поддържаните доводи, че страните е следвало да постигнат изрично съгласие за изменение на цената, респективно че промяна в цената в природния газ обективно не е настъпила. В практиката на ВКС е прието, че при тълкуване на договора или на отделни негови клаузи съдът трябва да търси действителната обща воля на страните като процедира по начина, указан в чл.20 ЗЗД; при тълкуване на договора и на съдържащите се в него клаузи съдът не може да подменя волята на страните и да влага в клаузите смисъл, какъвто страните не са имали предвид. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е констатирал, че за разрешаване на спора по делото е необходимо изясняване на действителния смисъл и съдържание на клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора за извършване на обществен превоз, с която страните са уговорили възможност за последваща промяна на първоначалната цена по чл.5, ал.1 при настъпване на определени условия в периода на действие на договора. С цел изясняване на действително вложената в клаузата на чл.5, ал.4, т.2 обща воля на страните съдът е тълкувал спорната клауза отделно и във връзка с клаузата на чл.5, ал.4, т.3, относима към механизма на промяна на цената в случай на настъпване на условията по т.2, и като е изходил от целта на договора е формирал извод, че постигнатото от страните съгласие при сключване на договора е цената да се индексира автоматично с минимален размер от 2.5 % в случай на настъпила промяна в цената на ГСМ с повече от 20 % и отказ на възложителя за провеждане на преговори за уточняване на новата цена, а при претендирано от изпълнителя увеличение с повече от 2.5 % промяната да настъпи само при условие, че страните се споразумеят за това. Извършеното от въззивния съд тълкуване е съобразено с изведените в практиката на ВКС критерии по чл.20 ЗЗД, поради което не е налице въведеното основание за допускане на касационно обжалване. Седмият въпрос относно задължението, според касатора, на изпълнителя да отправи предложение за промяна на цената не съответства на даденото тълкуване на договорната клауза, предмет на обсъждане във въпроси от 1 до 6, поради което не е обуславящ за крайния извод на въззивния съд. Осмият въпрос за служебното задължение на съда да следи за нищожни клаузи в договора с позоваване на разрешението в ТР № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС, не отговаря на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като с оглед на въведените съображения – за начина на определяне на цените на природния газ и смазочните материали от трето лице - КЕВР, не са свързани със спора между страните. Отговорът на деветия въпрос за задължението на въззивния съд да извърши собствена преценка на фактите и доказателствата по делото, е даден в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В решението са дадени разяснения относно правомощията на въззивния съд, които в случая са спазени от решаващия състав, още повече че касаторът не въвежда конкретен довод в тази връзка, а по същество не е съгласен с подробно изложените съображения на въззивния съд. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. На основание чл.81 ГПК ответникът има право на разноски за касационното производство по представения списък по чл.80 ГПК в размер на 6000 лв. за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2024 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд